Саале-Уарка Зауде и борбата за полово равноправие в Етиопия

На 25 октомври 2018 г. етиопският парламент одобри единодушно за президентския пост 68-годишната Саале-Уарка Зауде. Така тя стана четвъртият президент в страната и първата жена на този пост. Тя е и единствената жена начело на държава в Африка, след като през март президентката на Мавриций Амина Гуриб-Факим подаде оставка след голям политически скандал.

Етиопия е парламентарна република, в която президентът се избира от долната камара на парламента и има по-скоро представителни функции. Политическата власт е в ръцете на министър-председателя – в момента това е Абий Ахмед, станал международно известен с амбициозните си реформи в правителството и икономиката на страната и с представата си, че „истинският лидер произвежда квалифицирани наследници, правейки себе си излишен“. Въпреки това в патриархалното етиопско общество, разкъсвано от етническо разединение и политически разногласия, изборът на жена на президентския пост има значителна символична тежест. Подобна крачка може до голяма степен да промени статуквото и да създаде предпоставки за възприемане на жените като вземащи отговорни решения в обществения живот.

От изявлението на Зауде при встъпването ѝ в длъжност на 25 октомври стана ясно нещо много важно: президентският кабинет е представителен дотолкова, доколко президентът изпълнява само церемониални функции. А тя няма такива намерения. Връзката между президент, който говори за проблемите, и премиер, който търси тяхното решение с радикални реформи, е ясно осъзната. А в този случай тя е и символ на половото равноправие. Именно тя е и причината африканските медии да наричат избора на президент в Етиопия исторически.

Коя е Саале-Уарка Зауде

Родена в столицата Адис Абеба, Саале-Уарка Зауде завършва естествени науки в Университета на Монпелие, Франция. Владее отлично английски и френски, както и официалния език в Етиопия – амхарски.

Преди да застане на президентския пост в Етиопия, в продължение на три десетилетия тя заема важни постове на национално, регионално и международно ниво, което до голяма степен я подготвя за президентския пост, прави я умерена в изказванията и решителна в идеите за разрешаването на редица наболели проблеми в страната и на континента.

От 1989 до 2006 г. Зауде е посланичка на Етиопия в Сенегал, Джибути и Франция. По време на първия мандат на Бан Ки-мун като генерален секретар на ООН (2007–2011) е избрана за специален представител на ООН и ръководител на Интегрираната служба на ООН за изграждане на мира в Централноафриканската република. От 2011 г., когато започва вторият мандат на Бан Ки-мун, тя вече оглавява офиса на ООН в Найроби, а по време на работата си там столицата на Кения се превръща в ключов център на Организацията в Източна и Централна Африка.

Зауде става първата жена на друга важна позиция в Африка – в края на юни тази година генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обяви назначаването ѝ за специален представител на Организацията и ръководител на офиса ѝ в Африканския съюз на ниво заместник генерален секретар. Очакванията му бяха Зауде да укрепи партньорството между ООН и Африканския съюз в областта на мира и сигурността със своите умения за постигане на консенсус и с ясната си представа за нуждите и проблемите на страните в Съюза.

В първата си реч като държавен глава Зауде акцентира най-вече върху темата за мира. Новата президентка ще се стреми към национално сплотяване в държавата, в която през последните месеци се разпалиха редица етнически конфликти. Зауде ще работи усилено и по въпросите, свързани с позицията на жените в африканското общество. „Ако смятате, че говоря много за жените, знайте, че сега започвам“ – тези нейни думи бяха широко разпространени от африканските медии.

Очакването е Зауде, в качеството си на президент, да се превърне в компетентен и доверен говорител на премиера реформатор Абий Ахмед на международната сцена. За това ще допринесе най-вече дългогодишният ѝ международен опит.

Политическият контекст

Абий Ахмед става премиер през април т.г. и воден от ясната представа какво трябва да се промени в консервативната страна, прави поредица реформи за разбиване на статуквото. За седем месеца той официално приключва конфликта със съседна Еритрея, с която Етиопия има дълго минало, изпълнено с военни действия и етническо и религиозно напрежение. Със сключването на мир между двете страни започва разхлабването на строгия контрол върху държавна икономика, а Абий Ахмед прави реформи, които осигуряват достъп на частни чуждестранни инвеститори. Освен това гарантира свободни и многопартийни избори, освобождава хиляди политически затворници и позволява на лидерите на забранени преди това опозиционни групи да се върнат в страната.

Етиопия със своите около 102 млн. души (към 2016 г.) е втората по население държава на континента след Нигерия и е с най-бързо развиващата се икономика в региона. В същото време тя е и една от най-бедните страни в Африка – със 783 долара БВП на глава от населението. Голямата цел на правителството е до 2025 г. Етиопия да премине към следващата група на развиващите се страни по критериите на Световната банка (с 1006 до 3955 долара БВП).

Освен промените в икономиката на Етиопия, Абий Ахмед прави и опит да реформира правителството, като намалява броя на министерствата от 28 на 20. Но не това е най-впечатляващото. Седмица преди Саале-Уарка Зауде да влезе в президентския кабинет, премиерът поставя жени начело на половината министерства. Така в момента Етиопия има не само първата си жена президент, но и първата си министърка на отбраната Аиша Мохамед, а Муфериат Камил застава начело на новосъздаденото Министерство на мира, отговарящо за полицията и местните разузнавателни служби. Другите осем жени оглавяват министерствата на приходите, на търговията, на транспорта, на образованието и науката, на труда и социалните въпроси, на културата и туризма… Все влиятелни позиции, традиционно запазени за мъже.

Пътищата към промяната

Въпреки този напредък Етиопия остава силно консервативна и бедна страна, в която жените нямат равни права и възможности с мъжете. През 2017 г. тя е класирана на 121-во място от 160 държави в Индекса за равенство между половете на ООН, който включва различни социални, здравни и политически фактори. Макар че само за едно поколение значително се увеличава записването на момичетата в началните училища, страната все още страда от голям дисбаланс между половете. Жените са по-податливи на болести, отколкото мъжете, и въпреки че те съставляват половината от работната сила в страната, повечето от тях не получават заплащане, защото работят в земеделските стопанства. Женското обрязване и детските бракове все още са факт, особено в селските райони (80% от страната) – по данни на УНИЦЕФ 74% от жените между 15 и 49 г. преживяват генитално осакатяване, а 58% от жените се омъжват, преди да навършат 18-годишна възраст.

След реформата на Абий Ахмед равенството между мъжете и жените в парламента е явно, но то се основава единствено на техния брой. „Ако сегашните реформи в Етиопия бъдат подкрепени еднакво и от мъжете, и от жените, те може да запазят инерцията си и да доведат до една процъфтяваща Етиопия, свободна от религиозна, етническа и полова дискриминация“, заяви Зауде. Преди това обаче трябва да се променят нагласите за ролята на жената в консервативното общество. А за тази цел трябва да се говори по темата.

Историята на Етиопия познава много жени на влиятелни позиции, които на практика не са направили нищо, за да подобрят правата на жените. Зауде няма намерение да е една от тях. Тя осъзнава предимството си да е едновременно своеобразен аутсайдер във вътрешната политика на страната и политик, който познава етиопската система отвътре. Разбира също, че президентският офис може да е такъв, какъвто го направи сама.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на France24 – Саале-Уарка Зауде на церемонията по встъпването си в длъжност на президент на Етиопия