Сама

Като тъмен орач
из небесните краища.
Като люлка,
която отдавна е счупена.
А детето е паднало
нейде в реката.
Сама
като суша и слънце,
които изгарят.
Сама.
Няма облак
и морето се гърчи,
а на дъното
скачат жадни
нещастните риби.
И на тласъци
дишат живота.
Сама.
Те си тръгнаха
вчера.
И един бе останал,
ала нямаше въздух.
И се просна
сред мъртвите.
Кой сега ще извика
Бог и Ангел –
да поправят Земята.
Да се вслушат
в звездите.
И да тръгнат
нанякъде.
Иде вятър
и облаци носи.
Ще възкръсне ли
тази земя.
Ще растат ли
треви и дървета.
Аз съм тъмно
сама.
И стоя
под дъжда.
И му се радвам.

Рада Александрова

Рада Александрова (р. 1943, Свиленград) е поетеса, писателка, авторка на пиеси, журналистка. Има над 15 поетични книги, между които „Златните момичета“ (1972), „Невъзможно бягство“ (1975), „Камък“ (1985), „ Зимна роза“ (1989), „Беше зима и лято" (1997), „Свидетели на свечеряването“ (2020). Авторка е на романите „Всяка вечер е петък“ и „Другият“; на книгата за деца „За Айя и други разкази“; на пиесите „Полегати дъждове“, „Леон“, „Всичко се сбъдва“, „Ангелът“, „Отсрещният бряг на щастието“. Превеждана е на много езици.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.