Психозата в ромските гета: Игра с огъня

Днес всички питат кой провокира психозата в ромските квартали и гета в България, като разпали страховете на хората за техните деца. Прокуратурата и ДАНС издирват конкретните подстрекатели и авторите на злоумишлени видеоклипове и постове, разпространявани в социалните мрежи.

Търсят, ала всички знаят генезиса на проблема –

пропагандата срещу ромите, подклаждана години наред от българските националисти.

През 2011 г. – също преди изборите за президент и местна власт – избухнаха антиромските вълнения в пловдивското село Катуница, съпроводени с етнически сблъсъци, насилие и жертви в цялата страна, осъдени от ООН и ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа). Оттогава отделни криминални случаи с участието на роми разпалват нови вълни на расизъм, ексцесии и полицейски произвол в гетата, но дискусията за провалената ромска интеграция не роди нито една смислена идея освен предложенията на националистите от кабинета „Борисов 3“ за приемане на извънредно законодателство за ромите.

Публичният дебат – първо за Истанбулската конвенция, а след това и за Националната стратегия за детето – и спекулациите, че сред основните им цели е насаждането на „джендър идеологията“ и отнемането на деца от семействата им, родиха нови страхове. Които, съвсем разбираемо, избуяват по-силно в средите на маргинализираните и необразовани групи от населението, най-голямата сред които е ромската. А после подклаждането на тези страхове се оказа лесно, особено в социалните мрежи, където всеки клип, снимка или пост се приемат безкритично.

Масовата истерия, че опасност за децата им дебне отвсякъде, най-вече от социалните служби, обхваща все повече ромските квартали и гета. Независимо от закъснелите опити на управляващите да овладеят паниката и да върнат децата в училищата.

Жителите на старозагорския ромски квартал „Лозенец“ –

10 000 според официалната статистика, а според неофициалната няколко пъти повече – също са силно притеснени и обхванати от психозата. В лицето на държавата и на нейните институции те виждат враг, който заплашва най-важното в тяхната патриархална и силно консервативна ценностна система – детето. Категорично отказват да чуят всякакви аргументи, че разпространяваните слухове са фалшиви, и повтарят, че са гледали клипове в интернет, които показват как полицаи и социални работници отвеждат децата от семействата им.

Млада ромка ме пита защо в Западна Европа има стратегии за семейството, които подпомагат нуждаещите се, а у нас – Стратегия за детето? Казва ми, че не е проста, че може да чете и от години работи в Холандия. Като чула какво става у нас, се ужасила и бързо се върнала, за да прибере детето си, отглеждано досега от нейната майка. „Да вземат децата, дето ги изоставят в домовете, а не от родителите им. Защо в София всички майки протестират? Само да дойдат да ми вземат детето, убийство ще направя“, крещи в лицето ми една от жените, които ме наобиколиха пред малък квартален магазин.

„В тази стратегия казват, че искали да обучават децата от 0 до 4-годишна възраст в сексуално обучение“, вика с изкривено от омраза лице 20-годишна девойка – безработна, въпреки че е завършила, твърди тя, средно образование „с пълно шест“. Гледам я и се чудя какво ли мислят по темата тогава нейните връстници, останали неграмотни. И как биха могли да се справят с чудовищните лъжи за Националната стратегия за детето и за Истанбулската конвенция, разпространявани усърдно, в това число, както се оказа, дори и от високопоставени служители на Министерството на отбраната. Обяснявам на момичето, че това са фалшиви новини, а то ме пита, съвсем намясто, защо тогава медиите не кажат на хората истината, а „по битивито“ показвали такива репортажи?

„Не са фалшиви новини. Вземат ни децата, за да ги изпращат в тази държава – Норвегия.

Там ги давали в семейства от двама мъже или две жени, дето не могат да си правят деца“, разпалено и напълно убедено разказват „примери“ от кварталните мълви насъбралите се участници в уличната дискусия. А жената, върнала се от Холандия, за да си вземе детето, казва на хората, че Норвегия плащала за това на правителството ни много пари.

Попитах ги, като работят в чужбина, не се ли страхуват, че службите там могат също да им вземат децата? Отговорът им беше, че в тези страни никой не ги дели по етноси, тоест убедени са, че тази мярка у нас се прилага предимно спрямо тях. А после разговорът се прехвърли върху условията, в които живеят, липсата на канализация и на други елементарни комунални услуги. И върху действията на местната власт, която и тази година преди избори подготвя събарянето на незаконни къщи.

„Защо кметът не ги узакони, а ще ги събаря? Утре нали децата ни, за които уж толкова са загрижени, ще останат на улицата? И тогава могат да ни ги вземат, нали?“, не спираха да задават въпроси ромите. И твърдяха, че скоро по улиците им пак ще плъзнат като хлебарки представители от всички партии.

„Носят пари с торби – и ГЕРБ, и другите партии, като дойдат избори.

А ние и сега, като други години, ще ги вземем и пак няма да гласуваме за тях“, зарекоха се старозагорските роми.

Пастор Димитър Лучев работи с ромската общност в Стара Загора от години. Пред „Тоест“ той не се ангажира да посочи конкретен виновник за истерията в гетата, но е сигурен, че клаузи от стопираната Стратегия за детето ще бъдат прокарани през други закони. „Когато хората се допитват до мен, им казвам, че много деца трябва да бъдат изведени от средата, в която живеят, защото са жертви на насилие – вербално, физическо, сексуално; има родители с престъпно минало, майки, които проституират, да не говорим за липсата на храна, дрехи или елементарна хигиена. Затова в един момент е нормално държавата да се намеси и да осигури прилични условия за живот на децата, лишени от такива условия“, коментира протестантският лидер и смята, че истерията е резултат от различни репортажи, излъчени по телевизията, с крайностите в Норвегия.

Според него много от ромите имат и информация от първа ръка, тъй като техни близки работят в чужбина. Говори също за отворени писма, които циркулират в общността, макар да не ги е виждал. Обръща внимание и на факта как същите тези хора не казват и дума за трафика на деца за органи в чужбина или за продаването на бебета от майките им в Гърция. По повод връзката между това, което се случва в гетата, и евангелските общности в България, той не изключва да има отделни самосиндикални лидери, които не се допитват до централното ръководство на Алианса на евангелските църкви в България, както правят всички други официално регистрирани пастори, тъй като

„под радара има всякакви дейности“.

Но е категоричен, че нито една от сериозните евангелски деноминации не проповядва отказ от образование, защото интеграцията на ромите е възможна само през училището. Обяснението му е просто: „Християнството е книжна религия, затова без четмо и писмо тя е нефункционална. Има други религии, които могат без свещен текст, ние – не“, казва Димитър Лучев и обръща внимание на факта, че евангелските църкви подпомагат много учебни проекти, центрове за извънучилищна дейност и семействата на деца, които не мотивират децата си да се образоват. „Няма ромски квартал, в който те да не правят свръхусилия да интегрират децата и да ги заведат в училище“, твърди пасторът.

Друг евангелист, пастор Димитър Банев от Казанлък, се връща хилядолетия назад в историята: „По времето на Мойсей (в превод – „изваден“ от водата) в Египет убиваха новородените деца на евреите; като се роди Исус по заповед на цар Ирод, изтребиха до крак всички младенци; а през турско отвеждаха най-здравите ни момчета и ги правеха еничари.“ Така подсъзнателно пасторът вижда заложен този страх за детето в колективната травмирана човешка памет. Той не подкрепя протеста на някои пастори в България срещу Стратегията за детето, защото според убежденията му християните не трябва да се занимават с политика. Разпространението на фалшиви новини и психозата, свързана с отнемането на деца от ромската общност, Димитър Банев коментира като

опит да се настроят ромите срещу ГЕРБ и срещу либералната политиката на управляващите преди изборите.

„В годините на тоталитарния режим преследваха всички вярващи, викаха баща ми (също пастор) в полицията, биеха го, а мен ме притискаха, въпреки че бях отличник“, спомня си единственият пастор в казанлъшкото гето „Кармен“. Сега той проповядва свободно в общността и призовава хората да не се поддават на страхове, а да вярват на държавата.

Има и наблюдатели на процеса на евангелизация на ромската общност, които го определят като своеобразен християнски фундаментализъм, подобен на опитите за радикализация на мюсюлманите в България. Според тях в гетата работят отделни самозвани религиозни лидери, извън полезрението на властите, които отричат светското образование. И когато служители на социалните служби тръгнат из гетата, за да проверяват каква част от децата посещават училище, тези пастори тръбят: „Пазете си децата, идват да ви ги вземат“. А държавата, която мълчаливо толерира евангелизацията на гетата у нас, не вижда този конфликт – на отчуждение на децата от светската образователна система, която според всяка радикална религиозна доктрина е порочна в същността си. Пример за това е изказване на ром от старозагорското село Шейново, който пред представител на неправителствена организация заявил, че няма да пусне седемгодишната си дъщеря на училище, защото

„там щели да я изнасилват и да я направят проститутка“.

„Салезиани на Дон Боско“ е католически монашески орден, който от 1994 г. развива дейност в България. В Стара Загора той изгражда голям образователен център в непосредствена близост до ромския квартал Лозенец. Един от монасите, отец Ярослав, работи от години със старозагорските роми. Той няма отговор на въпроса кой всява смут в душите им и откъде тръгна истерията в гетата, но от опит знае, че тези хора са склонни да вярват на всеки слух и прекалено много следят социалните мрежи, особено Facebook, пълен с фалшиви новини. Откакто развиват дейност на терен, католическите монаси постоянно се сблъскват със страха на хората да пуснат децата си при тях, за да не ги отвлекат в чужбина.

Дияна Димова, ръководителка на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Стара Загора, разказва за премеждията при работата си с ромите в града. „Ние те знаем“, викали някои от тях след нея при посещенията ѝ в квартала и я заплашвали с брадва. Разпознавали я от случаите, когато заедно с полицията и социалните служби отвеждали деца от семействата им. Споменава ужасяващи случаи на насилие над малолетни, които не са само в ромската общност. Всеки ден, твърди тя, получават сигнали за блудства с деца в семействата им.

„Не можете да си представите какво е чувството, което изпитва човек, докато слуша изповедите на тези деца – жертви на сексуално насилие.“

Димова не разбира социалните работници в системата, които са с по няколко магистратури, а работят за по 600 лв. месечно, и се гневи на търпението им: „Досега трябваше сто пъти да са затворили домовете за деца и възрастни хора, да са излезли на улицата и да кажат, че това е нечувано унижение и неглижиране на дейността им.“ Която при това бюрократично отношение на държавата към най-тежките социални групи от населението и проблемите им щеше да е в каменната ера без съпричастността и дейността на неправителствените организации в България, категорична е Димова, която от години работи с бежанци и хора в риск.

Тя се чуди що за държава сме, в която крайните националисти разиграват коня си пред затворените очи на Темида, а за Борисов е важно единствено да запази властта си. И дава като пример за поемане на политическа отговорност поведението на хърватския премиер Андрей Пленкович, който след знаменитата си реч на 11 април 2018 г. в защита на Истанбулската конвенция пред парламента и въпреки многобройните протести в страната успя да обърне общественото мнение и да накара депутатите да приемат закон за ратификацията ѝ.

Какво показва статистиката за прилагането в България на най-крайната мярка за закрила на детето – извеждането му от биологичното семейство?

През 2018 г. общият брой на тези деца е бил 3023, посочва справка на Агенцията за социално подпомагане, поискана от „Тоест“. От тях 231 са били настанени в специални институции; 895 – в центрове за настаняване от семеен тип, временни или кризисни центрове, защитени жилища и приюти; 731 – в семейства на близки или роднини и 1166 – в приемни семейства. През първите девет месеца на тази година от семействата им са изведени общо 2132 деца. Колко от тях са от средите на ромската общност, не можем да посочим, защото АСП не поддържа регистър, в който децата са разделени въз основа на етническа принадлежност, произход или религия.

След фактите следват анализите на експертите. А те трябва да са основа на държавната Стратегия за детето, каквато съществува от 15 години и се обновява на всеки пет, независимо от това какво твърди министър Бисер Петков. Защото без такава стратегия няма как да се планира нито превенцията на изоставането на деца, нито институционалната грижа за тези, които са вече изоставени или изведени от семействата им; нито мерки срещу изкореняването на детската бедност и престъпност или за равен достъп до образование. И още един куп ангажименти на държавата към българските деца.

Само че премиерът, под натиска на общественото мнение, замрази Националната стратегия за детето, а преди това изтегли Истанбулската конвенция от парламента. Така обича Борисов – да отлага, вместо да решава сложни проблеми и казуси. А в това време националисти, „инфлуенсъри“ и радикални религиозни лидери, проповядващи в капсулираните общности на гетата, могат да предизвикат огромни социални сътресения, включително и гражданска война.

Трябва само една искра.

Заглавна снимка: Тунелът към ромския квартал „Надежда“ в Сливен – един от градовете, в които уплашени ромски родители оттеглиха децата си от училищните занятия заради слух, че социалните служби ще дойдат и ще им ги отнемат. В резултат две училища в града бяха опразнени в рамките на един ден. © Светла Енчева