Президентът е на всички българи и не може да създава партии, но ако разочарованието на хората от политическото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаване на нови партии и аз ще разбера тези български граждани.

Така отговори държавният глава на студентски въпрос, зададен по време на публичната му реч в УНСС на 16 април. Няма нужда да се казваш Румен Радев и да си президент на България, за да стигнеш до това умозаключение. А и отговорът едва ли е изненадал мнозина.

Изненадана може да е била Корнелия Нинова. При това по-скоро неприятно, ако е открила подтекст в думите на президента, че сегашното ляво явно не може да бъде реална алтернатива на управление с открито популистки уклон, каквото е това на ГЕРБ и т.нар. патриотична коалиция. Иначе БСП би използвала двукратния отказ на Бойко Борисов от властта и би му я отнела чрез предсрочните избори. Това на практика се оказа невъзможно, тъй като за голяма част от българските граждани тази политическа формация не е социално справедливата и обърната към проблемите на големите маргинални групи от обществото ни партия, а синоним на посттоталитарното и лицемерно ляво, в което пропастта между бедни избиратели и богат елит става все по-дълбока и непреодолима. Това едва ли ще се случи и на следващите редовни или предсрочни избори, въпреки че от Благоевград според Нинова ще тръгне процес на завръщането на „блудните синове“ от АБВ в партията столетница.

И понеже някои заподозряха държавния глава в намерение да прави своя партия, тук е мястото да се каже, че проваленият политически проект на Георги Първанов няма как да не е „обица на ухото“ на Румен Радев. Затова е малко вероятно той да се включи в подобна авантюра директно. Не само сега, когато конституционно това е невъзможно, но и в бъдеще, когато излезе от кабинета си на „Дондуков“ 1.

Румен Радев като вдъхновител и кръстник на една нова политическа формация или коалиция е по-реалистичен сценарий, в който българският президент би съучаствал. Най-мотивиращата причина, разбира се, би била желанието му да види Бойко Борисов победен. Но за такава трудна битка му е необходима тактика, която би му гарантирала максимални шансове за успех. И понеже БСП като основна част от политическото статукво на прехода не му дава тези шансове, той би имал нужда от нов проект.

Една бъдеща пропрезидентска партия или по-скоро коалиция едва ли би се афиширала като лява, тъй като това би конфронтирало президента тежко с Корнелия Нинова и БСП, а той едва ли търси такъв сблъсък. Радев не от вчера дава знаци за еманципацията си от партията, която го издигна за най-високия, но най-малко овластения пост в държавата. Заедно с това обаче сигурно добре си дава сметка, че официален развод с БСП би изглеждал неприличен, а той самият – като неблагодарен зет, възползвал се от зестрата на булката, която след това изоставя. Още повече че Радев не би спечелил втори мандат без гласовете на левите избиратели в една следваща президентска кампания.

Нова политическа формация, вдъхновена от президента, няма как да бъде и дясна – по разбираеми причини. Най-важната от тях: профилът на Радев, който посмъртно не би могъл да събере под знамената си десни хора. Съветниците на държавния глава знаят добре, че идеологическите рамки обременяват и стесняват възможностите на всеки нов политически проект за електорална подкрепа. Затова, ако приемем, че е възможно да бъде направен опит за създаването му, най-вероятно ще се търси широк центристки формат, който ще се изгражда с патриотичен патос и залагане на национални каузи.

Която и да е новата политическа формация, за да има шансове да влезе в парламента, трябва да има достатъчно време да изгради структури в страната и да стане разпознаваема. За целта, на първо място, е нужно време и три години са достатъчни за тази дейност, освен ако не изскочат благоприятни обстоятелства за предсрочни избори. На второ място, са необходими медии, през които да минат основните послания на партията или коалицията и да бъдат представени лидерите ѝ, а такива медии не липсват.

Румен Радев говори за нови лица в политиката. И очаква да дойдат от средите на младите хора. Тази необходимост е очевидна, затова дори публичната ѝ артикулация звучи банално. Само че не може да е самоцелна – новите лица трябва да дойдат и с нови идеи, дори и да не са техни. От една страна, дори чисто поколенчески влизането на млади хора в политиката действа стимулиращо на гражданите и поражда очаквания за промени в тяхна полза. Примери за такива успешни лидери са президентът на Франция и канцлерът на Австрия – Еманюел Макрон и Себастиян Курц. По принцип новите играчи нямат политическа биография, затова, докато натрупат грешки и грехове, имат шанс да получат кредит на доверие. Който, ако бъде използван правилно, може да донесе и немалко бонуси.

В политическа среда като българската днес, в която лявото е лицемерно, а дясното – полуживо, популизмът и национализмът са успешни и това се доказва и по време на избори. Те ще стават още по-успешни на фона на нестабилната обстановка в света и на заплахата от глобален военен конфликт. Тези факти и обстоятелства, добре преценени и съобразени, могат да доведат до създаването на един успешен, макар и недълготраен политически проект. Не е изключено към този проект да се присъединят и партии, които имат претенцията да са по-скоро дясноцентристки, а либералното да се възползва максимално от него.

В следващите месеци анти-ГЕРБ реториката на Румен Радев ще се засилва. Престрелката между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 ще става канонада, особено след края на европредседателството ни. Президентът с лекота ще използва всеки повод да говори за корупцията, лошата институционална среда и съдебната система. А това ще се харесва на мнозина, защото ще чуват това, което самите те не смеят да изрекат гласно.

Дали в следващия парламент ще има нова пропрезидентска партия или коалиция, която би променила и съотношението на силите в него, е рано да се каже. Сигурно е едно: Румен Радев иска да се види държавен глава в една президентска република и би използвал всички възможности да работи в тази посока. Макар да си дава сметка, че реалистично при пълен мандат на сегашното правителство шансове за това няма. Само че кой би гарантирал този пълен управленски мандат?

Ирония на съдбата е, че в предстоящата генералска битка между Радев и Борисов двамата имат една и съща цел. Борисов прецени добре кога да предизвика предсрочните избори, така че следващите редовни парламентарни да са само месеци преди президентските. Когато най-вероятно ще атакува „Дондуков“ 1.

Само че дали не си е направил сметките без кръчмаря?

Заглавна снимка: (отляво надясно) ректорът на УНСС проф. Стати Статев, председателят на Студентския съвет Кристиян Маджуров и президентът на Република България Румен Радев по време на Младежкия икономически форум 2018 в УНСС; фотограф В. Николов (www.president.bg)

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.