Първото прекосяване на Гренландия, или кой е Фритьоф Нансен

<< Към цялата поредица за Гренландия

Кое е онова, което ни кара да изследваме, да дерзаем, да отиваме все по-далеч и по-далеч? Някога, но и сега. Днес почти всеки може да е полярен изследовател, но на нашите предци им е коствало много повече. Те са тръгвали към напълно непознатото без GPS и карти, защото сами са ги чертаели. Напредъкът в географските открития от онези времена е неизмеримо голям и благодарение на тях сме натрупали това знание, за да разчертаем целия свят и да го държим в ръцете си. 

Но дали не сме изгубили нещо във времето? 

Именно онова усещане, че отиваме на място, където не знаем какво ни очаква – непроходими планини, непознати страшни създания или пък плодородни земи, тучни и пълни със сочни плодове? Има някаква романтика в това незнание. И все пак е била нужна страхотна смелост, същинска лудост да се хукне в дивото. Много гордост е бушувала сред откривателите, защото те са ставали първите носители на новото знание. На доста от тях обаче тази амбиция е отнела и живота.

Като погледнем на север, кои са първите хора, които се осмеляват да търсят непознатото по онези ледовити земи? И всъщност как се развива опознаването и обуздаването на Севера през вековете?

През 330 г.пр.Хр. древногръцкият географ и астроном Питей става първият човек, който изследва най-северните ширини на планетата в търсене на кехлибар и калай. В продължение на почти хиляда години никой не тръгва по стъпките му, докато чак през Ренесанса морските държави в Европа са обхванати от треска за изследване на Арктика. Много от тях се опитват да прокарат път през Северния ледовит океан, за да търгуват по-бързо и по-лесно с Азия. 

Новите екзотични стоки били твърде изкушаващи – например коприната, която правела дрехите нежни и леки за носене, и подправките, които овкусявали и най-блудкавите ястия. По онова време тези стоки пристигали по Пътя на коприната, но това било твърде продължително и скъпо. Затова благодарение на сравнително точната представа за земното кълбо някои европейски търговци решават, че преминаването на север от Европа и Америка ще съкрати значително времето за пътуване. Затова страни като Франция, Великобритания и Холандия се опитват да проправят своите маршрути все по̀ на север.

Пионерите 

През 1878 г. шведът Адолф Ерик Нурденшолд прекосява за първи път Североизточния проход¹. Той е искал да свърже шведските пристанища на Балтийско море с големите руски устия в северната част на континента. Почти трийсет години по-късно Северозападният проход² също е преодолян, но от норвежеца Руал Амундсен, чийто успех се дължи на факта, че със сравнително малкия си кораб успява да маневрира през лабиринта от острови и да плава в плитки води.

Негов предшественик и сънародник е Фритьоф Нансен – полярен изследовател и ръководител на първите норвежки експедиции в Арктика. Той е учен и писател, един от пионерите в океанографията и има голям принос в картографирането на Северния ледовит океан. Две от най-значимите му експедиции са прекосяването на Гренландия и преминаването през леда на Северния ледовит океан на борда на новаторския кораб „Фрам“. Също така той допринася за спасяването на стотици хиляди хора преди и след Първата световна война, за които организира международни акции за даряване на храна на гладуващите и за връщане на военнопленници по родните им места.

Но как изобщо се става полярен изследовател? 

Още двайсетгодишен, Фритьоф Нансен се включва в няколкомесечно пътуване на ловен кораб за тюлени. Тогава той за първи път стига до плаващите ледове около бреговете на Гренландия и това предопределя живота му. Там се учи да живее в открития океан и да ловува морски бозайници, което ще се окаже ценен опит за собствените му експедиции. Споменът за огромните ледени маси, носещи се в океана, и тяхното тихо величие ще продължава да го тегли нататък.

Един ден младият Фритьоф научава от вестникарска статия за опита на шведския професор Нурденшолд за прекосяване на Гренландия и нейния ледник, втория най-голям на земята след Антарктида. Стратегията на професора била да тръгне от заселения западен бряг към източния, а после да се върне по същия път, тъй като достигането на спасителен кораб от Европа до източния бряг е било невъзможно заради непроходимите късове лед в океана. Този план означавал също така, че винаги ще има спасителен път обратно, в случай че експедицията трябва да се върне поради беда или недостиг на запаси. Имало хипотези, че във вътрешността на острова съществуват оазиси с умерен климат и гори. Експедицията на Нурденшолд не постига целта си и се връща. Когато Нансен научава за това, у него пламва идеята да прекоси цяла Гренландия на ски, за да разкрие тайните на този слабо познат за човечеството остров.

Три години по-късно 26-годишният Фритьоф Нансен става ръководител на първата норвежка арктическа експедиция по прекосяване и изследване на Гренландия. Тактиката му е противоположна на всички останали подобни експедиции по негово време. Нансен решава да тръгне от изток на запад, тоест първо да стигне до слабо заселения източен бряг с малки лодки, спуснати от по-голям кораб, след което да прекоси ледника, докато накрая стигне до по-облагородения западен бряг, откъдето да се качи на кораб за Европа. Множество опитни полярници го съветват да не го прави, защото всеки добър ръководител трябва да има план за отстъпление, но младият Нансен удържа на натиска. Според него самият факт, че спасението е отпред, действа много по-мотивиращо, отколкото ако е зад гърба на тези, които с всяка крачка все повече се отдалечават от него. Затова мотото на експедицията е: „Западният бряг или смърт!“

Експедицията на Нансен

На 3 юни 1888 г. Фритьоф Нансен се качва заедно с екип от още петима души на ловния кораб „Язон“. След едномесечно пътуване групата е спусната с две лодки сред плаващите ледове по източното крайбрежие на Гренландия. Оттам гребат неуморно дни наред, за да достигнат брега, и нощуват върху късове плаващ лед. След усилена борба с теченията успяват да стъпят на твърда земя. Оттам шестимата тръгват по ледника, теглейки стокилограмови шейни покрай километрични цепнатини в леда. Брулени от зловещи ветрове и снежни бури, те вървят по места, където човешки крак никога не е стъпвал. Ден след ден разпъват палатката, топят сняг, споделят оскъдни порции храна и на сутринта продължават напред в бялата пустош. 

Месец и половина по-късно изследователите се спускат по западната част на ледника и достигнали брега, измайсторяват малка лодка с наличните материали, за да доплават до най-близкото населено място. В град Готхоб (дн. Нуук, столицата на Гренландия) са сърдечно приветствани от местните инуити и датчани, но се оказва, че последният кораб за Европа е заминал, и се налага да изчакат следващия до пролетта. Така те прекарват дългата зима в съжителство с гренландците, които ги обучават как да използват местните природни ресурси за храна, облекло и подслон.

По-малко от година след завръщането си на норвежка земя Фритьоф Нансен издава пътеписа Pаа ski over Grønland („На ски през Гренландия“)³, в който описва подробно експедицията, основавайки се на своя дневник и богатите си научни изследвания по пътя. Освен пътеписа той издава и книгата Eskimoliv („Животът на ескимосите“), в която подробно разказва за живота и обичаите на местното гренландско население.

Прекосяването на Гренландия и другите му експедиции в Арктика безспорно поставят началото на ново отношение на норвежците към полярните региони – от опасни и непристъпни те се превръщат в досегаеми и преодолими територии за малката норвежка нация. В резултат на дейността и творчеството си Нансен вдъхновява не само младите норвежци, но и младежите в цяла Европа за повече спорт на открито, движение сред природата и постигане на хармония между духа и тялото.

От полярник към защитник на онеправданите

Впоследствие Фритьоф Нансен засилва своята обществена дейност и става върховен комисар на Обществото на народите⁴. Организацията се обръща към него с молба да ръководи работата по изпращането на голям брой военнопленници в родните им страни след Първата световна война. По негова идея се въвежда официален международно признат документ – Нансенов паспорт, създаден специално за военновременните и политическите бежанци, който им позволява да пътуват безпрепятствено по света и да живеят пълноценен живот. Повече от половин милион военопленници са успешно репатрирани в родните им страни, а за работата си Нансен получава Нобелова награда за мир.

Нансенови паспорти получават и хиляди българи от Западна Тракия, депортирани от Егейските острови по време на Гръцко-турската война през 1919–1922 г., които успяват да се завърнат в родината си. Много българи днес имат прародители с Нансенов паспорт. Освен това Нансен се застъпва за България и нейното включване в ОН, а също така осигурява два заема, които помагат на държавата ни да излезе от следвоенната криза.

Фритьоф Нансен оставя дълбока следа в историята на страната си и на света. Дейността му като полярник и като хуманист има съществено значение за живота на хиляди хора. Творбите му и днес намират своя широк кръг от читатели и все така вдъхновяват малки и големи.

В днешно време продължават да се организират експедиции за прекосяването на гренландския ледник и всеки достатъчно добре подготвен физически, психически и финансово би могъл за четири-пет седмици да покори Гренландия. Но въпросът е друг. 

Можем ли днес да бъдем изследователи? 

Има ли още непокорени земи и неразчертани карти? Можем ли да продължим да опознаваме света наоколо със същото нестихващо любопитство и после с радост да споделяме откритията си с другите? Можем ли да запазим онази детска дързост за откривателство и да не я пускаме да отлети с годините?