С народни лекове срещу коронавируса

Mного хора смятат SARS-CoV-2 за поредния вирус. А щом е поредният, значи старите бабини илачи би трябвало да работят, нали?

Народната медицина на теория не изключва вещества, които може да са полезни при вирусни заболявания. Класическите рецепти при простуди често включват мед, лимон, а напоследък и джинджифил. Т.нар. настинка понякога се причинява от отдавна познати на човечеството патогени от групата на коронавирусите, които обаче не трябва да се бъркат със SARS-CoV-2. Въпреки това мнозина решиха, че е логично да приложат и подобна схема на лечение, което доведе до краткосрочен дефицит на тези продукти и сериозен скок в цените им на местния пазар в началото на епидемията.

Съветите на „лечители“ за подсилване на имунната система също допринесоха немалко за тази пазарна треска. А някои сайтове не се поколебаха да разпространят небивалици, че „отвара от джинджифил и куркума“ лекува COVID-19 – болестта, причинена от новия коронавирус.

Всъщност защо точно тези съставки? Медът има хилядолетна слава на естествено средство с локално антимикробно и антивирусно действие. Лимонът е най-разпознаваемият източник на витамин C, a джинджифилът притежава предполагаеми имуноукрепващи свойства. Поне според общоприетите вярвания.

По отношение на ефективността им срещу SARS-CoV-2 веднага може да изключим джинджифила. Консумирането на растението – яденето на корена му, пиенето му под формата на чай или капсули, дори смъркането или добавянето му като подправка към храната – няма да ви предпази или да ви помогне да преборите COVID-19, твърдят от Американската академия на науките. Ефектът няма да е по-добър, ако го смесите с мед, чай, чесън или оцет, уточняват от организацията. Вирусните инфекции се разпространяват в тялото ни чрез проникване в клетките и копиране, а джинджифилът не може да прекъсне нито един етап от този процес.

Безспорно витамин C е полезен за организма елемент, който е нужно да си доставяме чрез правилна диета, тъй като не се произвежда от тялото ни. Доколко той е ефективен срещу различни инфекции, е въпрос на сериозна митологизация. Много от твърденията на американския химик Лайнъс Полинг в миналото за действието на витамин С бяха развенчани след продължителни и задълбочени изследвания.

По отношение на превенцията в последното десетилетие се правят експерименти с високи дози от витамина, равняващи се на непосилните за естествен прием около 15 кг лимони на ден (в 100 г лимон се съдържат около 53 мг витамин C). А дали ще има полза от това? Дори да съществува такава, тя ще е минимална, убедени са лекарите.

Медът евентуално помага за облекчаване на симптомите на кашлицата и възпаленото гърло при настинка. Последните изследвания на пораженията от SARS-CoV-2 върху тялото на тежко болните обаче не предполагат, че премахването на тези оплаквания е особено важно за изхода на заболяването. Въпреки това в ситуацията, в която медицината все още няма категоричен лек или ваксина за болестта, хората прибягват до какво ли не в отчаянието си. Съществуват екзотични клинични проучвания и относно меда. Дори в тях обаче не се твърди, че той лекува COVID-19. Всъщност на страницата на Американската академия на науките директно се посочва, че „не съществуват храни, напитки и добавки, които ще ви предпазят от COVID-19“.

Твърдението им включва и чесъна – друг народен лек, разбира се. Световната здравна организация (СЗО) уточнява, че чесънът е здравословна храна с някои антимикробни свойства, но все пак липсват каквито и да е доказателства, че е полезен срещу новия вирус.

Между безсмисленото и опасното

Първите седмици на епидемията в България всъщност изобилстваха с екзотични съвети как да се предпазим от заразата с природни средства. Сред най-разпространените заблуждаващи информации беше тази, че японски учени съветват да поддържаме гърлото си влажно и да пием вода на всеки 15 минути, защото по този начин вирусът ще попадне в стомаха, където стомашната киселина ще го унищожи. Информацията е измислена. Японските власти никога не са давали подобен здравен съвет. Това обаче не попречи тя да стане част от информационни кампании дори на големи медии у нас, като тази на „Нова телевизия“ например.

Същото се случи и с аналогичен съвет, разпространяван в България от името на италианската лекарка Лидия Рота Вендер. Според твърдението, което се позовава на информация от неназован „млад китайски изследовател“, вирусът не издържал на температури, по-високи от 26–27°C. Затова се препоръчва пиенето на горещи напитки. Информацията, разбира се, е грешна. Доказано е, че SARS-CoV-2 издържа до 15 мин на температури от 65°C, които са крайно непрепоръчителни както за гърлото ви, така и за кожата ви (СЗО е развенчала и свързан мит за ползата от вземане на горещ душ).

Съветът да стоим на слънце, защото това убивало вируса, също се оказа подвеждаща информация. Въпреки че учените все още проучват дали ултравиолетовата светлина на слънцето унищожава вируса, нищо не спря редица български сайтове да обявят това за факт с бомбастични заглавия. Разпространението на новия коронавирус по света до момента показва, че макар на теория по-ниската влажност и високата температура да могат да ограничат разпространението на вирусните частици във въздуха, генерално климатът, влажността и слънцегреенето не са решаващите фактори, които определят дали една държава ще се справи по-добре с епидемията.

Смях през сълзи

„Когато разместите буквите на Ковид-19, се получава 19 водки.“ Tози анекдот също се появи в интернет след първоначалното осъзнаване, че България няма да бъде подмината от епидемията. Отдалечеността (преди да се разрази кризата в Италия) и липсата на ясна представа за мащаба на опасността караха хората да я посрещат с цинизъм и насмешка. Някъде по същото време се появи и добилият още по-широка популярност мийм с „рикията“ под формата на мускулест суперзлодей, който посреща с разперени ръце новия коронавирус по нашите земи, изобразен като мъж, облечен в розово трико.

Мачизмът и шегите с дъх на алкохол (като тази, тази и тази) едва ли са изненада за някого на Балканите. Всъщност подобни хумористични интерпретации се появиха в цяла Източна Европа. Освен че ракията е любимо питие на много хора в региона, зад обявяването ѝ за панацея се крие и известно научно обяснение. Тя съдържа етанол, което – според традициите на народната медицина – автоматично я превръща в естествен дезинфектант. Вследствие на това много хора възприемат ракията и спирта за взаимозаменяеми при дезинфекция.

Вероятно поради липса на достъп до истинско здравеопазване в миналото, домашно направените високоалкохолни напитки са се използвали за промиване, за разтриване, а в някои случаи – и за дезинфекция на гърлото. Това вярване някак си се пренася сляпо върху всякакъв друг вид алкохолни съединения. Излишно е да се споменава, че пиенето на алкохол или спирт няма да убие вирус, който вече е навлязъл в организма ви. Обикновено се пропуска и следната важна подробност: за да унищожи SARS-CoV-2 дори при външна употреба, съдържанието на етанол трябва да е поне 60%.

В същото време, научно погледнато, алкохолът е всичко друго, но не и полезен при прекомерна консумация. Напиването не само няма да унищожи вируса, но ще увеличи здравните рискове, ако употребяващият е болен. „Алкохолът (в концентрация поне 60%) работи като дезинфектант върху кожата ви, но няма такъв ефект върху организма ви при приемане“, се казва в официални указания на СЗО по въпроса. „Консумацията на алкохол няма да убие вируса във вдишания въздух, няма да дезинфекцира устата и гърлото ви и няма да ви даде никаква защита срещу COVID-19.“

Не само това – експертите на СЗО посочват, че алкохолът оказва краткосрочно и дългосрочно негативно влияние на почти всеки човешки орган и система, а рискът от увреждане на здравето се увеличава с всяка следваща чашка. Най-важното в случая е, че алкохолът, особено злоупотребата с него, доказано отслабва имунната система и ограничава способностите на тялото ви да се справи с инфекциозни заболявания.

Времето на знахарите

По време на пандемия, когато липсата на достатъчно информация за новия коронавирус засилва чувството на страх и несигурност, народната медицина като че ли печели нови последователи.

„Всеобщо е усещането, че все повече наши сънародници, а и не само, търсят чудодейни лекове и неочаквано здравословно избавление от източници, които почти бяха забравени благодарение на бума на съвременната медицина – казва д-р Стефан Марков от Института по философия и социология към БАН. – Тук традиционната медицина се вклинява здраво в битието ни.“

Влечението към народните илачи и езотериката далеч не е само български патент. В Мадагаскар президентът на държавата промотираше недоказана билкова напитка за борба с коронавируса. В началото на юли столицата Антананариву отново беше поставена под карантина, а двама от поне 25 заразени депутати са починали.

Известният в миналото руски екстрасенс Анатолий Кашпировски пък се появи в „оздравителен“ онлайн сеанс. Това не попречи Русия да е сред най-засегнатите държави в света по брой заразени.

Популярният влогър Джордън Садър, който често лансира конспиративни теории и противоречиви слухове, твърдеше, че „чудотворен минерален разтвор“ (Miracle Mineral Supplement, или MMS) лекува рак и коронавирус. Оказа се, че магическата добавка не е нищо повече от отровния хлорен диоксид, който се използва за дезинфекция, и се наложи няколко държави да пуснат официални предупреждения за вредата от неговата консумация.

Въпреки това много хора не само вярват на подобни псевдолекове, но и ги „изпробват“ върху себе си, вместо да се вслушат в гласа на разума или на лекарите. Д-р Марков вижда „войната срещу науката“ и „антиинтелектуализма“ сред важните фактори, които оказват влияние върху недоверието към класическите медицински методи. Той начертава пряка връзка с „развенчаването на елитите“ сред хората, които не вярват на експертите: „Повечето хора предпочитат да се осланят на алтернативни лечебни методи именно защото интелектуалният елит и специалистите препоръчват друго. Един бунт, с който сякаш ни казват: Всичко е по-добро от онова, което ни рекламирате.“

На практика много от съвременните лекарства са извлечени от флората или фауната. Дори при увеличената популярност на синтетичните медикаменти заради по-ниската им производствена себестойност, по-кратко време за извличане, по-добър качествен контрол и т.н., все още 80% от населението в развиващия се свят разчита на натурални медикаменти. Дори в началото на ХХI век 11% от т.нар. основни лекарства на СЗО са само от растителен произход.

Природата ще продължи да бъде важен източник на вдъхновение за нови медикаменти. СЗО официално анонсира, че подкрепя научно доказаните традиционни лечебни методи по отношение на настоящата пандемия. „Ключово тук е определението научно доказани – посочва д-р Стефан Марков. „Разбира се, това обикновено е в разрез с общите социални настроения, особено в момента, когато науката е в слаба позиция и не разполага с еднозначно ефективни медикаменти или ваксина за COVID-19.“

Като че ли точно тази несигурност, тази липса на лек и решение ни карат да посягаме сляпо към всичко, което вече е налично, вместо да се вслушаме в опита на медицината.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.