Русия и САЩ: А сега накъде?

От идването на Путин на власт (31 декември 1999 г.) взаимоотношенията между Вашингтон и Москва се изострят все повече и повече. Геополитическите действия на Русия – в частност инвазията в Грузия през 2008 г., последвана от признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, както и от анексията на Крим през 2014 г. – са в разрез с политиката на САЩ. В края на февруари т.г. САЩ и Европейският съюз отново потвърдиха позициите си, че Крим принадлежи на Украйна.

Значителен брой специалисти смятат, че отношенията между САЩ и Русия са достигнали дъното. Вашингтон открито обвинява Москва в намеса в американските президентски избори през 2020 г., както и за хакерските пробиви в системите на различни американски институции и фирми (Министерството на енергетиката, „Майкрософт“, ЦРУ), а в началото на март т.г. САЩ наложи санкции срещу Русия заради опита за убийство на опозиционера Алексей Навални. Въпреки че президентският мандат на Джо Байдън започна едва преди два месеца, действията на новия кабинет предвещават завръщане на ерата на надпревара между двете суперсили. В този случай обаче съперничеството между тях ще е по-скоро кибервойна – в сферата на технологиите, а не на ядреното въоръжаване.

Дори и през периода на Студената война Кремъл и Белият дом са си сътрудничили в множество значими проекти, свързани с разрешаването на глобални проблеми или с осъществяването на научни постижения, за да се лансират международната търговия и чуждестранните инвестиции, които да са взаимноизгодни за двете страни. В този период Съветският съюз е демонстрирал индустриална изобретателност и е налагал множество иновации в сферите на медицината, технологиите и науката – бил е световна суперсила в пълния смисъл на думата. Много хора обаче забравят или не си дават сметка, че

в момента равнището на икономиката на Русия е под това на Италия:

годишният ѝ брутен вътрешен продукт за 2020 г. е 1,702 трлн. долара, а на Италия е 1,886 трлн. долара. Разликата е много по-осезаема при БВП на глава от населението: за Русия той е 11 601 долара, а за Италия – 31 630 долара. Нека отбележим, че през последните две десетилетия бившата империя се „слави“ основно със зависимостта си от износа на изкопаеми горива към Запада, с кибератаките си и с опитите (някои успешни) за елиминиране на всеки критик на управленското статукво.

Слабото икономическо състояние на Русия не спира Путин да акумулира нови санкции от САЩ, което обаче не изглежда да влияе по някакъв начин на неговото поведение. Но е важно да се отбележи, че Вашингтон отдавна не е налагал постоянни или дългосрочни санкции на Москва, а при постоянен и дългосрочен натиск и в условия на национална, политическа и икономическа криза Путин няма да има друг избор, освен стратегически да преосмисли действията си спрямо САЩ. С анексията на Крим руският президент обрече Русия на дългосрочна стагнация, от която ще е изключително трудно да се излезе. Факторите за това са многобройни, но са не толкова външни (като споменатите вече санкции), а по-скоро национални, произтичащи от авторитарния политически контрол на Путин. Те включват преследването и гоненето на чуждестранни и руски предприемачи, които често биват осъдени на затвор, а правата върху собствеността им са тежко погазвани.

Въпреки фискалната политика за стабилизиране и значителните буфери, въведени за смекчаване на ефектите от финансовата криза, предизвикана от COVID-19,

Путин смята отново да въведе строгата бюджетна дисциплина, така характерна за Русия преди пандемията.

Кремъл се надява, че благодарение на граждански, а не държавни разходи, страната ще избегне стагнацията и ще отбележи ръст през идните години. Редица специалисти, включително и руски, са силно скептични спрямо този финансов план. Някои дори твърдят, че той може да намали ръста на икономиката с още 2% (при прогнозиран отрицателен ръст от –4% за 2020 г.). Руските политици разчитат, че по-заможните граждани са спестили средства през 2020 г. и с тях ще компенсират спада в броя на работните места и намалението на заплатите, причинени от пандемията. При растяща безработица и при факта, че повече от 50% от домакинствата не разполагат с никакви спестявания в банки, планът на Путин за възстановяване от кризата може да се окаже непосилен. Огромно значение ще имат и непредсказуемите ефекти от бавното темпо на ваксинация – може би най-важният фактор при сегашните обстоятелства.

Консервативният икономически план и реакцията на Русия към санкциите и обвиненията, идващи от САЩ и други западни нации, ясно показват промяна в светогледа на Путин, който доскоро демонстрираше желание за икономическо партньорство с ЕС и САЩ. По време на президентството на Доналд Тръмп отношенията между Вашингтон и Москва не бяха така конфликтни, защото тогавашният американски президент посочи Китай като основен враг на САЩ, а ЕС – като основен конкурент. Държанието на Тръмп спрямо Путин беше приятелско, а на моменти, като на срещата на високо равнище в Хелзинки през 2018 г., той демонстративно предпочиташе гледната точка на Путин пред тази на своите разузнавателни служби. В търговски план кабинетът на Тръмп изцяло се беше фокусирал върху ратифицирането на договори, създаващи тарифи и бариери срещу Китай, с цел азиатската страна да промени търговските си практики, които президентът виждаше като несправедливи.

По време на президентството на Тръмп ЕС и САЩ не можеха да бъдат сложени под общ идеологически знаменател. Но с идването на Байдън тонът на разговора между Кремъл и Белия дом отново е изострен и

изглежда, че ЕС и САЩ ще се подкрепят взаимно при защитаването на западните ценности и налагането на санкции срещу Русия.

Отношенията между Русия и САЩ много често се представят като несъвместимост между палеоконсервативните политики на Путин и американските либерални ценности. Проблемът идва оттам, че чрез пропагандата и дезинформацията, която Кремъл разпространява, за да урони авторитета на САЩ и ЕС, Путин много лесно оправдава все по-авторитарните си политически действия, твърдейки, че нацията защитава „истинските“ православни, консервативни и патриотични традиции. Вижда се как Москва намира оправдание за потискането на почти всички граждански свободи, включително и правата на международни организации в страната. Руският президент дори е успял напълно да обезоръжи своите политически опоненти чрез непосилни за тях законови изисквания за участие в избори. От тази гледна точка е възможно да разглеждаме анексията на Крим като заявка пред Запада за независимост, за отказ от спазването на хегемонния ред, наложен от САЩ и ЕС, и като златна възможност за Русия да покаже, че отново се изправя на крака след 1989 г.

Действията на Путин от 2014 г. насам, особено анексията на Крим, създават усещане за агресивно налагане на национална идентичност и опит за премахване на гражданското общество и адекватно функциониращите институции. Въпреки „реколонизацията“ през 2014 г., която със сигурност е била приета с възхита от немалко руснаци, Русия остава директно зависима от технологичните иновации и от приходите от износа на газ и петрол, идващи от САЩ и ЕС.

Путин изпитва силна носталгия по величието на бившата руска империя (демонстрирана от него в множество медийни изяви) и всячески се опитва да изтъкне, че е недопустимо на Русия да бъде „диктувано“ какви действия да предприема в геополитически, икономически и социален план от нации, които са „захвърлили“ истинските християнски ценности. Това беше ясно показано в края на март т.г., когато Китай и Русия заедно потърсиха международна подкрепа срещу санкциите на САЩ и ЕС. Външният министър Лавров не пропусна да отбележи, че Китай е приятел на Русия и стратегически партньор със сходно мислене. Ердоган защити Путин пред заканите на Байдън, че руският президент ще плати за намесата на Москва в американските избори през 2020 г. – и лично похвали начина, по който Путин отговори на тях. Турция и Русия развиват активно своите стратегически отношения въпреки някои разногласия по отношение на Близкия изток.

Русия спешно търси нови съюзници със сходна на нея идеология, но дали стратегията на Путин ще пожъне успех – предстои да видим.

Отношенията между Кремъл и Белия дом ще се влошават все повече, а всички санкции от страна на ЕС или САЩ във връзка с действия на Русия ще бъдат приети от Путин като уронване на авторитета или като опит за манипулиране на ценностната система на нацията. От най-голямо значение за подобряването на отношенията между бившата империя и западните нации е Русия да направи компромиси относно анексията на Крим. Това обаче надали е възможно, докато Путин е на власт.

Дали нашето поколение ще види нов руски лидер? Aко това се случи, Кремъл трябва да има добре подготвена стратегия и да се откаже от имперските си амбиции, за да може страната поне частично да се завърне на сцената като световна икономическа суперсила.

Заглавна илюстрация: © „Тоест“