Управлението си отива. Това е въпрос на време (не особено дълго). А ако някой казва, че всичко е стабилно – той може би е прав. На пръв поглед горните изводи са взаимно изключващи се, но всъщност потвърждават тенденция, която наблюдаваме от няколко месеца в публичното пространство.   

Кабинетът „Борисов 3“ няма да управлява цял мандат – това е ясно от самото му съставяне. Но че хоризонтът му е може би максимум още една година, си личи, на първо място, от сътресенията в групата на „Патриотите“, чието определение в момента изобщо няма как да бъде „обединени“, и на второ – от откровените подаръци за олигарси, които парламентът им предоставя във вид на гласувани закони. Всеки получава точно това, което иска. И да – в този ред на мисли – държавата е стабилна. 

Как няма да е стабилна, щом и Домусчиев (любимият бизнесмен на ГЕРБ), и Пеевски (любимият политически идеолог на ГЕРБ – само вижте колко негови или облагодетелстващи него законови инициативи прие мнозинството) са напълно обслужени. И то обслужени със странни парламентарни трикове, разигравани между ГЕРБ и патриотичните им партньори.

Става дума за две предложения за промени в Закона за приватизация, които бяха внесени между първото и второто четене. Едното е с автор депутата от „Атака“ Николай Александров и предвижда специфичните задължения на приватизираното дружество, пряко свързани с предмета му на дейност, да не могат да бъдат вменени на купувача за срок от повече от пет години. Според текста на предложението това няма да важи за задълженията за запазване на седалището на приватизираното дружество, предмета на дейност и задълженията за инвестиции и трудова заетост.

Другото предложение е внесено от народния представител от гражданската квота на ВМРО Емил Димитров – Ревизоро. То пък така допълва идеята на колегата му от Атака, че тя да важи… със задна дата. 

Идеята предвижда промяната да се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на закона няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите пет години следприватизационни задължения. Така всички, които отговарят на тези условия, но поетите им ангажименти са за срок от повече от пет години и не са изпълнени, получават амнистия.

След скандал в малката коалиция на „Патриотите“ те се опитаха да се разграничат от текстовете и да ги изтеглят, но с парламентарен трик ГЕРБ ги подложи на гласуване и пленарната зала ги прие като „предложение на комисия“. Разбира се, последваха шумни медийни пушилки. 

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заплаши, че напуска коалицията. Допълни, че не вижда бъдеще в нея, и честити новото управление на ГЕРБ и ДПС. Тук е моментът за малка скоба – коалицията ГЕРБ–ДПС никак не е нова. Не е и от този мандат, а бе съобщена в предходния от Найден Зеленогорски (Реформаторски блок) и не бе отречена нито от Борисов, нито от партията на Доган. Само няколко часа след заканите си обаче Симеонов замлъкна, а от ГЕРБ коментираха, че никой няма да напуска коалицията.

Ден по-късно Волен Сидеров се изяви в телевизионно интервю, в което прогласи Кирил Домусчиев и Валентин Златев за родолюбци и нападна Валери Симеонов. Последният не каза нищо впоследствие, макар неведнъж да е доказвал, че обича неговата дума да е последна. 

Така се стигна до често разиграваната тактика в последно време: партньорите в малката, а и в голямата коалиция се скарват шумно, разменят си какви ли не обвинения, всеки се изказва, очевидно говорейки на сегмент от електората, който си е „парцелирал“, след което всичко спихва и… някой е добре обслужен. В случая – Домусчиев и Пеевски. Първият получи подарък близо 60 млн. лв. заради Български морски флот. Според информация на „Капитал“ освободен от потенциална глоба ще е и купувачът на „Булгартабак холдинг“, свързван с Пеевски – той е длъжен да запази предмета на дейност дълго, а реално производство на цигари напоследък почти няма, но явно това вече ще се преглътне безпроблемно от държавата. Другият печеливш от прокарването на промените ще е бъдещият партньор на Пеевски във вестникарските му дружества „Ню имидж“, който преди 12 години купи „Бояна филм“. Те имат задължение да не продават земята на киноцентъра в престижния столичен район за 20 години, но приетите поправки им разрешават.

Или иначе казано, съвсем очевидно върви „разплащане“, което води до извода, че изборите наближават. В тази посока са и процесите в патриотичната коалиция. Когато се сформираха, „Обединените патриоти“ се договориха, създадоха се и дори влязоха във властта, без да се разпаднат заради препирни за постове. Като имаме предвид профила на трите партии, както и личните отношения между лидерите им, наричали се публично с какви ли не имена, подобно единство изглеждаше странно и необяснимо. В крайна сметка обаче желанието за власт се оказа доста силна политическа спойка, в резултат на което Каракачанов, Симеонов и Сидеров се въздържаха от резки движения.

С течение на времето обаче – и най-вече непосредствено преди края на Председателството – и трите формации започнаха отново да влизат в кожата си. Просто защото европейската гримаса, която, макар и трудно, опитваха да овладяват от време на време, вече не е нужна нито на Бойко Борисов (който е във властта именно благодарение на „Патриотите“), нито на самите националисти. А не им е нужна, защото единствената спойка между тях, както казахме, е властта. Когато наближи да излизат от нея, очевидно всички партии се профилират с цел улов на електорат. 

ВМРО и НФСБ не се бъркат на „Атака“ по руското залитане, Валери Симеонов е оставен да действа в туризма и да се изказва като обществен защитник по всякакви икономически теми, но без да изпълнява заплахите си. ВМРО пък брани българите от либерализма. Тази тактика изглежда съгласувана между тримата лидери, навярно за да си подсигурят оставането във властта за момента, но и за да си подготвят ниши за повторно влизане в нея след следващи избори.

И докато „търканията“ помежду им очевидно създават медийна пушилка и водят до електорални натрупвания, но вече в състояние „всеки сам за себе си“, ГЕРБ разпределят „порциите във властта“ също както навремето Доган обясни своя начин на властване. А разпределят ли се порциите, идва време за нови избори. 

Заглавен колаж: снимки от wikipedia.org

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.