Сделката ЕС–Меркосур. Защо са недоволни европейските земеделци?

2024-та беше година на земеделските протести в цяла Европа. Гневни фермери от Франция, Белгия, Германия, Нидерландия, Полша и други държави неколкократно блокираха Брюксел с трактори в различни размери, палиха огньове и гориха гуми, за да изразят недоволството си срещу екологичните правила и общата земеделска политика на Европейския съюз. Протести имаше и в български, френски, гръцки, полски, испански и германски градове. Подписаното търговско споразумение между ЕС и Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) в края на 2024-та пък зададе тона за следващата година, през която се очаква земеделските протести в Европа да бъдат още по-бурни и ожесточени. 

Защо фермерите протестират и как това засяга всички нас в Европа и в България?

Колко често ви се случва да се замисляте откъде идва пържолата в чинията ви или пакетът захар в шкафа ви? Къде са били произведени и опаковани, преди да стигнат до супермаркета или до кухнята на ресторанта? Вероятността да са били произведени в Европа или дори в България поне засега е относително висока. Според данни на Европейската комисия около 80–90 % от храната по европейските пазари и магазини за хранителни стоки е произведена в Европейския съюз, който не само изхранва собственото си население, но е и най-големият износител на селскостопански и хранителни продукти в световен мащаб. 

Разбира се, зависи от стоките: от една страна, ЕС изнася вино, свинско месо, тестени и шоколадови изделия, млечни продукти. От друга страна, внася плодове, ядки, какао, подправки, палмово олио, маслодайни семена, соя. Повечето неща, които ЕС внася, всъщност позволяват след това износа: внесеното какао служи за изнесения шоколад, внесената соя храни животните, от които после ще бъдат произведени месни и млечни продукти за износ. ЕС все повече държи да изтъква търговския си потенциал в един несигурен свят, където си съперничи с непредвидимите САЩ, безочливия Китай, бавно напредващата Индия и редица други държави, търсещи пазар, на който първоначално да стъпят и по възможност постепенно да залеят.

В това отношение споразумението ЕС–Меркосур е идеалният брак по сметка. То предвижда прогресивно премахване на митата, което ще увеличи вноса и износа в двете посоки и ще създаде една от най-големите зони за свободна търговия, обхващаща повече от 780 млн. души. В момента ЕС е втори търговски партньор на латиноамериканския регион след Китай, а през 2023 г. Съюзът е изнесъл там стоки на стойност 56 млрд. евро. 

Смята се, че ако споразумението влезе в сила, премахването на митата ще спести на европейските износители около 4 млрд. евро годишно. Над 350 запазени европейски марки, като сиренето „Пармиджано Реджано“, пармската шунка или българското розово масло ще се възползват със същия защитен статут и на латиноамериканския пазар, а южноамериканските продукти ще станат по-евтини и по-достъпни за европейските консуматори. 

Дотук новините изглеждат по-скоро добри. Но както е казал Удхаус, привлекателността на лова зависи изцяло от това от коя страна на пушката се намираш. Европейските земеделци виждат като заплаха масивното нахлуване на латиноамерикански хранителни продукти, особено ако са на привлекателни цени и не са подчинени на същите строги производствени изисквания както храните, произведени в Европа. 

Използването на пестициди и антибиотици, експлоатацията на природни ресурси, както и неспазването на трудови и социални норми в страните от Меркосур ги превръща в нелоялни конкуренти на европейските земеделци, които вече от години недоволстват, че са принудени да се съобразяват с наложените им от Брюксел строги екологични и санитарни мерки. Сега южноамериканските им събратя ще получат достъп до същия пазар, без да има контрол над производствените им методи. 

В Европейския съюз животновъдите разполагат с броени дни, за да регистрират всяко новородено животно и краткият му житейски път от обора до кухнята ви може да бъде проследен и анализиран – от храната и лекарствата, които приема, през условията на транспорт на път за кланицата, до начина, по който ще приключи съществуването си. Това проследяване няма да може да се извърши в детайли при месо, идващо от страна извън ЕС, каквото вече отдавна има на европейския пазар, но в по-малки количества. 

Европейските земеделци не са единствените недоволни от търговското споразумение. 

Еколозите също предупреждават за опасността от още по-мащабно изсичане на Амазонската гора заради очакваното повишено търсене на земеделска земя, което пък ще се отрази пагубно на климатичните промени. Отглеждането на добитък вече е причина за 80% от обезлесяването в Амазонската гора, а Бразилия e лидер в превръщането на гори в пасища за говеда и ниви за отглеждане на соя – два продукта, които ще се радват на още по-голям интерес след премахването на митата. 

В договора ЕС–Меркосур се споменават климатичните цели за намаляване на парниковите газове, заложени в Парижкото споразумение за климата, но само се предвиждат диалог и мониторинг без конкретни наказателни механизми или обвързващи задължения, засягащи околната среда. Негативни ще бъдат последиците и за местните хора и коренното население в Южна Америка, които няма да се възползват от печалбите от нарасналата търговия, но ще са принудени да търпят все по-грубата намеса в традиционния им начин на живот. Да не говорим за допълнителните вредни емисии, причинени от търговския транспорт на по-големи количества продукти зад океана и неизбежното замърсяване на въздуха, което и сега причинява редица тежки заболявания и преждевременна смърт в много части на света.

На страната на безспорните печеливши са големите производители и износители както в Южна Америка, така и в Европа. 

Те обаче са малцинство и от двете страни на океана. По данни на Европейската комисия от 2020 г. в ЕС има 9,1 млн. земеделски стопанства, от които около две трети са по-малки от 5 хектара, тоест мнозинството европейски земеделци са собственици на малки семейни ферми, в които отглеждат продукция за собствена консумация и за местния пазар. Именно те намират сделката ЕС–Меркосур за обидна и я възприемат като незачитане на всички положени усилия през последните години да спазват все по-драконовските мерки за производство, наложени от Брюксел, и да развиват устойчиво земеделие, което защитава околната среда. Сега сделката им изглежда като несправедливо прилагане на двойни стандарти, което услужливо облагодетелства други континенти и е в ущърб на нашия. 

Някои други ползи, за които не говорим

Но страните от Меркосур знаят много добре, че безплатен обяд няма и ако европейците държат на това споразумение, то е, за да извлекат други ползи, различни от земеделската търговия. Една от тях е свързана със закупуването на суровини. Страните от Меркосур няма да налагат данъци върху износа за ЕС на редица материали, като никел, мед, алуминий, суровини за стомана, германий и други, от които Европа силно се нуждае и за които в момента е зависима основно от Китай. 

Южноамериканците също постепенно ще премахнат митата върху вноса на европейски автомобили, които за момента са губещи в конкуренцията с Китай на световния автомобилен пазар. Затова страни като Германия – със силна автомобилна индустрия – подкрепят споразумението, което ще им позволи да продават повече германски коли в Южна Америка, а против са държави като Франция, която получава най-голямата субсидия от общата земеделска политика и има много силна национална протекционистка политика в областта на земеделието. Сред застъпниците е и Испания, която по исторически причини винаги е поддържала по-тесни търговски и икономически връзки с региона, както и скандинавските държави, които по принцип защитават свободната търговия в името на стратегически интереси. 

В лагера на противниците Франция засега е плахо следвана от Италия, Нидерландия, Полша и Белгия, но някои от тях ще предпочетат да се измъкнат деликатно и да се въздържат при гласуването в Съвета, вместо да изразят гръмко несъгласие.

Къде сме ние?

По данни на Европейската комисия от 2016–2017 г. (последните налични на европейско ниво за отношенията между България и южноамериканския регион) Меркосур е бил на 21-во място сред търговските партньори на България извън ЕС. 183 български фирми са изнесли продукция за Меркосур на стойност 67 млн. евро, докато вносът е възлизал на 79 млн. евро. Новото споразумение може да предостави още възможности за износ на български млечни продукти, вино, розово масло, както и суровини за индустрията. От друга страна, родните земеделци, също както събратята си от други европейски държави, могат да пострадат от нелоялна конкуренция и подбиване на цените и да се присъединят към протестите на най-голямата европейска земеделска организация Copa-Cogeca. Българският фермерски съюз вече се подписа под протестното писмо, изпратено от повече от 50 европейски браншови организации до Европейската комисия още през ноември 2024 г., когато сделката все още се договаряше.

Какво следва?

Преговорите по сделката ЕС–Меркосур са отнели около 25 години и никой още не знае колко време ще отнеме ратифицирането на споразумението от Съвета и Европейския парламент и влизането му в сила на национално ниво в страните членки на ЕС. Предстои дебат по темата в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург и тепърва ще видим как европейските политически групи ще се позиционират и ще лавират между национални приоритети и общоевропейски интереси. 

Отвъд конкретния дебат става дума за избора, който Европа прави между либерализъм и протекционизъм, за поддържането на европейската индустрия конкурентоспособна, но и за принципите, които трябва да се спазват безкомпромисно, за да има устойчиво бъдеще. Вече става дума не само за икономическия просперитет на континентите и търговското съперничество в рамките на държави и международни организации, както е било, когато ЕС е създаден като зона за свободна търговия след Втората световна война, а за т.нар. планетарни граници, чието пренебрегване може да се окаже колективен самоубийствен акт в дългосрочен план. 

Докато големите лидери вземат тези тежки решения, на нас ни остава да се уповаваме на здравия си разум и да се придържаме към простичките правила за здравословен живот за нас, за околната среда и за всички живи същества на планетата: мисли глобално, яж локално и подпомагай родните производители, защото накрая отговорността лежи в чинията на всеки от нас. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.