За много години! Това е втората седмица за годината, но през първата „Тоест“ беше в заслужена почивка. Така че сега е времето да пожелаем на прекрасните си, критични и ангажирани читатели новата година да е по-добра от старата. Макар в политически план номинацията на Десислава Атанасова от ГЕРБ за конституционен съдия да пречупва в зародиш надеждата, че лелеяната правосъдна реформа, заради която ПП и ДБ „ручат жабетата“, ще има някакъв смислен ефект. Защото ако в най-висшето съдилище се назначи лице с дълъг стаж в политиката и с професионален опит, включващ основно работа като юрисконсулт в психодиспансер и в русенската болница, не може да се очаква, че на новия си пост това лице ще върши друго, освен да изпълнява политически поръчки.
Добрата новина е, че понякога съдебната ни система все пак проявява някакви признаци на живот. На първа инстанция „Лев Инс“ загуби знаковото SLAPP дело срещу Mediapool за 1 млн. лв. То е заради статията на Цветелина Соколова от 2022 г. „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“. SLAPP делата, или т.нар. дела шамари, са срещу журналисти и граждани заради това, че са осветлили една или друга нередност. Последното такова дело е на АЕЦ „Козлодуй“, която съди за 500 000 лв. медицинска сестра и майка ѝ, изисквали информация за незаконна поликлиника в атомната централа.
Затова пък ротацията на правителството ще се състои, освен ако някой черен лебед не ѝ попречи, убедена е Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ „Джентълмените с късмет. Ротацията продължава“. Ала черните лебеди като че ли са само за отвличане на вниманието от задкулисните договорки за нови членове на регулаторите. Налага се да преглъщаме и ДПС, което уж не е във властта, но в лицето на Пеевски се държи, сякаш е. А всичко можеше да е по-честно и приемливо за обществото, ако имаше коалиционно споразумение, както му е редът, в което да фигурира механизмът на ротацията.
Междувременно Румен Радев използва дори Нова година, за да провежда собствена политика в противоречие с тази на правителството и парламента. В статията си „Румен Радев и неговите семейства“ разсъждавам върху новогодишното изявление в защита на семейството, подписано от президентите на Унгария, България и Сърбия. Заставайки отново на страната на пропутинските диктатури и не зачитайки семейните специфики на българското население, Радев за пореден път не олицетворява единството на нацията. Но какво ли се учудваме – с лицемерната си позиция той не олицетворява дори себе си.
Александър Нуцов обръща поглед от върховете на държавата към невидимата децентрализация в България. Най-голям властови ресурс е съсредоточен в националната държава, но процеси на децентрализация текат навсякъде по света още от времето на Студената война. С падането на желязната завеса децентрализацията включва все повече и частния сектор в публичните дела. Впоследствие роля във вземането на политически решения започват да играят гражданите и техните организации. За разлика от други страни обаче, в България все още липсват стратегия и целенасочена държавна политика за децентрализация на властта.
Новата тема на Атанас Шиников в неговото „Ориент кафе“ звучи на пръв поглед чудато – „Изкуственият интелект на Аллах“. Авторът се интересува от въпроса дали изкуственият интелект може да бъде мюсюлманският андроид, който сънува шериатски пасбища за електрически правоверни овце. С други думи, може ли ислямът да се предаде с нули и единици? Затова Шиников влиза в ролята на любопитен мюсюлманин и задава въпрос на ChatGPT, постъпвайки като много други мюсюлмани, които задават въпроси в интернет дали едно или друго действие е съвместимо с шериата.
Докато още сме на тази вълна, статията на Анастасия Орманджиева отново е посветена на ролята на изкуствения интелект, но този път – в медицината. Той може да се учи и да стига до определени изводи, които са от полза на лекарите при вземане на решения. В момента изкуственият интелект намира приложение в медицинските среди основно за анализ на изображения от изследвания. Но той може да се използва и за наблюдение на жизнените показатели на пациенти, за откриване на симптоми на заболявания като рак или за намаляване на разходите при синтезирането на нови лекарства. Стандартите за употребата му в медицината тепърва се изработват, защото са налице куп етични въпроси.
Връщаме се към естествения интелект, по точно – към отказа от употребата му. Като всичко, което Анета Василева пише, статията ѝ „Каузата на кучето. Архитектурната критика днес“ не е просто за архитектура. Защото дефицит на качествена критика има в много други области. И не само в България – кризата на архитектурната критика е глобална. Причините са много: променена медийна среда, комерсиални пресгрупи, финансови проблеми, опасения за професионалното бъдеще на ресорните автори, привикването към бързата информация в интернет… Безкритичността обаче води до упадък в самата архитектура. Като се замислим, всъщност всяка безкритичност води до упадък.
Знаете си, че няма да ви оставя без лични препоръки. На 18 януари на основната сцена на театър „Сфумато“ ще се състои представянето на едно ново издателство – „Кота 0“. Зад издателството стоят петима автори: Иван Димитров, Светослав Тодоров, Стефан Иванов, Стефан Икога и Захари Захариев. Те ще разкажат повече за идеята на начинанието си, ще прочетат свои неща, а модератор ще бъде не кой да е, а Николай Колев.
На 18 юни пък вокалистът на Radiohead Том Йорк ще пее в София със супергрупата The Smile. Направо не е за вярване, но е истина. Може отсега да започнете да подгрявате с The Smile. Аз обаче не мога да се въздържа да не ви поздравя с едно рейдиохедско парче. По-точно, с онзи на пръв поглед безумен, но всъщност гениален танц на Том Йорк от клипа на Lotus Flower, който съм гледала може би стотици пъти:
Приятно четене, слушане и гледане!