Санкция за нередностите или за издигналите глас срещу тях

„Трейс“, една от най-големите и най-мощни строителни компании в България, предяви съдебен иск към журналиста и общински съветник от ДСБ в София Иво Божков за 117 000 лв. От фирмата твърдят, че със своя публикация във Facebook от 28 август 2018 г., посветена на корупцията и обществените поръчки, Божков е сринал акциите на компанията на борсата с 1,4 млн. лв. Според общинския съветник сривът е станал ден по-рано. Подобни искове фирмата е завела и срещу други журналисти и медии, които ще станат известни в началото на процеса. Само за два дни, след призив в блога му за финансова подкрепа, в банковата сметка на Иво Божков се събраха около 13 000 лв. дарения.

За обвинението на „Трейс“ и истинските причини за атаката – със столичния общински съветник разговаря Венелина Попова.

Венелина Попова: Господин Божков, образуваното срещу Вас дело свързвате с фронталната Ви битка срещу корупцията и разхищението на данъци. Какви са основанията Ви да направите тази връзка?

Иво Божков: Основанията ми са свързани с няколко ремонта в София, главно на бул. „Дондуков“, извършен от „Трейс“. Установих, че първоначалният проект няма нищо общо с реализирания от фирмата. Но проблемът е много по-голям от едно обикновено разхищение на средства. Става дума за начина, по който се възлагат обществените поръчки, и корупционни ли са причините за това изпълнените проекти да нямат нищо общо с първоначално договорените. И най-важното – да са некачествени. Такъв е случаят и с бул. „Дондуков“ – паветата са на вълни, асфалтът е напукан, има множество констатации и за други нередности, и то още докато проектът е в гаранционен срок.

За какво точно става дума и кой е виновният – трябва да установят съответните органи. За мен вината е както на изпълнителите, така и на поръчителите. Откакто стана ясно, че към мен има предявен съдебен иск, много хора ми се обадиха с информация, че обществените поръчки се печелят на нереално ниски цени. Но дори когато цените са реални, изпълнението е пак некачествено – заради процентите, които фирмите трябва да върнат на възложителите на поръчките. Всъщност големият проблем извън конкретния казус е, че възложителите (държавата или общините) са тези, които чрез корупционните схеми в обществените поръчки залагат бомбите при реализацията на проектите.

ВП: Виждаме, че независимо кой управлява държавата, големите обществени поръчки в България, особено тези за изграждане на пътната инфраструктура, се печелят от едни и същи фирми. В същото време магистралите и пътищата в България показват сериозни дефекти. Как могат да бъдат защитени парите на данъкоплатците – български и европейски?

ИБ: Проблемът с качеството е свързан с отклоняването на средствата чрез корупционни схеми. Български фирми, дори и тази, която ме съди, работят качествено в чужбина. Защо? Защото средата там не им позволява злоупотреби. Как се възлагат обществените поръчки, е ключът на въпроса.

Ще Ви дам един пример. Като общински съветник бях член на една комисия за възлагане на обществена поръчка за дигитализация на Софийската библиотека. Тогава установих какъв е процесът. Получавах по имейл доклади за заседания, които всъщност не сме провеждали. На едно от тях, последното, беше отстранен единият от кандидатите за тази поръчка, на която аз бях жури. В окончателния протокол разписах, че не съм участвал в такова заседание. И се оказа, че в този протокол, качен в профила на купувача в интернет сайта на община София, моето особено мнение липсва. Затова в момента подготвям сигнал за документално престъпление, за да покажа как в някаква абсолютно минимална обществена поръчка за 1 млн. лв. се допускат порочни практики. Какво остава да мислим тогава за големите обществени поръчки, в които възложители са министри и кметове и самите те назначават комисиите, които ги провеждат? Но трябва да припомним, че всеки министър и всеки кмет може да спира и да връща една обществена поръчка колкото пъти си иска, докато тя не удовлетвори възложителя.

ВП: Да, така е. Но аз Ви попитах как може да се защитят общественият интерес и публичните ресурси при тези обществени поръчки. Защото очевидните усилия на отделни хора като Вас и на някои журналисти и медии не могат да спрат тази корупционна практика.

ИБ: Да, аз не си представям, че това, което правя като публичност, може да промени ситуацията. Първата гаранция е по-голямата прозрачност в процеса на възлагане. Съществуват платформи за обществени поръчки на пазарен принцип в условията на публично съревнование – пуска се поръчката с параметрите ѝ и печели този, който предложи най-изгодни условия. Втората гаранция е длъжностните лица, които определят как да бъдат изразходвани публичните ресурси, да са хора с по-високи морални качества. Аз знам, че има общини в България, където нещата стават по различен начин. И със същите пари се постигат видимо по-добри резултати, отколкото в общините, подложени на силен корупционен натиск.

ВП: А можете ли да дадете пример за такава община?

ИБ: По мое наблюдение такава община е Враца. Там инвестициите са се повишили доста, защото корупционните практики са ограничени от сегашния кмет, доколкото е възможно, разбира се. Защото практиката, поне в София, е такава, че най-важните правомощия на кмета са отстъпени на неговите заместници.

ВП: Да, разбира се, защото това сваля от кмета всякаква отговорност…

ИБ: Да, и при евентуален скандал гърми като бушон съответният ресорен заместник-кмет.

ВП: Бизнесът в България винаги е черпил ресурси от държавата и съответно винаги си е плащал за това. За топлите връзки между властта и бизнеса примерите са много. Антикорупционният фонд и „Свободна Европа“ извадиха наскоро случаи как министри и депутати от ГЕРБ са се сдобили с луксозни имоти в столицата. Защо в държави като САЩ е толкова лесно да бъде отнето незаконно придобито имущество, а у нас се оказва невъзможно да се приложи законът към управляващата върхушка?

ИБ: С новото законодателство такова имущество би трябвало да бъде отнемано много по-лесно. В България обаче, както виждаме, това се прави избирателно. Затова се опасявам, че до момента, в който няма да имаме абсолютно независима правосъдна система, такова законодателство се превръща в още един инструмент за репресии над противниците в ръцете на управляващите. Затова смятам, че всичко опира до правосъдието. В САЩ то има традиции, история и е един от пилоните на държавата, който не може да бъде разклатен лесно.

ВП: И понеже заговорихме за правосъдие, да се върнем на Вашето дело. Вие очаквате то да не бъде изобщо заведено, поне такива изявления направихте публично. Може би е добре да припомним, че съдебни искове заради публикации във Facebook има не един и два. Ще посоча само тези на кмета на Стара Загора Живко Тодоров срещу граждани, изразили отношение към него в социалните мрежи, което той възприе като обидно. Но по-късно оттегли исковете и призна, че е сгрешил. Как бихте коментирали тази реакция на овластените политически и финансово лица и фирми?

ИБ: Един политик и всеки, избран на публична длъжност, би трябвало да понася критика под каквато и да е форма, стига да не засяга неговия личен живот. Това е една от основополагащите ценности на демокрацията – оспорването, критиката. Затова случилото се в Стара Загора беше за мен абсурдно. Това, че страната ни е толкова назад в класацията за свобода на словото, не е случайно, защото чрез такива похвати се създава автоцензура. Нали разбирате, че много журналисти или дори граждани, които биха написали нещо в интернет пространството, ще се сетят за моя случай и ще си кажат, че нямат хиляди левове за адвокати и няма да изразят позицията си или да споделят информация за някоя нередност.

ВП: Ако все пак делото срещу Вас бъде образувано и Вие бъдете осъден от „Трейс“, няма ли да бъде това лош сигнал към обществото и към Европа, защото ще бъде минала през съда санкция срещу свободата на словото?

ИБ: Да, констатацията би била точно такава. Широкият отзвук по моя случай и фактът, че за два дни се събраха близо 13 000 лв. дарения в сметката ми (сега правя отчет и ще публикувам на страницата си инициалите на всички дарители), ми дават надежда, че хората разбират какво се случва. И с тази подкрепа категорично искат да заявят, че не може гласовете за нередностите в държавата да бъдат санкционирани, а не самите нередности. Защото такива съществуват – виждаме пътищата ни, виждаме на какви цени си пазаруват апартаменти политиците ни, както и избирателните действия на органите, които трябва да разследват и санкционират.

ВП: Освен спонтанната подкрепа от гражданското общество, филм за Вас и за битките, които водите, засне екип на немско-френския телевизионен канал ARTE. Обнадежден ли сте от тази подкрепа и очаквахте ли я?

ИБ: Да, обнадежден съм, дори днес още не мога да осъзная какво се случи. Надявах се да получа подкрепа и тя дойде като резултат от моята дейност. Защото откакто се завърнах от чужбина през 2005 г., се опитвам да прокарвам тези неща. Но се обнадеждих и от това, че видях повече от обикновения кръг и балон в социалните мрежи; видях хора, които дори не предполагах, че съществуват, хора, готови да ме подкрепят финансово, освен морално. Защото в страна, в която знаем как се краде, да довериш дори и минимална сума на човек, когото не познаваш, за мен е наистина впечатляващо и е знак, че хората не са напълно обезверени и имат надежда за промяна.

ВП: С участието си в Столичния общински съвет търсите начини да осветлите работата му. Какво предвиждате занапред и очаквате ли подкрепа или по-скоро съпротива от останалите политически сили?

ИБ: Очакваме нашият доклад с предложения за промяна на дейността на Общинския съвет да бъде качен на сайта на общината, за да бъде обсъден от гражданите. Но това не се случва вече почти две седмици. Едно от предложенията ни е да има отчетност кой как гласува – по групи и индивидуално. Аз съм единственият, който след всяко заседание публикува в блога си как е гласувал. Но тъй като видях, че никой друг не го прави, реших да ги задължа и останалите.

Другото, което предвиждаме, е всички доклади да бъдат публично достъпни, преди да бъдат гласувани в комисия. Защото сега гражданите могат да ги коментират в комисия, само че те не знаят за какво става дума в тези доклади, и трябва да търсят всякакви начини да се доберат до тях. А на сайта се качват вече гласуваните доклади със седмица закъснение. Целият предварителен процес е запазен в тайна по усмотрение единствено и само на общинските съветници. Този монопол над информацията е недопустим в европейска столица и създава съмнения за лобизъм и корупция, за разхищение на средства.

ВП: Получихте ли подкрепа от журналистическата гилдия срещу опита да Ви запушат устата?

ИБ: Няма да цитирам медии. Ще кажа само, че имах покана за интервю в една от водещите телевизии в България в сутрешния блок, в праймтайма. То обаче отпадна изненадващо, тъй като се оказа, че същата телевизия е страна по делото на „Трейс“ – една от медиите, срещу които строителната компания е завела съдебни искове.

ВП: С един и същ съдебен иск ли съдят всички тези медии?

ИБ: Това е интересен въпрос. До момента няма информация кои са останалите обвинени медии – ще разберем това едва след началото на делото. Всъщност към всяка е предявен иск от 117 000 лева – една дванайсета част от тези 1,4 млн. лева „причинени имуществени вреди на фирмата“ според съдебния иск. [С толкова са паднали акциите на „Трейс“ на борсата след инцидента с жертви на пътя край Своге миналия август и влизането на службите в офиси на фирмата – б.а.].

ВП: Едва ли дело срещу толкова много медии може да бъде спечелено. Но може би целта му е друга – показна акция за сплашване на журналисти?

ИБ: Ефектът е, че подобни дела поставят забрана върху обвинените медии да споменават името на фирмата, която е завела съдебни искове срещу тях.

Заглавна снимка: © Личен архив на Иво Божков