Вчера „Тоест“ навърши една година. Повод да си честитим имаме всички – тези, които подбирахме темите, списвахме и редактирахме материалите, тези, които ни подкрепяха с даренията си, и тези, които ни четяха, споделяха в социалните мрежи, подкрепяха ни с добри думи в техните среди. Заедно стигнахме дотук!
Формулата на „Тоест“ през тази първа година беше простичка: да следваме важните теми; да замълчим, ако няма какво да добавим; да харчим колкото е възможно по-скромно приходите си от дарения, но без да ощетяваме авторите си; да компенсираме липсата на средства с повече инат.
Не изневерихме на обещанието си, че ще публикуваме само авторски материали, не препубликувахме нито един статус от Facebook, статия от друга медия или прессъобщение. Не пуснахме нито една платена публикация или реклама. Всеки един материал, достигнал до вас, е минал през проверка на фактите, през прегледа на ресорен редактор, а след това и на езиков редактор и коректор. Не потърсихме никакво друго финансиране освен вашите дарения. „Тоест“ бе това, което ви обещахме, че ще бъде – смисъл, есенция, качество.
Всъщност мечтаехме за още. Сред материалите ни да има повече аудио- и видеосъдържание, да опитаме и някои модерни интерактивни формати. Да правим журналистически разследвания, да имаме репортери по места на щат. Да назначим главен редактор и да можем да му плащаме достойна заплата.
Но за съжаление, не можем да си го позволим. Нашият модел на финансиране засега не работи добре. Знаем, че някои очакват от нас новини, други – повече политика, трети пък – по-малко. Но това, което е различно и важно след тази една година, е, че „Тоест“ вече има свое лице, а вярваме – и своето място и разпознаваем стил и характер в българското медийно пространство. Вече не е нужно да обясняваме какво е „Тоест“. И се гордеем с това.
Ако на този ден преди една година ни бяхте попитали дали щяхме да стигнем дотук, вероятно с известна неувереност щяхме да отговорим положително. Ако днес ни попитате дали след още една година ще сме тук, е по-честно да споделим тревогите си, че няма как да е по този начин.
Таблицата с числата показва недвусмислено, че компонентът „инат“ в нашето уравнение е все още водещ. Тези числа обясняват и защо „Тоест“ не може да порасне извън рамката, в която е днес. Без упорството и безвъзмездния труд на някои от авторите и най-вече на основния екип нямаше да е възможно дори това. Положението не е устойчиво, нито предполага някаква разумна перспектива за развитие.
Съотнесен към средномесечния ни брой читатели, месечният ни бюджет е равностоен на дарения от по 5 лева на месец на едва 1,25% от тях. А всъщност заради щедростта на хората, които даряват по-големи суми, реалният брой на дарителите ни е още по-малък.
Бихме се вслушали във всякакви идеи как да променим това. Които изключват прекрачване на обещанията ни или рамката на бюджета ни.
Честният избор за нас е да продължим, докато можем!