Реформата в МВР – мисия невъзможна

Въпреки че България е с най-големи разходи за обществен ред и безопасност сред сравними страни от Европейския съюз, постигнатите резултати са незадоволителни, а изследванията на общественото мнение показват, че доверието на гражданите в ефективността на полицията е ниско. С тези констатации започва докладът на Световната банка за разходите в МВР, поръчан от правителството.

Анализът и изводите на експертите не би трябвало да изненадват никого, най-малко политическото и професионалното ръководство на Вътрешното министерство. Както и първите двама в ГЕРБ – Бойко Борисов и Цветан Цветанов, бивши ръководни кадри в системата. Не е новина и изводът, че огромните разходи за персонала в МВР обричат възможността за модернизация на оборудването и системите в полицията и пожарната.

Експертите на Световната банка отчитат опитите да се реформират тези разходи през годините и да се подобри ефективността им, но посочват, че прекалено раздутата администрация не позволява постигането на този резултат. Както и че полицейските служители в България са достатъчно добре платени, а доходите им са на същото относително равнище като в Швеция и Словения и по-високи от тези в Дания и прибалтийските републики. Така според данни от доклада месечният разход на човек в системата на МВР за 2016 г. е около 1776 лв., като 51% от тях са социални вноски.

И министър Радев, и синдикалните босове са прочели доклада, както дяволът чете Евангелието

Разбира се, фактологията в доклада, както и част от изводите в анализа веднага бяха подложени на контестация – и от политическото ръководство, и от синдикатите в МВР. Веднага бе оспорен изводът за високите заплати в системата. А сравнението им с тези в други европейски страни в абсолютни стойности а не със съотношението им към средната за съответната държава работна заплата, беше дълбоко манипулативно.

Никой обаче не се опита да обори твърдението за ниското ниво на доверие в полицията, което е достигнало критичните 18%, а недоверието от години се поддържа над 50%. Както и извода, че страната ни няма нужда от по-голям брой полицейски служители, защото той е достигнал средното ниво за ЕС и е малко над средното в света. Но има крещяща необходимост от подобряване на качеството на полицейските услуги.

Проучването на Световната банка е поръчано от Министерството на финансите с ясната цел да бъде използвано като инструмент за натиск по отношение на разходите в системата, която, като всяка друга, отказва да се самореформира. А да бъде реформирана отвън няма политическа воля.

Защо същинската реформа в българското МВР се оказва мисия невъзможна?

От 2010 до 2015 г. служителите в системата на МВР са намалени с близо 9000 души и въпреки това България остава страната в Европейския съюз с най-големи разходи (като процент от БВП) за органите на реда, показват данни на Евростат. По време на втория кабинет „Борисов“ финансовият министър Владислав Горанов излезе с мерки за драстично съкращаване на персонала и социалните плащания, но те отидоха в кошчето, защото не получиха политическа подкрепа. А премиерът веднага даде заден ход след започването на полицейските протести през 2016 г. и всичко беше стопирано. Тогава Румяна Бъчварова – доста оспорвана публично като министър на вътрешните работи – предложи вместо 28 областни дирекции на МВР в страната да останат 6 в районите за планиране. Експертите на Световната банка ги оптимизират до 7 и посочват за сравнение Чехия, където техният брой е наполовина спрямо нас, при 30% повече население.

Ако беше се състояла, тази промяна щеше да бъде триумф на здравия разум и би изкоренила (макар и вероятно не до дъно) зависимостите на полицейските шефове: веднъж – от местните кметове велможи; втори път – от мафиотските и бизнес интереси. И най-важното – щеше да освободи свеж паричен ресурс от съкращаването на администрацията в размер на 29 млн. лева годишно, който щеше да отиде за подсигуряване и модернизиране на полицейската работа на терен. Да не говорим за ефекта, който би възпроизвела една такава стъпка върху шуробаджанашките обвързаности и назначения в полицейските дирекции в страната.

Но не би. Протестите на полицаите парираха всяка воля за реформи, особено по отношение на социалните плащания в системата. А двайсетте заплати, които получават служителите в МВР при пенсионирането си, се оказаха „свещена крава“, на която никой не посмя да посегне. Нещо повече – възобновените полицейски протести в началото на тази година доведоха до обещание от страна на Борисов да отпусне нови 100 млн. лева за системата, която трябваше да остане спокойна при старта на Българското европредседателство.

Полицейските протести не събудиха никаква емпатия в обществото

На първо място, тези протести останаха без обществена подкрепа заради недоверието към системата и ефективността на полицията в България. В МВР работят над 47 000 служители, а средствата за финансиране на системата годишно надхвърлят 1 млрд. лв. Но държавата ни продължава да е на четвърто място след прибалтийските републики по брой на убийствата в ЕС например. И въпреки че МВР тази година отчита почти 100% разкриваемост, българите продължават да не се чувстват сигурни нито в домовете си, нито на улицата. Немалка част от хората вече дори не подават сигнал в полицейските управления, когато са ставали обект на някакъв вид посегателство.

Обществото продължава да гледа на полицията като на репресивна система, призвана да пази властта, а не техния живот, имущество и права. В доклад на БХК се посочва, че 30% от задържаните в арестите са обект на полицейски произвол и на малтретиране при разпит. Според  статистика на МВР тенденцията е друга – полицаи са били обект на нападения повече пъти, отколкото те са превишавали правата си по време на граждански протести и стълкновения.

Може ли да се ползва външен опит за натиск върху системата, която отказва да се самореформира?

Може. И пак – само при условие че има политическа воля и консенсус между управляващи и опозиция реформата в МВР да бъде довършена и да доведе до желаните резултати, които посочват и експертите в доклада на Световната банка. Методи на финансов натиск предложи по време на големите полицейски протести у нас бившият премиер Иван Костов. Става дума за т.нар. американско правило на бонусите, което дава на всеки полицай право на 20 заплати при напускане на системата, но и възможност да ги изгуби заедно с допълнителното си пенсионно осигуряване, ако не е изпълнявал стриктно задълженията си. Това правило би дисциплинирало полицаите в България повече от всякакви други административни мерки. Разбира се, респектът към полицейската значка в САЩ е очевиден и въпреки че заплатите на полицаите не са сред високите по стандарта на заплащане там, професията се ползва с авторитет и високо обществено доверие.

Има и крайни мнения – препоръчва се грузинската реформа, която посяга на цялата корумпирана полицейска система в постсъветската държава. През 2005 г. властите там уволняват цялата пътна полиция – най-корумпираната държавна структура, подчинена на мафиотски групировки. После започват от нулата, с набирането и обучението на нови полицаи. И това не предизвиква хаос, противно на очакванията на мнозина в Грузия. Обратно – правителството на президента Михаил Саакашвили извършва истинска реформа, праща в затворите над 180 полицейски служители, осъдени за криминална дейност, и конфискува имущество за повече от 1 млрд. долара. И най-важното – връща доверието на бизнеса в държавата. Броят на фирмите, които са заявявали, че трябва да плащат на държавни служители, за да върви бизнесът им, е спаднал от 75 на 20% след реформата в полицията.

Възможно ли е това да се случи и у нас? Спонтанният отговор е „Не!“. Поне не в близко бъдеще. Защото прагът на търпимост към корупцията в МВР и в цялата държава е критично висок, а корупционните практики са станали норма. И защото медиите в България, които не се страхуват да извикат, че царят е гол, вече се броят на пръсти.

Заглавна снимка: © Jacob Morch