Радев е Борисов и половина

На втората година от втория мандат на президента Румен Радев няма съмнение, че приликите с управлявалия три премиерски мандата Борисов са повече от отликите. Бившият военен летец е властник със също такова его и уклон към авторитаризъм, както и бившият пожарникар и собственик на охранителна фирма.

Но поради естеството на властта, която консумира, и неспособността на парламентите да излъчат редовно правителство Румен Радев надмина Борисов.

Той управлява „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, както и областните администрации. Решава и за дипломатическите назначения, съобразявайки се отново единствено със себе си и съветническия си кръг, тъй като по закон те се съгласуват между правителството и президента, който издава указа за назначаването им. А правителството, управляващо от 2 август м.г., отново е назначено от него. Така се стигна до серия назначения в дипломацията, които коалиционното правителство на Кирил Петков спираше, и до оформяне на дипломатически ариергард на Радев и силите зад него.

Президентът определя и насоките на външната политика, представлявайки като държавен лидер България на заседанията на Европейския съвет в Брюксел, където неговите проруски позиции по най-съществения глобален проблем – войната в Украйна, са ясно изразени. И макар одобрението му да отчита спад, президентът продължава да е политическата фигура, която се ползва с най-високо доверие в обществото.

Ако позициите на лидера на ГЕРБ все пак имаха своите корективи и спирачки в лицето на германските партньори в ЕНП и в Европейската комисия, Радев е неудържим, защото няма какво да го сдържа.

Външна политика

Независимо от решението на народното събрание на парламентарна по конституция република да бъде оказана военна помощ на Украйна, президентската власт отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Така страната ни липсва от безпрецедентното решение на ЕС, определено като „историческо“ от върховния представител по сигурността Жозеп Борел.

На международната конференция „Антикорупция и национална сигурност“ на 21 март т.г. президентът обяви, че България няма да предоставя на нападнатата от Русия Украйна нито изтребители, нито зенитноракетни комплекси, нито танкове и бронетранспортьори. Наред с това Румен Радев отново излезе с шлагерния си призив за миротворците и войнолюбците – партиите, които се канят да управляват след изборите, да кажат „дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира, или за удължаване на войната“.

На заседанието на Европейския съвет в Брюксел тази седмица Радев повтори отново позицията си за неучастие на България и дори я „надгради“ с намерението да се изисква от крайния потребител на военна продукция от българската оръжейна промишленост къде ще я изнася после: „Той (купувачът – б.а.) е длъжен да ни уведоми за какво ги иска като енд юзър (краен получател – б.а.) тези снаряди. Разбира се, че ще поставим условия.“ Известно е, че досега българските фирми продаваха на крайни купувачи от САЩ, Полша, Словакия и др., които ги доставяха на Украйна. За 2022 г. България е изнесла оръжие за поне 1 млрд. евро за Украйна, разкри наскоро Euractiv.bg.

Едва ли някой се заблуждава, че президентът е толкова настойчив, защото е адепт на индийската философия и принципа за ненасилие, а не поради кремълска детерминираност. Ударното въоръжаване на Украйна е част от колективния натиск за по-бързо приключване на войната, възстановяване на териториалната ѝ цялост от 1991 г. и справедливи наказания за агресорите. Мирни преговори не може да се водят, докато руските войски окупират части от Украйна – тази позиция на Киев, подкрепена и от Запада, е недвусмислена.

Технически погледнато, отказът на България няма да се отрази на западната помощ за Украйна, тъй като нашият принос щеше да е незначителен дял, а военните заводи така и така изнасят оръжие и боеприпаси за Киев. Ще видим дали това ще продължи да е така след изказаното вчера намерение на Радев за поставяне на условия на купувачите. В такъв сюжет Борисов едва ли щеше да направи любимия си номер с „приклякването“, защото ситуацията не търпи половинчати отговори и строителят на тръбата, изградена, за да може руският газ да заобикаля Украйна, щеше да се прислони до гърба на Запада.

Радев прави обратното – раздалечава България от съюзите, на които страната е пълноправен член и на които разчита за трансформация на икономиката и защита на територията си. Обезличава я, изтласквайки я в периферията им (за което впоследствие биват обвинявани партньорите в тези съюзи), а България все по-рядко проявява солидарност в ключови моменти.

Войната в Украйна най-вероятно ще приключи преди 2027 г., когато е краят на втория и последен мандат на Румен Радев. Сметката за пропутинските позиции на президента ще я плати България.

Вътрешна политика

Дълго време анализаторите се чудеха чия е партията на Румен Радев, приписвайки му родство първоначално с „Продължаваме промяната“, по-късно – с „Български възход“. Макар и без ДНК експертиза обаче, една политическа сила изглежда най-сродна нему – „Възраждане“. И Борисов се разбираше с националистите и даже управляваше заедно с тях – в твърди или плаващи мнозинства, но не говореше като тях. Радев го прави в относително мек вариант, докато Костадинов по фюрерски втвърдява тона, добавяйки щипки страх в интервю по БНТ:

„Възраждане“ ще спре подготвяната кражба на спестяванията на хората чрез девалвацията на лева… А в Брюксел ще се научат да свикват с мисълта, че България може да казва и „не“.

В кривите огледала на пропагандата разкъсването на връзките между България и европейската и евроатлантическа общност, към която принадлежи, се вижда като „свобода“ и „българска независимост“.

Президентът заявява, че решението България да не предоставя оръжия на Украйна е знак към ЕС за суверенитета при вземането на решения. „Крайно време е да се вземем в ръце и да започнем да се управляваме сами“, казва по-рано лидерът на „Възраждане“.

Относно еврото на среща с „Възраждане“ Радев посочва, че „не изпълняваме критериите за финансова стабилност и за инфлацията“, приканва да не се бърза и да не се допусне жизненият стандарт да бъде понижен, а в публичните си изяви говори за ползите от единната европейска валута и я определя като национална стратегическа цел. Официално партията на Костадин Костадинов също твърди, че не е изобщо против въвеждането на еврото, а само дотогава, докато България не постигне 90% от средния за ЕС жизнен стандарт. Според последните данни на Евростат България е с най-ниски нива на БВП на глава от населението, изразено в паритет на покупателната способност през 2021 г. – с 43% под средното равнище в ЕС. По показателя действително индивидуално потребление България отново е последна – 35% под средното за ЕС.

Така че докато „Възраждане“ са представени в парламента, президентът ще има „своя“ парламентарна група там, за да го играят меката и твърдата сила на кремълската пропаганда. Радев наистина е Борисов и половина.