Хората от Брестовица пак протестират срещу негодната за пиене и ползване вода заради високото съдържание на манган. Близки на убития на столична улица 14-годишен Филип и хора от сдружението „Ангели на пътя“ са на пореден протест за справедлива присъда и срещу пуснатия под домашен арест, който го помете с колата си. От Фондация „Даная“ не спират да протестират срещу управата на „Пирогов“ заради съмнения, че момичето е починало поради неглижиране на случая. Екоорганизации протестират срещу промените на ГЕРБ и ДПС в Закона за насърчаване на инвестициите, които осигуряват бърза писта на проекти с огромно екологично въздействие, 15 години валидност на решенията за ОВОС – вместо сегашните пет – и обжалване само на една инстанция.

Докога с лъжите?

Проблемът в Брестовица е поне от пет години, отпреди държавата да влезе в поредица от шест парламентарни вота за три години. От чешмите тече вода, която съдържа до 20 пъти завишено количество манган при норма от 50 микрограма. Хората излизат на протест, боледуват, пак излизат на протест, а регионални министри, областни управители, политици не спират да обещават. Но дори не са се произнесли откъде е манганът – виновен ли е близкият ВЕЦ, друга ли е причината? А 20-те милиона за проекта за нов довеждащ колектор и ВиК мрежа така и не се намират. 

България е първа от 27-те страни в ЕС по брой смъртни случаи при катастрофи за 2023 г. с 82 жертви на един милион случая при средно за Общността 46 на един милион. Българските политици, все едно кои, са неспособни да решат проблема, който се разраства от десетилетия и отнема живота на толкова хора, сред които и деца. 

Детската болница, обещана през 1978-ма и после през 2004 г., все така не помръдва от идеята да я има. А българите от години доплащат най-много за здраве в ЕС, освен че са с най-ниска средна продължителност на живота. 

България е пълна със стотици проблеми, нерешени от години – негодни пътища, отсечки, на които загиват хора, разрушени мостове, безводие, незаконни сметища, зелени площи, които се застрояват, гори, които се изсичат, и опустошителни наводнения. 

Последните реформи

Политиците лъжат, че ще решат проблемите, а хората проумяват, че на политиците не им пука. Какво виждат гражданите? Самодоволни, самодостатъчни, нечувствителни към социалните проблеми, бюрократизирани и партизирани до крайност персони, бълващи лозунги и декларации вместо истинска политика, боричкащи се политически съперници, устремили се към институционално окопаване... Съешават се в името на компромис(и) и се разделят по избори. Договарят се, скрити от публичното внимание, и се нападат пред камерите и микрофоните. Боят се от реформите, защото ще загубят популярност, гласове и лостове за влияние – затова административната, здравната и образователната реформа са на трупчета, както и съдебната. Обещават децентрализация, но не искат да се лишат от контрола, който им осигурява софиоцентризмът.

Към този ценностен образ на българския политик се прибавя и политическата криза – честите предсрочни избори в последните години, които обезсмислят всяка стратегическа визия и реализацията ѝ. Затова управляващите залитат към популизма – вдигат пенсии, увеличават заплати. Мизерните пенсии в България безспорно се нуждаеха от повишение, но паралелно с реформа на системата и увеличение на пенсионната вноска, въпреки че подобно решение ще бъде посрещнато със съпротива (едва 11% биха го одобрили). Без административна реформа – намаляване на чиновниците, внедряване на електронни платформи и информационни технологии, системи за управление на качеството и др. – заплатите на чиновниците се вдигат „на калпак“. Безплатното висше образование обаче, както и забраната на рекламите за хазарта няма да бъдат приети от това Народно събрание (текстът е създаден преди заседанието на 26 април, на което се гласува на първо четене забраната за реклама на хазарт, б.р.).

Затова пък предсрочно – през февруари – 49-тият парламент взе решение да повиши с 25 до 30% и възнагражденията в МВР от 1 януари 2025 г., въвеждайки нов механизъм за изчисляването им. Но МВР си е същото – огромният бюджет се изразходва предимно за заплати, „една прослойка от около 6400 човека на ръководни постове взема и заплата, и пенсия“ (Веселин Вучков по БНР) и корупционните скандали не спират. Предстои и заплатите на военните да нараснат с 30% от догодина. 

Това са лесни решения. Управляващите знаят, че са еднодневки, и са безотговорни по отношение на разходите, защото никой няма да им търси сметка. 

Последните смели и болезнени за България реформи бяха извършени по време на управлението на Иван Костов – приватизация, пенсионна реформа, ликвидация на управлявани неефективно и натрупали огромни дългове държавни дружества, начало на здравната реформа. Някои от тези процеси, като работническо-мениджърската приватизация, бяха подложени на критика, а кабинетът на ОДС плати цената за непопулярните мерки. 

Политиците след него така и не намериха смелост, решителност и лидерска устойчивост да продължат с модернизацията на държавата, с усилията за по-голяма демократичност и реална, а не формална отчетност на всички институции, не само на прокуратурата. Сега липсва стабилно мнозинство, което да осигури подкрепа за реформите и гаранции, че ще се проведат без прекъсване.

Преди поредните избори

Предстоят избори и политиците се замерят със скандали за пачки, доклади на временни комисии и чий газ е по-руски. Като се изключат количествата, които идват от Азербайджан, останалият е руски и го внасят посредници, тъй като „Газпром“ прекрати отношенията си с България. Президентът Румен Радев не бърка, като казва, че миналата година чрез посредници са внесени 1,7 млрд. куб. м. Подготвил се е, за да защити 13-годишната сделка с турската държавна компания „Боташ“, сключена от служебния му кабинет и подготвена при негова визита в Турция.

След последния работен ден на депутатите, които излизат в отпуск заради изборите, служебното правителство на Димитър Главчев поема щафетата с „разкритията“, а депутатите подновяват обещанията. Чиста вода за Брестовица, чисти ръце в съдебната система, строги наказания за убийците на пътя, детска болница, нов главен прокурор.

Какво още?

Още.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни