Руските енергийни проекти като инструмент за влияние над Балканите

Безпринципността е една от трайните характеристики на политиката на трите кабинета „Борисов“. Премиер-министърът с лекота сменя партньорите си в управлението според конфигурацията в Народното събрание: веднъж с „Реформаторите“, втори път с „Патриотите“ – както се случи. Не се притеснява да получава подкрепа и от партии извън коалиционния формат, стига те, както ДПС, да му осигуряват често парламентарен кворум и подкрепа на ключови за мнозинството решения.

И понеже властта в България обичайно е цел, а не средство за служене на обществото, Борисов и ГЕРБ не правят изключение, напротив – затвърдиха трайно тенденцията.

Примери за безпринципната и непоследователна политика на това управление дал бог. Но особено показателни са големите инфраструктурни проекти в сферата на енергетиката – сектора с най-много проблеми, огромни парични обороти и интереси. И тъкмо затова и с най-силна корупционна среда. През юни 2014 г. кабинетът „Орешарски“ прекрати „Южен поток“ след стартирането на наказателна процедура срещу България от Европейската комисия. Година и половина по-рано, след национален референдум с едва 20% избирателна активност и дни преди да се саморазпусне след оставката на кабинета „Борисов 1“, Народното събрание окончателно спря и проекта за АЕЦ „Белене“. От „гьол“, както го нарече премиерът през 2010-та, осем години по-късно проектът се превърна в „стратегически“. Такъв тип политика изглежда шизофренна, още повече заради това че политическите и експертните оценки за проекта продължават да са все така полярни, както и преди провеждането на референдума.

Не изглеждат много по-ясни нещата и след посещението на руския премиер Дмитрий Медведев в България, завършило преди дни. По време на визитата беше потвърдено единствено, че руската държавна корпорация „Росатом“ е готова да участва в конкурса за строителството на атомната централа. Но преди това проектът с 40-годишна история трябва да премине през още процедури, най-важната от които е намирането на инвеститори без държавна гаранция, че парите им няма да потънат в площадката на Белене.

За минаването през България на „Турски поток“ Русия този път поиска гаранции от ЕК, че съдбата му няма да е като на „Южен поток“.

Брюксел обаче не може да направи това. Защото единствените гаранции са България да спази изискванията на европейското екологично законодателство и на Третия енергиен либерализационен пакет, уточни министърката на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за bTV. В същата телевизия посланикът на Франция у нас Ерик Льобедел посочи конкретно две директиви на ЕК – за диверсификация и декарбонизация. От пръв поглед обаче е ясно, че изграждането на „Турски поток“ не само няма да постигне диверсифицирането на източниците на газ, но ще затвърди монополните позиции на Русия на нашия пазар.

С подкрепата на въглищната индустрия и с липсата на дългосрочна стратегия за прехода към други енергийни източници, държавата ни не изпълнява и директивата за декарбонизация в сектора. За сравнение: Германия, която и през най-студените зимни месеци продължи да изгражда „Северен поток 2“, въпреки силния натиск от страна на САЩ за прекратяването на проекта, в началото на годината постигна споразумение да спре използването на въглищата до 2038 г. Заедно с това четвъртата икономика в света и шестата по въглеродни емисии не се отказва от намерението си да закрие всички атомни централи в страната до 2022 г.

Посещението на премиера на Руската федерация в България предизвика широк отзвук в медиите. И не само в нашите. Руският вестник „Правда“ излезе с хвалебствия за промененото отношение на България към Русия. В репортаж със заглавие „София поиска прагматични отношения с Москва“ изданието пише за новата риторика на Борисов и за поднесените извинения за провала на трите общи енергийни проекта – петролопровода „Бургас–Александруполис“, газопровода „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. И нарежда Борисов сред европейските лидери, които, под влияние на засилващата се националистическа тенденция в Европа, са започнали да отстояват интересите на собствените си държави. А „Комерсант“ по повод „Турски поток“ без никакви дипломатически усуквания посочва ясно, че „България се държи за тръбата“, но разговорите в София са приключили без видими резултати.

Разговора за това дали двата енергийни проекта ще бъдат реализирани, и още по-важно – дали те ще са от полза за националните ни интереси, оставяме на експертите. Които ще могат да се произнесат по-категорично едва след като станат ясни окончателните параметри, инвеститори и най-вече цената им. На този етап разбрахме само, че Русия е склонна да участва с една четвърт от необходимата инвестиция за строителството на 480 км трасе на газопровода на наша територия, а българската държава – с 2,7 млрд. лв. Три консорциума с международно участие от Европа и Саудитска Арабия са подали оферти за обществената поръчка на „Булгартрансгаз“ за газовата отсечка от турската граница до сръбския град Зайчар, стана ясно в четвъртък, след отварянето на документацията.

Без окончателна цена и потвърден инвеститорски интерес е и проектът за нова атомна централа. В края на миналата година енергийната министърка Петкова обяви, че изграждането на АЕЦ „Белене“ ще струва 18 млрд. лв. През 2013 г. Делян Добрев говореше за 10 млрд. евро, а Румен Овчаров и „Атомстройекспорт“ – за не повече от 6,4 млрд. евро. С уточнението, че месеци преди България да се откаже от проекта, от руската компания го оценяваха като все още рентабилен заради ниската цена на реакторите, договорена предварително. Финансирането на бъдещата ядрена мощност сега се предвижда да стане с 20% собствен и 80% привлечен капитал, като българското участие ще е под формата на апортна вноска от досегашната инвестиция на НЕК.

Защо ГЕРБ и най-вече Борисов промениха отношението си към този проект?

И не е ли заровено кучето тъкмо в тези милиарди евро? Достъп до този огромен финансов ресурс ще имат български фирми, избрани да изпълнят една трета от дейностите по строежа. И разбира се, определени фигури от високите етажи на властта – същите, които разпределят обществените поръчки. Затова винаги когато става въпрос за много пари, принципите отпадат, а взети решения могат да се отменят с лекота. И това със сигурност знаят не само българските граждани, но и партньорите ни от НАТО и ЕС.

Знае го и Владимир Путин, който се бори да запази Балканите като територия с руско влияние. По тази причина господарят на Кремъл прие Борисов да му „целуне ръка“ за газовата тръба, за да може тя да стигне до Сърбия и Унгария по-бързо и на по-ниска цена. Но Русия няма интерес от създаването на независим хъб „Балкан“, защото ще даде възможност за развитието на регионален пазар на газ и за диверсификация на доставките. Затова и „Газпром“ не планира да участва в реализацията на този проект в България, потвърди и шефът на компанията Алексей Милер, цитиран от руската информационна агенция ТАСС.

Позицията на премиера Борисов за руските енергийни проекти може би щеше да бъде много близка до тази на БСП и на президента Румен Радев, ако не му се налагаше да играе двойна игра в опитите да се хареса и на Запад, и на Изток. И да се съобразява с правилата в ЕС – основен инвеститор чрез различните си оперативни програми и фондове на българската икономика. Чуждестранните инвестиции в нея през последните десет години намаляха драматично заради лошата институционална среда, повсеместна корупция и съдебна система, която не може да гарантира сигурността им.

Последователен, макар и вече по-откровен в подкрепа на руските интереси, остава и президентът Румен Радев.

На срещата на върха на НАТО в Словашкия град Кошице, където държавите от Източна Европа обсъждаха как Алиансът да противодейства на руската пропаганда, дезинформация и хибридни заплахи, Румен Радев заяви, че няма да допусне друг да решава съдбата на българските енергийни проекти. Той призова управляващите да „материализират визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, а не страната ни да става заложник на чужди интереси“. Не уточни обаче дали споделя убеждението, че нашите национални интереси съвпадат с руските на Балканите. И дали като своя предшественик Георги Първанов смята, че с реализацията на АЕЦ „Белене“ ще направим „голям шлем“. Защото някои експерти вече се шегуват, че след посещението на Дмитрий Медведев не можем да говорим дори за „три без коз“.

В контекста на разговорите между премиерите на България и Русия за разширяването на двустранните отношения трябва да посочим подробния материал на „Капитал“ за

връзката на „Атака“ с руските служби през фирми на Христо Маринов, официалния съветник на Сидеров.

През последните четири години двамата са неизменно рамо до рамо при всяко посещение на лидера на „Атака“ в Москва или Крим. Името на съветника се появява в разследването на списание L’Espresso за финансиране от Русия на партията на италианския вицепремиер Матео Салвини. Разкритията наместват парче от пъзела, което показва обвързаността на крайнодесните формации от ЕС (в случая в България и Италия) с режима на Путин и прокарването на руската пропаганда. Тези връзки не са нещо ново, но публикацията отива отвъд видимото и документално доказва, че зад прокремълския дискурс на националистическите партии стоят и бизнес отношения, пише Росен Босев в „Капитал“.

Любопитни са и разкритията за перачницата „Тройка“,

направени от международен журналистически екип с партньорското медийно участие на сайта „Биволъ“ в началото на седмицата. Става дума за глобална схема за пране на пари в размер на близо 9 млрд. долара, ръководена от най-голямата руска частна инвестиционна банка и покровителствана от управляващия елит. От тях 130 млн. евро са постъпили и в български сметки от офшорни компании. Със съмнителните финансови трансфери са превеждани пари от Русия за „технически услуги“ и „потребителски стоки“. А сред бенефициентите, освен областния управител на Бургас Вълчо Чолаков и фирми за строителство на ваканционни селища, са и руски граждани. С мръсните пари те купували луксозни недвижими имоти и апартаменти край морето.

Според Дмитрий Медведев своя собственост в България вече имат над 300 000 руснаци. Макар да има основателни съмнения за достоверността на това число, тук се сещам за думите на известния телевизионен водещ и депутат от президентската партия „Единна Русия“ Пьотър Толстой, който през 2016 г. заяви пред кореспондента на БНТ в Москва, че е „нужна дълбока реформа на ЕС, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединяване на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия“. А за България, уж на шега, каза: „Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме.“

Подобно имперско отношение демонстрираха по време на своите визити у нас и руският патриарх Кирил, и премиерът Медведев. Първият си позволи да поучава президента за историята ни, вторият – на българо-руския форум за туризма „посъветва“ с усмивка Борисов да приравним лева към китайския юан вместо към еврото.

А може би това е отговор на сервилната ни и непостоянна политика към Русия? В този контекст прогнозите за затопляне на отношенията между София и Москва не звучат като добра новина. Поне не и днес, когато Турция възнамерява да разположи на своя територия руски ракетни комплекси С-400 и е започнала проучване за дислоцирането им през октомври. Това предизвика напрежение в НАТО и реакцията на САЩ. Държавният департамент предупреди Анкара, че този акт може да доведе до преразглеждане на турското участие в програмата за производство и получаване на изтребителите от пето поколение F-35 и до евентуални санкции.

В същия тон прозвуча и предупреждението на Йенс Столтенберг, отправено към Русия след срещата му в София с премиера Борисов по повод нарушаването от страна на Москва на Договора за използване на ракети със среден и малък обсег на действие. А от Кремъл му отговориха, че ще разполагат свои ракети където решат. Подобна геополитическа конфликтност припомня популярната фраза, че няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси. Само че знаем ли кой е в случая българският интерес?

Заглавна снимка: Стопкадър от пресконференцията след срещата на Медведев и Борисов