Протести, обречени да не преминат в бунт

Какво общо има между протеста на музикантите в БНР, на миньорите в „Мини Марица-изток“ и на работещите в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ)? На пръв поглед – нищо, макар че става дума все за (не)финансирането на дейности от републиканския бюджет

НИМХ

Най-окаяно изглежда състоянието на метеоролозите. За обикновената публика синоптиците са хората, които къде сериозно, къде шеговито ни представят прогнозата за времето по телевизията или радиото. Всъщност обаче става дума за високоспециализиран труд, който осигурява на държавата важна информация и експертиза. Срещу 775 лв. средна брутна работна заплата за 2018 г.

Само дето проблемите нито започват, нито свършват с цената на труда на кадрите от НИМХ в БАН. Защото пари трябват и за научна дейност, и за поддържането на различни служби, станции, мониторингова система и на системите за ранно предупреждение за природни бедствия. А пари няма, поне така твърдят протестиращите, което поставя в риск военната и гражданската авиация, корабоплаването в Черно море и дори изпълнението на международни задължения на България. Затова масово ценните кадри напускат и ако тенденцията продължи, това заплашва да срине една система, която работи денонощно и без прекъсване дори и във военно време повече от 120 години.

„Марица-изток“

Повишаването на цената на въглищата, за което настояват миньорите от най-голямото въгледобивно дружество в България, рискува да разклати енергийната система – може би не така драматично, но достатъчно осезаемо. Поне така твърди министърката на енергетиката. Всеки ръст в цената на въглищата ще доведе до повишаване на цената на електроенергията – и за бита, и за бизнеса, категорична е Теменужка Петкова. Но докато „Мини Марица-изток” имат 56 млн. лв. приходи повече за 2017 г. и я приключват с печалба от около 7 млн. лв., а миньорските заплати растат, не така стоят нещата в държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”. Централата е в тежко финансово състояние, защото плаща висока цена на емисиите от въглероден диоксид – 120 млн. лв. за 2017 г., за 2018-та сумата се очаква да стигне 200 млн.

Синдикалните босове на миньорските федерации към двата големи профсъюза представят друга картина – ниската цена на въглищата ощетява ремонтната и инвестиционната програма на дружеството. А липсата на пари за рехабилитация на тежката минна техника застрашава нормалния добив в рудниците, а оттам и производството на електроенергия в комплекса „Марица-изток” и енергийната сигурност на държавата. Само премълчават, че електроенергията, добивана от въглища, особено такива като източномаришките, е без бъдеще. И приемането на Европейската директива за големите горивни инсталации поставя на карта съществуването на въглищните тецове в България.

Затова логично възниква въпросът кой държи на къса каишка миньорите от открития въгледобив в България, които имат добри заплати и социални плащания? И как ще бъде насочена и използвана тяхната енергия? Защото синдикатите, уви, продължават да изпълняват зададената им от българското задкулисие роля още в началото на прехода. А той със сигурност щеше да бъде различен без тяхната активност, често зловредна и за наемния труд, и за развитието на демокрацията.

БНР

Протестът на музикантите от БНР е срещу ниското заплащане на творческия им труд. И понеже малцина познават спецификата и трудността на звукозаписната дейност, която е основната за съставите на Националното радио, реакциите в обществото за техните искания бяха противоречиви, немалко от тях направо неадекватни. Като тази на Бойко Борисов. Или на Менда Стоянова. На премиера съставите на Радиото му се видяха много. Председателката на Финансовата комисия в парламента пък предложи да ги извади от структурата на БНР и да ги прехвърли към Културното министерство на делегирани бюджети.

Тежката некомпетентност на управляващите по темата е разбираема. Но затова пък ярки личности от артистичния свят като Васко Василев видяха причината за недооценения труд на своите колеги в лошия мениджмънт на Радиото. Световноизвестният ни цигулар коментира, и то с право, че очакванията за централизирано решаване на подобен тип проблеми е присъщо само на държави с тоталитарен тип управление. И отваря дума за това, което мнозина се опасяват да изричат на глас – че да се свири по заведения не е унижение за един творец. Дава пример с Моцарт, който е забавлявал с музикалните си изпълнения херцози и държавници, и със себе си, тръгнал от 7-годишна възраст да свири по механи и ресторанти. А Вежди Рашидов, председателят на Комисията по култура и медии в парламента, поставя много важния въпрос: какво трябва да субсидира държавата – творчески проекти или издръжката на огромни и често пъти нефункционални структури. Разговор, започван и недовършван през годините, защото е неудобен и насочен към разбиване на статуквото от времето на соца.

Граждани срещу държавата

„Код черно“. Под това мото на 1 май пред Народното събрание излязоха семейства на протест срещу държавата, която лишава от подкрепата си деца, останали без единия от родителите си. На практика, като не им отпуска наследствена пенсия, системата у нас обръща гръб на такива деца. Иначе, няма ден, в който да не чуваме демагогски речи за демографските ни проблеми и за необходимостта от създаване на условия за семействата да раждат и отглеждат повече деца.

И „Код зелено“. Така образно може да бъде наречен гражданският протест срещу намеренията за застрояване на нови територии в община Царево. Той още не е набрал инерция и го подкрепят една шепа природозащитници и жители на Синеморец. Те излязоха на моста на река Велека, за да изразят недоволството си от промяната на Общия устройствен план на курортното селище, която предвижда построяването на три нови вилни зони. Граждани срещу инвеститори – тази битка е позната и водена не на едно място в България.

Протести без солидарност

Разбира се, тези протести нямат нищо общо с Българското европредседателство и съвсем не целят да го дискредитират, както би казал премиерът. Те са насочени срещу лошите политики на държавата в различни сектори, които очевидно са управлявани зле. Липсата на достатъчно експертност във властта поражда некомпетентното управление в тези сектори и дисбалансите между труда и заплащането в тях. Енергетиката е категоричен пример.

Тези протести изглеждат още по-логични в контекста на общата ни бедност на фона на доходите в останалите европейски страни. Само че 53-те процента доволни от заплатите си хора в България няма да застанат зад синоптиците, музикантите или зад семействата, които се борят за повече права на децата си. Защото всеки в тази държава се спасява поединично. Или най-много в рамките на една гилдия.

Затова през целия ни преход имаше едва-две национални стачки – едната беше срещу управлението на Луканов, другата – срещу това на Жан Виденов. За справка: в съседна Гърция всяка година има по няколко генерални стачки. Затова на гърците бяха опростени толкова дългове и въпреки тежкото финансово състояние на държавата, нейните граждани живеят по-добре, отколкото ние. С този манталитет, със синдикати, които уж служат на наемния труд, но не стават от масата на бизнеса, и с политици, които мислят в перспективите на своя мандат, повишаването на общото ни благосъстояние като нация ще стане бавно и трудно. Ако изобщо е възможно.

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев