В началото на юни Съдът на Европейския съюз постанови своето решение по едно, без съмнение, историческо дело – Coman, C-673/16. В голям състав от 17 съдии, между които и българския съдия Александър Арабаджиев, Съдът определи, че държавите членки на Съюза са обвързани да зачитат сключените в други държави бракове между лица от един и същи пол, за да защитят основните им права на свободно движение и на неприкосновеност на личния и семейния живот като граждани на ЕС.

Казусът по делото 

Адриан Коман, румънски гражданин и гражданин на ЕС, сключва брак с Робърт Хамилтън в Брюксел, Белгия, през 2010 г. Две години по-късно Коман и Хамилтън решават да се установят в Румъния, но румънските власти отказват да разрешат продължителното пребиваване на Хамилтън в качеството му на съпруг на Коман. През 2013 г. Коман и Хамилтън завеждат дело за дискриминация и нарушаване на правата на Коман като гражданин на ЕС. Те претендират също, че отказът да се разреши пребиваване на Хамилтън представлява нарушение на Румънската конституция, доколкото непризнаването на сключен в чужбина брак между лица от един и същ пол засяга правото на личен и семеен живот, както и принципа на равенство на гражданите пред закона. 

След като сезираният първоинстанционен съд в Букурещ отправя въпрос относно повдигнатите доводи за противоконституционност на отказа, Конституционният съд на Румъния съответно решава да постави преюдициално запитване до Съда на ЕС. Централен сред поставените въпроси е дали понятието съпруг/съпруга“ по Директива 2004/38 относно правото на свободно движение на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства включва лице от същия пол на гражданин на Съюза. Отговорът на този въпрос съответно предопределя и втория поставен въпрос – следва ли при еднополов брак да бъдат гарантирани на членовете на семейството на гражданин на ЕС правата на членовете на семейството на гражданин на ЕС по Директива 2004/38/ЕО? 

Отвъд непосредствено засегната проблематика, делото „Коман“ има особено значение най-вече защото за първи път поставя пряко пред Съда на ЕС въпроса длъжни ли са тези държави членки, които не предвиждат брак между лица от един и същи пол, да признават сключен такъв в друга държава членка. 

Решението на Съда

Висшата юрисдикция на ЕС постанови, че държавите членки са длъжни да признават еднополовите бракове, сключени в други държави от ЕС, дори тяхното собствено право да не предвижда подобна форма на семейни отношения. Това, от една страна, предполага тези държави да гарантират на гражданите на други страни от ЕС възможността да влизат и пребивават на тяхна територия заедно с членовете на семейството си при сключен еднополов брак, както и да осигурят упражняването на всички останали права по Директива 2004/38/ЕО, предвидени за членовете на семейството на гражданин на ЕС. От друга страна, решението по делото „Коман“ предполага, че държавите членки не могат да откажат да признаят и законно сключените в друга държава от Съюза бракове между техни граждани и лица от същия пол, независимо от тяхното гражданство, защото подобен отказ би бил съществена пречка пред упражняване на свободното движение на гражданите на ЕС по смисъла на практика на Съда на ЕС.

Възприетото от висшата юрисдикция на Европейския съюз решение има своята основа както в богата практика на Съда относно упражняване на правото на свободно движение на хора, така и в необходимостта да се защитят основните права на неприкосновеност на личния и семейния живот за всеки гражданин на ЕС, без да се допуска дискриминация на основа сексуална ориентация. 

По логиката на Съда на ЕС, ако един гражданин на Съюза няма сигурността, че като упражнява право на свободно движение спрямо друга страна от ЕС, ще може да бъде придружен от членовете на своето семейство, или че ако, упражнявайки това право в друга държава от ЕС, формира семейство, ще може да се върне с него в своята държава, то този гражданин ще бъде изправен пред пречка да упражнява пълноценно правото на свободно движение или ще бъде под въздействието на фактори, влияещи по посока на това да не го упражнява. На следващо място, Съдът на ЕС напомня, че в правния ред на Съюза е гарантирана неприкосновеността на личния живот и на семейните отношения, а според практиката на Европейския съд по правата на човека тя включва и изграждането на семейна връзка с лице от същия пол. Това според Съда на ЕС не позволява да бъде възприет такъв прочит на Директива 2004/38, който изключва от обхвата на правото на свободно движение членовете на семейството на гражданин на ЕС, който е изградил еднополова семейна връзка. 

Решението „Коман“ може би е изненада за тези, които не следят практиката на Съда в Люксембург, но се вписва изцяло в по-рано развитата юриспруденция относно семейните отношения между граждани на ЕС и граждани на трети страни, по смисъла на която при наличието на законно сключен брак никоя държава членка няма право да откаже да признае последиците от брака и да поставя допълнителни условия за неговото зачитане. От друга страна, то е логически закономерно, доколкото съответства на нуждите на правната сигурност и на високопрокламираното положение, че Европейският съюз се основава на защитата на правата на човека и на върховенството на правото. 

Решението „Коман“ кореспондира по особен начин и с развитието на практика на Европейския съд по правата на човека относно еднополовите семейни връзки. В няколко свои решения от последните години – Олинари срещу Италия, Орланди срещу Италия, Валянатос срещу Гърция – Съдът в Страсбург недвусмислено определи, че държавите страни по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи са длъжни да предвидят правна форма на семейните отношения между лица от един и същи пол и че липсата на подобна уредба представлява нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. 

Последици от решението

Постановеното от Съда на ЕС решение има особено значение най-вече за следните шест държави в ЕС – Румъния, Словакия, Полша, Латвия, Литва и България, които не признават каквато и да е правна форма на семейните отношения между лица от един и същи пол. В останалите 22 държави от Съюза прилагането на постановения от Съда принцип едва ли може да бъде предмет на особен обществен дебат, нито би породил особени затруднения относно това какви права следва да се гарантират на еднополовите семейни двойки. 

В България и останалите пет държави, които не предвиждат правна форма на семейните отношения между лица от един и същи пол, решението „Коман“ не позволява да бъде отказвано влизането и пребиваването на членовете на семейството на гражданин на ЕС при еднополова семейна връзка. То предполага също на съпруга/съпругата или семейния партньор на гражданин на ЕС да бъдат гарантирани всички производни права, произтичащи от правото на свободно движение – право на достъп и равенство в третирането със собствените граждани при упражняването на труд или друга икономическа дейност, равни условия на достъп до социална система, здравеопазване, образование и всички други форми на граждански отношения и оборот. 

Решението предполага също да бъдат зачитани родствените отношения, произтичащи от осиновяване в друга държава от ЕС, както и да бъде гарантирано зачитането на семейните отношения и за целите на наследяването. Доколкото изведената в „Коман“ практика се отнася както за гражданите на другите държави от ЕС, така и за собствените граждани на една страна, каквато е и хипотезата на самия Адриан Коман, трябва да се подчертае, че държавите членки са длъжни да признаят и последиците от сключен в друга държава от ЕС еднополов брак от техни граждани. Какви права оттам нататък следва да бъдат признати на лицата в еднополов брак, е въпрос на допълнителна преценка. Логично е обаче, за да не се допуска дискриминация, да бъдат признати права и предвидени задължения, аналогични на тези, които съществуват между съпрузите според правото на съответната държава. 

В заключение 

Отказът на България и останалите пет държави в ЕС да признаят тази обществена и правна реалност поставя логични въпроси: доколко в тези страни съществува ефективна защита на правата на човека и в каква точно посока се развиват те? Въпросите се поставят с още по-голяма острота, като се има предвид, че подобна еволюция търпи правната уредба на семейните отношения във всички развити държави извън европейския континент. Така например еднополови бракове или други форми на семейни отношения между лица от един и същи пол са признати също в Канада, САЩ, Мексико, Коста Рика, Панама, Колумбия, Еквадор, Бразилия, Аржентина, Чили, Уругвай, Израел, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и др.

От друга страна, допускането на системна дискриминация, официализирането ѝ като държавна политика и особено допускането на репресии на тази основа са сред най-сигурните белези за ограничаването на личната и обществената свобода в една страна и за постъпателното настаняване на авторитарна или тоталитарна власт в нея. В този контекст реакцията на България на решението по делото „Коман“ ще бъде сигурен тест за общата посока на развитие на страната ни, в която вече се проявяват редица тревожни тенденции на дълбока ерозия на правовата държава и на потъпкването на основни елементи на демократичния порядък. 

Заглавна снимка: Katarzyna Grabowska

Христо Христев

Христо Христев

Юрист, преподавател по право на ЕС в СУ „Климент Охридски“ и адвокат в Софийската адвокатска колегия. Автор на две самостоятелни книги по проблематиката на правото на ЕС, на множество статии и на преводи от френски език. Вярва, че човек се осмисля с това, което прави за другите, и че най-важният дълг на всеки е да не остава безучастен пред липсата на добро и справедливост по своя път.