Промяна, ама за бизнеса

„Леви цели с десни инструменти“ – в тази енигма бяха закодирани икономическата политика на Кирил Петков, Асен Василев и брандът им „Промяната“. Тя така и не беше ясно дефинирана. Дефинициите ограничават, нали? Осем месеца по-късно нито (леви) цели има, нито (десни) инструменти.

Управляващата четворна коалиция се носи като ноев ковчег в очакване световният потоп да спре. Да спре покачването на енергийните цени, руската война в Украйна да приключи, а после и инфлацията да се кротне (санкциите обаче със сигурност ще продължат). А докато изчакват, от правителството панически разхвърлят пари, за да „нахранят“ протестите и така да си откупят още време.

Властта се кълне, че фокусът на политиките ѝ е „обикновеният човек“, но действителността е различна от внушенията и медийната лъст. Най-облагодетелстван от подпомагането досега е бизнесът. Базираният в Брюксел икономически институт „Брьогел“ публикува на 11 май проучване на националните политики с цел да бъдат защитени потребителите от високите цени.

Само две от изследваните 27 европейски страни не са подпомогнали уязвимите групи – България и Унгария.

Това, за което правителството търпи заслужени критики, е липсата на диференциран подход при защитата на бизнес и граждани.

Мярката с наложения мораториум върху цените на тока, парното и водата за битови потребители не беше ефективна, защото сега предстоят сериозни поскъпвания. Освен това бизнесът калкулира скъпата електроенергия в цените на произведените стоки и услуги. Битовите абонати в България все още не купуват ток от свободния пазар, но колкото и Комисията по енергийно и водно регулиране да сдържа исканите от дружествата повишения на цените, все пак трябва да осигури що-годе нормалното им функциониране – доставки на електроенергия и ВиК услуги.

През тези пет месеца управление законодателното мнозинство на коалицията така и не подготви дефиниция на „енергийна бедност“, изисквана от Световната банка (СБ) и Европейската комисия. Сега тези, които получават помощи за отопление през зимния сезон, са около 300 000, но според доклад на СБ енергийно бедни са 61% от българските домакинства. Вместо да направи пазарни цените на тока за битовите абонати и да изготви методология за подпомагане на тези, които имат затруднения с плащането, през цените на тока за бита

властта субсидира и богатите, и бедните – и тези, които отопляват луксозна къща, и тези в панелка и струпана набързо колиба.

Ако националният План за възстановяване и устойчивост бъде най-сетне одобрен и от Съвета на ЕС, в него са предвидени определени реформи, в т.ч. и дефиниране на „енергийната бедност“.

Липсва и законодателно уреден механизъм за подпомагане на домакинства с ниски доходи за ВиК услуги, независимо от изискването за т.нар. социално поносима цена. През 2020 г. беше подготвен законопроект, който предвиждаше както нова формула за изчисление на кубик вода съобразно дохода в съответната област и по-справедливо заплащане към ВиК операторите, но също и дефиниране на уязвими групи, които да бъдат подпомагани. Приемането на такъв закон бе изискван още с присъединяването на България към ЕС – като условие за финансиране на сектора с европейски средства, но така и не видя бял свят.

ВиК секторът е все така нереформиран – създаването на ВиК холдинг не се брои за реформа. А миналата година служебният кабинет отпусна 450 млн. лв. на дружествата, за да се справят с високите цени на електроенергията, защото имаше и все още има опасност да спрат доставките на вода в някои селища. За инвестиции изобщо не може да се говори, а загубите по мрежата си остават на нива от средно около 60% за страната.

На фона на игнориране на проблемите на социално слабите групи в България, подпомагането за бизнеса върви –

до степен, че спиране на временна мярка 60/40, наложена заради пандемията от COVID-19, предизвикваше абстинентен синдром в едрото предприемачество, свикнало на държавни бонуси и евросубсидии. Достатъчно беше големите работодателски организации да обявят, че се присъединяват към протестите на превозвачите – и правителството удължи срока за енергийно подпомагане с още два месеца. И бизнесът се отказа да протестира, но от кумова срама заяви, че остава в готовност.

Само за енергийни помощи заради скъпата електроенергия, отпускани от декември насам и продължаващи и през май и юни (включително за топлофикациите, които купуват природния газ на регулиран пазар), сметката надхвърля 3 млрд. лв. Парите се осигуряват от държавния бюджет, дивидента от държавните енергийни дружества, както и от приходите от продажба на квоти въглеродни емисии.

Тази сума е много по-голяма от приблизително двата милиарда лева, на колкото се изчисляват обявените антикризисни мерки, включващи 0% ДДС за хляба, повишаване на пенсиите със средно 20%, по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и от 1 юли отстъпки в размер на 25 ст. на литър за бензин 95 и дизел (без добавки), метан и пропан-бутан на всяко зареждане.

Мярката с горивата също не е диференцирана съобразно социалния статус –

така най-облагодетелствани ще са собствениците на мощни автомобили, както и домакинствата с по няколко коли.

Такава е и позицията на експерти като Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. Пред БНТ той заяви, че е много по-разумно да се помогне на най-уязвимите групи, които не могат да покриват задълженията си в енергиен план и са ограничили потреблението си – това важи за около 1/3 от населението:

Да се дава отстъпка за горивата за цялото население е неразумно, защото дава грешни стимули на средната класа и на по-богатите да консумират много повече горива, отколкото са им необходими.

Според него към домакинствата и най-уязвимите групи трябва да бъдат насочени директни кешови трансфери, за да могат те сами да решат за какво да похарчат парите си. „За някои хора купуването на основни хранителни стоки в магазина ще е много по-важно от зареждането на горива. От тази гледна точка мярката е по-скоро популистка“, коментира Владимиров.

От 1 юли всички пенсии ще се повишат с 10%, към тях ще се прибави и бонусът от 60 лв., както и различни по размер компенсации за над един милион пенсионери.

Останалите мерки са в услуга на граждани, но също и на бизнеса.

Към диференцираната ставка от 9% ДДС, въведена още при пандемията от COVID-19 за ресторантьори и собственици на заведения, сега се прибавя и 9% ДДС за парното и топлата вода. Толкова ще е ставката на ДДС за природния газ за крайни потребители, включително и битовите – за срок от една година. От акциз се освобождават електроенергията, природният газ и метанът. Наказателната лихва за просрочени задължения за фирмите се намалява от 10 на 8%, а за физическите лица – от 10 на 4%.

Нулевата ставка на ДДС за хляба е добър бонус за производителите на хляб и хлебни изделия. Това е много по-голяма отстъпка от 9% ДДС, за които призова президентът Румен Радев при посещението си през февруари в завод „Добруджански хляб“, чийто собственик Енчо Малев е най-големият производител в България. От bTV изчислиха, че цената на масово купувания хляб „Добруджа“ в опаковка от 830 г от сегашните 2,30–2,50 лв. ще се върне на нива отпреди последното поскъпване – 1,90–2,00 лв. Но при условие че до влизането на мярката в сила производителите не вдигнат още цените. Хлебопроизводители вече коментираха, че едва ли хлябът ще поевтинее, тъй като енергийните суровини и брашното поскъпват, и дори по-късно може да има още повишения.

„Този пакет от мерки гарантира, че стандартът на живот на всички българи ще бъде запазен“, заяви премиерът Кирил Петков на пресконференция в Министерски съвет.

Освен че не е вярно, това е и практически невъзможно.

Ако иска да бъде по-убедителен, вместо да пръска „хеликоптерни пари“, да намери демократичен социалист като американския политик Бърни Сандърс. Защото никой от БСП не е такъв, макар че на XIV конгрес през 1990-та партията (тогава БКП) обяви курс към „демократичен социализъм“ в контекста на перестройката в СССР. Само че ръководството рязко зави към едрия капитал, а носталгията по соца остави на избирателите си.

Струва си да има един Бърни Сандърс в правителството на толкова бедна и корумпирана държава като България. В кампанията си през 2019 г., в която се бореше да бъде номиниран за кандидат-президент от Демократическата партия, Сандърс каза неща, разбираеми за България и Европа – изобщо такива, каквито преизбраният за втори мандат Румен Радев никога не е говорил.

По целия свят борбата срещу олигархията върви успоредно със засилването на авторитарните режими – като на Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия, Родриго Дутерте във Филипините, Болсонаро в Бразилия и Виктор Орбан в Унгария. Тези лидери съчетават корпоративната икономика с ксенофобията и авторитаризма. Те пренасочват народния гняв срещу неравенството и влошаващите се икономически условия към насилствена ярост срещу малцинствата – независимо дали са имигранти, расови малцинства, религиозни малцинства, или ЛГБТ общност. И за да потиснат несъгласието, те се борят с демокрацията и правата на човека.

Откакто дойдоха на власт, никой от четворната коалиция не отваря дума за олигарси – като че ли са се изпарили със свалянето на ГЕРБ от власт. Макар да не са. Президентът също не се спира на тази тема, той предпочита да насочва своя гибелен гняв към правителството. Дали ще изрази задоволство от новия пакет мерки?

Как разбират Бърни Сандърс и сподвижниците му демократичния социализъм – избраните на демократични избори политици да използват публичния сектор за насърчаване на равенството и повече възможности, за по-добро и по-качествено образование и здравеопазване. Наистина върви за България, където са регистрирани едни от най-големите неравенства в Европа.

Някои от изказванията на Сандърс през 2019 г. звучат като писани за България през 2022 г.

Например онези, в които той говори за предизвикателствата пред света ни днес, сравнявайки ги с „дълбоко вкоренените и на пръв поглед непреодолими икономически и социални различия“, довели до възхода на десните националистически сили през 30-те години на миналия век.

В Европа гневът и отчаянието в крайна сметка бяха овладени от авторитарни демагози, които смесиха корпоративизма, национализма, расизма и ксенофобията в политическо движение, което натрупа тоталитарна власт, унищожи демокрацията и в крайна сметка уби милиони хора – включително членове на моето собствено семейство.

Последните изследвания на социолозите от „Тренд“, „Галъп“ и „Маркет Линкс“ показват как в стълбицата на общественото одобрение се изкачват точно такива демагози. Но никоя от политическите сили не предупреждава за заплахата.

Така че един демократичен социалист ще му дойде добре на правителството на най-бедната държава в ЕС. Но само ако е автентичен. Остава да се намерят десните инструменти.

Заглавна снимка: Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен на пресконференция с българския премиер Кирил Петков на 7 април 2022 г. © Пресцентър на Министерския съвет