Програмата на Промяната закъсня, но идва

Управленската програма за следващите шест месеца, подготвяна от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП, е онова, което не успяха да свършат в предишните шест – сега са добавили срокове. Не че ги нямаше и в коалиционното споразумение, но все пак то беше разчетено за пълен четиригодишен мандат, а спорните теми бяха отложени с анализи. Сега, след изгубеното време, се явява нов кандидат за министър-председател – Асен Василев, с подновен кабинет и програма с дати, чието съдържание ще се променя до последния момент.

Програмата е микс от стари проекти и идеи и нови предложения. Прави впечатление концентрацията на контролни функции в Министерския съвет, респективно премиера, тъй като се предвижда към МС да преминат Изпълнителната агенция по горите с всички горски стопанства, Българската агенция по безопасност на храните (двете сега са подопечни на Министерството на земеделието) и Дирекцията за национален строителен контрол (досега към МРРБ). Трите структури контролират огромни сектори от икономиката – горския и дърводобивния, хранително-вкусовия, строителния – и винаги са били обект на големи интереси и корупционен натиск.

Енергетика

Разумното предложение тук е да се въведат две тарифи за ток и парно, като първата да покрива базово потребление на по-ниска цена. Не е фиксирано какъв ще е прагът.

Договорено е да се ускори изграждането на нови ядрени мощности и преминаване на АЕЦ „Козлодуй“ на алтернативно ядрено гориво, както и гарантиране на сигурността на газовите доставки – чрез диверсификация и дългосрочни договори за доставка. Само че нито може да се ускори „изграждането“ на нови мощности за шест месеца, нито АЕЦ да мине на алтернативно гориво за същото време, а то бездруго си е планирано.

Първо, управляващите (все едно кои) трябва да решат каква да е новата ядрена мощност – в коалиционното споразумение пише, че ще стане след анализ, а такъв дори не е започнат. Но наред с това и процедурата за АЕЦ „Белене“ не е прекратена – а БСП със сигурност ще настоява именно за втора АЕЦ с руските реактори. Второ, още от февруари м.г. на база подписано споразумение между АEЦ „Koзлoдyй“ и „Уecтингxayc Eлeĸтpиĸ Швeция“ е планирано алтернативното ядрено гориво. Ако Агенцията за ядрено регулиране лицензира горивото, постепенно ще бъдат заменяни част от касетките с руско гориво в V блок. Постепенно. А VI блок е подготвен с руско гориво до 2026 г.

Какво значи дългосрочни договори за доставка?

В контекста на призива на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен Европа да се готви за спиране на руския газ, това може да означава само едно: доставки на втечнен газ и увеличаване на количествата неруски газ. Министърът на енергетиката в оставка Александър Николов потвърди пред журналисти, че се водят преговори за азерски газ над договорените сега количества от 1 млрд. куб.м на година – „но трябва да се прави разлика между 25-годишен договор и търговски преговори, които включват доставка сега, веднага, на пазарна цена“. България вече получава в пълен размер азерския газ, но това е една трета от общото потребление, което е около 3 млрд. куб.м годишно. А изглежда, че намерението за общи газови доставки на ЕС няма да се осъществи.

Газовото уравнение обаче ще трябва да бъде решено – все едно вписано ли е, или не – в 6-месечната управленска програма. Макар че там фигурира и запълване на капацитета на газохранилището в Чирен, което сега е запълнено 35%, а има и срок – до 30 септември. Как ще бъде решено това уравнение? Обемът на хранилището е 550 млн. куб.м, от които остават близо 358 млн. куб.м за запълване. Максималният капацитет за нагнетяване е 3,2 млн. куб.м на ден, което означава, че ще са необходими 112 дни – и то при условие че има достатъчно количество синьо гориво.

След по-малко от 4 месеца започва отоплителният сезон –

индустрията, битовите абонати, болниците, детските градини, газифицираните общини трябва да са наясно гарантиран ли е газът за зимата. Ето с изпълнението на този належащ приоритет правителството трябва да се заеме най-напред. Само че първо в коалицията ще е нужно да са постигнали разбирателство по въпроса, със или без руски газ в микса.

Кирил Петков и Асен Василев недвусмислено заявиха, че няма да бъде подновен изтичащият в края на 2022 г. договор с компанията „Газпром“, която едностранно спря руския газ за България. БСП и нейната лидерка Корнелия Нинова винаги са били на противното мнение. Като аргумент Нинова изтъква, че бизнесът иска по-евтин газ. По-рано днес по БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев определи настоящата ситуация като „доста шизофренна“:

Имаме договор, който не е прекратен, с „Газпром експорт“, на по-ниски цени от тези на спотпазара, от порядъка на 25–30% по-ниски. Плащаме по този договор транспорта на този газ и в същото време не потребяваме газ, рискувайки да го платим след това, нищо че не сме го потребили – поради клаузата в договора „вземи или плати“.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов обясни по БНТ, че по време на преговорите социалистите са поставили въпроса, че трябва да се положат „всички усилия“ да бъдат нормализирани дипломатическите отношения между България и Русия и да бъдат подновени преговорите с „Газпром“. И това беше прието от „Продължаваме промяната“, заяви Гуцанов. Ако от ПП наистина са приели да има нови преговори с „Газпром“, пропуснали са да го съобщят публично.

Инфраструктура

По темата „инфраструктура“ се предвижда довършване на магистрала „Струма“, така че да не бъдат загубени европейски средства. Това не е възможно не само в близките шест месеца, но би било чудо, ако стане до края на настоящия програмен период – 2027 г. За първите шест месеца управляващата четворна коалиция така и не се разбра по основния въпрос за „Струма“ – 13-километров тунел през Кресненското дефиле или изграждане на източен обход на Кресна за движението от Гърция към София. Спорът тече от 2007-ма, а в настоящото управление въпросът беше оставен за разрешаване на коалиционен съвет – който така и не го реши. Ако смятат да довършват „Струма“, би следвало ПП, ДБ и БСП поне да са се разбрали до 30 септември кой вариант избират.

Заложено е също до 31 декември да се подпише споразумение с Румъния за проектиране и изграждане на 5 моста над Дунав,

обещани още в предизборната кампания на „Продължаваме промяната“. В последния си, трети мандат премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов говореше за три моста и дори обяви, че ще има първа копка на третия – между Свищов и Зимнич. Въпреки настойчивостта му, от другата страна на Дунав не уточниха къде да бъде третият мост. Така че амбицията за пет моста е смехотворна – още повече при липсата на добри пътища и жп връзки в България след преминаването им.

Възлагане на проектирането на тунели при Петрохан и Прохода на Републиката, възлагане за довършването на проектирането на магистрала „Хемус“ и продължението на „Черно море“ – тези проекти бяха обявени за приоритетни от министъра на регионалното развитие и благоустройство в оставка Гроздан Караджов още през януари. По време на парламентарен контрол през март т.г. той съобщи докъде е стигнала работата по три тунела – за този под връх Шипка текат процедури по съгласуване с МОСВ по определяне на екомерките; за Петрохан се работи за разширен идеен проект; третият е по трасето на бъдещия аутобан „Черно море“ и за него има разширен идеен проект, стигнал до втори етап – да се определят екомерките, което ще отнеме още около една година. А договорът за проектиране на „Черно море“ е сключен през октомври 2020 г. с ДЗЗД „Екип проект АМ Черно море“ – за 9,5 млн. лв. и една година срок, така че

на хартия проект трябваше да има още миналата есен.

Предлага се до 31 октомври да бъдат въведени германски изисквания за пътно строителство, включително стандартите за текущ ремонт и поддръжка. Също така до края на годината да се намери решение за инхаус поръчките от ерата „Борисов“ – с което досега управлението така и не се справи, а и не поиска да се справи.

Ред и право

С най-голям шанс за осъществяване е приоритетът, който от „Продължаваме промяната“ винаги слагат най-отпред – сегашният министър на вътрешните работи в оставка Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Срокът за това е до края на юли, тоест преди парламентът да се разпусне за обичайната си лятна ваканция, каквато не иска да пропусне и този път. До 23 септември е предвидено да бъде приет и законопроект за противодействие на корупцията, който разделя Комисията на две – противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси, от една страна, и отнемане на незаконно придобито имущество, от друга; предвиждат се и правомощия за разследване и използване на събраните доказателства в наказателно производство.

Определени са срокове за номинации,

за да бъде променен съставът на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и Българската народна банка – през септември и ноември. През първите си шест месеца разпадналата се четворна коалиция се разтресе от разногласия заради двамата си кандидати за гуверньор на БНБ, но сега отново няма решение за обща кандидатура – всяка от трите политически сили ще излезе със своя номинация.

Конституционно мнозинство за избор на 11 нови членове от парламентарната квота във ВСС няма, както и за нов състав на Инспектората към ВСС.

Законодателната програма, която включва приемане на 21 законопроекта, изисквани заради средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, и още толкова заради други промени, е твърде амбициозна на фона на досегашната парламентарна леност.

Новите предложения

Сред брадясалите проекти и идеи има и нови предложения. Едно от най-съществените сред тях е Дирекция „Финансово разузнаване“ да бъде извадена от системата на ДАНС и да се върне в Министерството на финансите. Дирекцията беше към МФ до момента, в който тройната коалиция с премиер Сергей Станишев създаде ДАНС и я вкара там. В резултат активността по отношение на мерките срещу изпирането на пари рязко се понижи и Европейската комисия неколкократно отбелязва тази слабост на България.

Друга нова инициатива е въвеждане на фонд за радио и телевизия, който да бъде заложен в бюджета за 2023 г. Едва ли може да се мине без социалните теми – увеличение на вдовишките добавки и на добавките за пенсионирани учители, безплатни учебници до ХII клас включително, по-високи стипендии за ученици и студенти, оптимизиране на екипите за спешна помощ, обещано още по време на предизборната кампания миналата есен, и пр.

Най-напред обаче следващото правителство ще трябва да се заеме с газовите доставки – докато е лято, за да гарантира енергийната сигурност през зимата. В противен случай твърдото приземяване му е гарантирано.

Заглавна снимка: Връчването на мандата за съставяне на правителство на Асен Василев на 1 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчването от Facebook страницата на президента Румен Радев