Адв. Регина Стоилова: „У нас на екологичното законодателство се гледа като на пречка за инвестиции“

Депутатът Искрен Веселинов и негови колеги от групата на „Обединени патриоти“ внесоха в Народното събрание законодателно предложение, чрез което с преходни и заключителни разпоредби към Закона за управление на отпадъците се ограничава до една съдебна инстанция обжалването на екооценките на общински обекти с първостепенно значение. От коалиция „За да остане природа в България“ излязоха със становище, в което настояват народните представители да не приемат промените.

Венелина Попова разговаря с адв. Регина Стоилова, която работи с „Грийнпийс“ и „За Земята“, за опитите на властта да ограничи достъпа на гражданите до правосъдие.

Какви са основните промени, заложени в този законопроект?

Този законопроект разширява кръга на проектите, които могат да имат въздействие върху околната среда и ще бъдат подложени на съдебен контрол само от първата съдебна инстанция, тоест премахва се касационното оспорване. Става дума за административни актове, свързани с преценка за въздействието върху околната среда.

По принцип административното правосъдие в България е двуинстанционно. За първи път през 2017 г. се прие, че обекти, които са от национално значение, следва да бъдат разглеждани само на една съдебна инстанция, което от гледна точка на практиката в България означава и само от един съдия, тоест неговото решение ще бъде окончателно. Сега се предлага в обхвата на закона да влязат и общински обекти, обявени за приоритетни от общинския съвет, както и някои проекти, които имат съответния клас инвестиция.

Ние оспорвахме тези промени, защото смятаме, че те противоречат на основни принципи на екологичното законодателство, тъй като става дума за мащабни проекти – може да са магистрали или газификация например, и съответно техният потенциал за негативно въздействие върху околната среда е по-голям. Затова би следвало и контролът върху такива обекти да бъде по-засилен, а ние в България го отслабваме именно за тях.

С тези промени нарушават ли се европейското екологично законодателство и политики?

Самите вносители категорично заявяват, че техният законопроект не противоречи нито на Конвенцията от Орхус, която гарантира на гражданите достъп до информация и до правосъдието по въпроси, засягащи околната среда, нито на правото на ЕС, защото тези нормативни актове не посочват колко съдебни инстанции трябва да има. Това е оставено на вътрешния правен ред.

Европейското и международното екологично законодателство обаче приемат, че достъпът до правосъдие трябва да е ефективен, защото чрез своите права гражданите осигуряват и следят за прилагане на правото за опазване на околната среда. В този смисъл ние считаме, че законопроектът е спорен и противоречи на европейските политики. Защото в България административното правосъдие изначално е двуинстанционно и като се премахва втората инстанция, се премахва и контролът върху правилното прилагане на първата и се осакатява системата.

Примери за тежненията на това управление да ограничава достъпа на гражданите до правосъдие са опитите да се завиши прекомерно таксата за касационно обжалване на решения по оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) и въвеждането на едноинстанционно административно производство по Закона за достъп до обществена информация. Можем ли с чиста съвест да кажем, че и този законопроект на „Патриотите“ е открито лобистки и ще направи инвестиционната среда у нас още по-корумпирана?

Да, това може да се каже със сигурност. В последните години виждаме поредица от законодателни промени, насочени срещу законодателството за опазване на околната среда, които целят да ограничат възможностите на гражданите да упражняват правата си. По този начин значително се намаляват механизмите за контрол върху инвестиционни предложения, които може да имат негативни последици. Вие изброихте някои от законодателните промени, които наистина постигнаха ограничаване на тази възможност. Народните представители открито казват, че тези законопроекти целят ограничаване на жалбите, тъй като се смята, че като подават жалби, гражданите злоупотребят с право – един вид „нека ограничим злоупотребата с право, като премахнем правото“.

Ако изходим от гарантираното в Конституцията равенство на правните субекти и тяхната защита, как Ви изглежда твърдението на вносителите на законопроекта, че у нас се злоупотребява с правата за достъп до правосъдие, което забавя с години реализирането на инвестиционни обекти и така е натрупало загуби за над 1 млрд. лв. и 50 000 работни места?

Това твърдение е популистко. В мотивите не се посочва на какво изследване се базират тези числа и как е преценено, че тези загуби са резултат от злоупотреба с право. Аз бих попитала дали вносителите също не злоупотребяват с правото на законодателна инициатива, като нарушават процедурата за внасяне на законопроект в Народното събрание. Техният законопроект е внесен като предложение към Закона за управление на отпадъците, макар да цели изменение в други закони, няма оценка на въздействието, каквато се изисква, а мотивите са абсолютно голословни.

Злоупотребата с права не се преборва с ограничаване на правото, а с други механизми. Най-важното е институциите да действат бързо и ефективно. Относно инвестиционната среда екологичното законодателство е интересно с това, че при него има балансиране между правото на чиста околна среда и икономическото развитие. Европейското, както и международното законодателство целят да намерят този баланс. Затова се въвеждат дефиниции като „устойчиво икономическо развитие“. Защото като унищожим околната среда, вече е късно да изчислим колко струват услугите на екологичните системи и това към момента икономиката не оценява.

Но да се върнем към законопроекта и защо е неправилно това, което казват вносителите – че с него ще се подобри инвестиционната среда, защото жалбите нарушават правото на инвеститорите. Колко време отнема една процедура, едно разрешително и т.н., зависи от администрацията, а не от гражданите.

Както не зависи от гражданите бързината и качеството на съдебния процес.

Точно така. Една жалба не нарушава правото на инвеститора, защото в българското законодателство има възможности за предварително изпълнение и те се използват много често, тоест изпълнява се разрешителното и възложителят си продължава проекта, въпреки че върви съдебен процес.

Така се случи и с изгарянето на отпадъците в централите на Христо Ковачки, нека припомним.

Предварително изпълнение има в ТЕЦ „Бобов дол“ и в „Топлофикация – Сливен“, въпреки че там спорът още не е решен. Така беше и в „Брикел“. Интересен е случаят с „Асарел Медет“, в който от седем или осем години върви предварително изпълнение на Решение по Доклад за ОВОС, въпреки поредицата от съдебни актове, които казват, че има значително замърсяване на водите. Тук сме свидетели на обратния процес – жалбите на гражданите не само не спират възложителя, но до произнасянето на съда той вече е натрупал екологични щети с дейността си. И е интересен въпросът как после той ще ги обезвъзмезди. Това са едни съвсем други въпроси, които популистките мотиви на законопроекта изобщо не отчитат.

Какъв изход бихме могли да очакваме от дела като това срещу дерогацията на ТЕЦ „Марица-изток 2“, заведено от „Грийнпийс“ и „За земята“ в Административния съд в Стара Загора, при евентуално едноинстанционно производство? И не биха ли били обречени всички подобни процеси, които защитават конституционните права за качество на живот на българските граждани, ако този законопроект бъде приет?

Делата за екологични разрешителни са доста тежки и откъм материя, и откъм право. А както вече стана дума, едноинстанционното разглеждане на делата означава, че те се решават само от един съдия в административния съд по местната подсъдност. Затова като се махне касационната инстанция, значително се увеличава както рискът от човешка грешка, така и от натиск върху независимостта на съда – било то обществен, било то пряк. А от правна гледна точка системата на административното правосъдие буквално се осакатява.

Как изглежда този законопроект в контекста на зелената политика на ЕС, на която лидерите залагат още повече след коронавирусната пандемия?

Това, което виждаме в световен мащаб, е осъзнаване на необходимостта от баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда. Интересни са и мненията, които свързват кризата от COVID-19 с нарушаването на екосистемите и замърсяването. От това осъзнаване тръгна и разбирането, че излизането от сегашната криза трябва да бъде зелено и устойчиво и че това е една възможност да променим някои остарели и погрешни похвати за развитие.

А също така и остарели доктрини…

Да, но срещаме един силен манифест на неразбиране на тези процеси от страна на нашите управляващи. Ние много ясно показваме, че в България продължаваме да оставаме затворени в XIX век. И на природата все още се гледа само като на ресурс, който можем да усвоим, а на екологичното законодателство – като на пречка да се реализират инвестиционни проекти.

Всъщност това законодателство и конкретно ОВОС са замислени като инструмент за преценка на цялостното развитие на един проект – дали той ще бъде устойчив и дали ще бъде приет от местните хора. Разбирането, че икономическото развитие трябва да се случи много бързо, е погрешно. Но вече започва да се осъзнава, че интересите на инвеститора и на местната общност трябва да съвпадат.

Ще дам пример: преди по-малко от месец изпълнителният директор на ТЕЦ „Бобов дол“ заяви публично, че централата се отказва да гори отпадъци именно заради необходимостта да има такова единство, да има разбиране и добри отношения между централата и местната общност. Тази позиция беше потвърдена с решение на Съвета на директорите, взето на 8 юни. Остава да видим дали централата ще удържи на думата си. Показателно е, че дори инвеститорите разбират нуждата от подкрепата на местната общност, което става чрез приемане, диалог и откритост.

В същото време държавата няма никакво намерение да въвежда зелената политика, особено в енергетиката…

Това е много показателно и страшно притеснително. Този законопроект е само един пример, че управляващите не осъзнават значението на зелената политика и ако щете – на прозрачността и демокрацията, защото те са свързани. Екологичното законодателство разчита много на въвличане на засегнатите във вземането на решения. А ние все повече виждаме едно отделяне, откъсване от демократичния процес; виждаме подход към еднолично вземане на решения и изключване на засегнатите от процесите.

Заглавна снимка: Marcin Jozwiak