Седмото пришествие на същите

Изглежда, че в българските избиратели още се крие жилав като плевел оптимизъм, щом реденето на листите за седмите за три години парламентарни избори предизвиква интерес – макар изборите да не са важни за гражданите, ако се съди по активността за гласуване. Вместо натиск върху политиците да не шикалкавят, а да дадат честни отговори за коалиране, вървят гадания като на хвърлен боб кой е в немилост и кой – фаворит, като че ли подредбата има значение за някой друг освен за самите кандидат-депутати и за вождовете, поставили ги там. 

Колко е представителна демокрацията

В крайна сметка, колкото и да влязат в парламента, ще имат по-силна връзка с партийната централа, отколкото с избирателния си район. Защо ли не ги наричат партийни вместо народни представители? В крайна сметка партията ги спуска или отстранява, поради което връзката между депутата и района, който представлява, в повечето случаи е прекъсната. Нововъведението на ГЕРБ – да издига за водачи успешни кметове с по 4–5 мандата, които след това ще се оттеглят в общините си и ще оставят следващите в листите, е мюре за електората и недотам честно. 

В българската политика е практика и политиците да водят по две листи, както и да сменят избирателните си райони за всеки вот. А именно свързаността на депутата с избирателния му район е важен елемент от функционирането на представителната демокрация. Личната ангажираност винаги дава по-силна мотивация за решаване на проблемите.

Ако депутатът има силна връзка с избирателния си район, той е по-добре запознат с местните проблеми, нужди и приоритети. Когато е в редовен контакт с хората от региона, е подложен на по-пряк контрол, тъй като се създава механизъм за обратна връзка. Избирателите мога да държат отговорен „своя“ депутат дали и как изпълнява обещанията си. Народният представител също ще е по-полезен на общността, като насочва ресурси и участва в създаването на закони, които отговарят на реалните ѝ нужди. 

Ако тези механизми работят, избирателите знаят, че гласът им е чут и техните проблеми са взети под внимание, което е от съществено значение за поддържането на легитимността на демократичните институции. В началото на българския Преход, когато дори не функционираха демократични институции, депутатите имаха много по-здрави връзки с избирателните си райони и избягваха да пропускат приемните си дни.

Впоследствие тези контакти изтъняха, а платформи като Facebook и YouTube станаха основни канали за комуникация между избраници и избиращи, което прави връзките по-малко лични и много по-масови, едностранчиви и по-скоро имиджови, отколкото ефективни.

С изключение на Ахмед Доган и Делян Пеевски, всички лидери на парламентарно представените партии се скупчиха в трите избирателни района в София, осигуряващи общо 46 мандата. Тази софиоцентричност, която се проявява не само в най-голямото население, най-голямата икономическа активност и най-високите средни заплати, взема връх и в парламентарната конкуренция. 

ГЕРБ заложи на фундамента си

Монополист в местната власт, ГЕРБ заложи на няколко кметове за водачи – от една страна, символно, от друга – практично в стремежа да постигне целта от 80 депутати в 51-вия парламент. За разлика от изпълнителната власт, където редовни и служебни правителства се редуват за по 6–7 месеца, местната стои стабилно и харчи милионите, одобрени с бюджета за 2024 г. Инвестиционната програма на общините за периода 2024–2026 г., гласувана от парламента към бюджета, е за 6,2 млрд. лв. Само за 2024 г. средствата са 4,5 млрд. лв. Така, докато е в ход дестабилизацията на парламентарната република, доминираната от ГЕРБ и от доскоро единното ДПС местна власт е осигурена, а значи и свързаните с нея бизнеси.

За кметове като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), изкарали по няколко мандата, преутвърждаването им като регионални лидери няма да е проблем. За кмета на Смолян Николай Мелемов, който трудно спечели своя четвърти пореден мандат, ще е изпитание. В Пловдив-град кметът Костадин Димитров е втори след лидера Бойко Борисов, който и заяви, че се разчита „да привлече гласове и да бъде част от витрината за постиженията на партията“.

В София бившата кметица Йорданка Фандъкова е водач на листата в 24-ти МИР на фона на остра кампания срещу настоящия кмет Васил Терзиев (ПП–ДБ–„Спаси София“) и неуспехите му да се справи с наследството на ГЕРБ – над 20-те милиона задължения на столичния градски транспорт, конфликта с местни общности заради проекта на ул. „Опълченска“, лошата комуникационна политика и др.

ПП–ДБ залага на София

Значението, което в коалицията отдават на София, където печелят най-много гласове и депутатски места, особено силно проличава при настоящото разпределение на листите без значими промени. Целта обаче е да си върнат поне 100 000 избиратели, след като изгубиха три пъти повече на вота на 9 юни.

В ПП–ДБ така и не успяха да се споразумеят по искането на „Да, България“ за нови критерии и механизми за номинации, при които да имат тежест свършената работа, отварянето към гражданското общество и разпознаваемостта. Предимството отново е на страната на „Продължаваме промяната“, която има водачи в двайсет многомандатни избирателни района, „Да, България“ – в пет, а партньорът ѝ в „Демократична България“ (ДБ) – ДСБ, получава три челни места. 

В ДБ залагат на изпитаната тактика на гласуване с преференции, която обикновено пренарежда листите. В Пловдив-град например издателят Манол Пейков е четвърти в листата на ПП–ДБ, но е лидер по преференции досега. Първи в пловдивската листа е съпредседателят на ПП Асен Василев, втори е председателят на Правната комисия Стою Стоев, също от ПП, трета е Катя Панева от ДБ. Във Варна начело отново е Даниел Лорер от ПП, но на предишните избори Стела Николова от ДБ, тогава четвърта, пренареди листата със своите 3280 гласа подкрепа, или 16% от всички гласове за ПП–ДБ.

Политици, знакови за ДБ, няма да водят листи – Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са в софийските листи, но не на първите позиции, докато Атанас Атанасов е втори в една от тях, а Антоанета Цонева е трета в Бургас, което почти сигурно я оставя и извън парламента. Цонева, която беше водач в Разград на предишния вот, бе изместена с преференции от Джипо Джипов, а сега той е водач. Синът на Никола Джипов Николов, председател на Икономическата комисия по времето на Иван Костов, е предприемач в региона и трети мандат общински съветник в Разград.

ДПС се бори със себе си

Разцепеното Движение за права и свободи ще води битка със… себе си. ДПС – Ново начало и Алиансът за права и свободи ще сблъскат местни активисти и кметове, преминали в единия или в другия лагер. В най-силния за ДПС район – Кърджали, осигуряващ пет мандата, трима кметове, верни на Делян Пеевски – на Кърджали, Черноочене и Джебел, се изправят срещу депесарите на Доган, силни в другите четири общини – Ардино, Момчилград, Крумовград и Кирково. 

Конфликтът в района, където е най-голямата организация на ДПС, ще е особено остър предвид факта, че центърът Кърджали премина към олигарха, партийна креатура на почетния председател Ахмед Доган. Самият Доган води листата в Кърджали, а срещу него е кметът първи мандат Ерол Мюмюн, когото „изпитваше“ миналия септември в Сараите заедно с Хасан Азис. Ходът да се изправи Мюмюн е доста символен – той се опитва да убеди избирателите, че именно с него се слага ново начало за Кърджали с ремонтите на улици и разчистването на дълговете от Азис.

В Бургас листата на ДПС – Ново начало води бившият кмет на община Руен – Исмаил Осман. От тази община са и повечето гласове за ДПС в района. След него е бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който обаче е и водач на листата на ДПС – Ново начало в София-област – обещание, дадено му по-рано от самия Пеевски.

Иначе нищо ново в кампанията на двете ДПС-та. Доган пак напомня за Възродителния процес, Пеевски обещава възмездие за същото и двамата горещо уверяват, че ще работят за хората. Но всеки опит на Доган да омаловажи ролята си в създаването на феномена „Пеевски“ е комичен, както е комичен и опитът да дистанцира ДПС от зависимостите в съдебната система. Контролът на това задкулисие обаче засега остава в ръцете на Пеевски, доказателство за което са акциите на прокуратурата и Антикорупционната комисия срещу кметове, останали верни на Доган и свитата му.

Един от проблемите за лагера на Доган е, че старите „автентични“ лица на ДПС досега оставяха изборите в ръцете на Пеевски и кръга му, а сега ще им се наложи да правят кампания. 

Разцеплението в ДПС обаче намали значително конкуренцията за второто място, оспорвано още от предишните избори. Тогава ДПС, ръководено от Делян Пеевски, се класира второ. Сега битката ще е между ПП–ДБ и „Възраждане“. Националпопулистите обаче ще бъдат отслабени заради „Величие“ и МЕЧ, които се борят да прескочат 4-процентовата бариера и са на терена за един и същи електорат. За парченце от него ще се борят, доколкото им е по силите със заявените ретролисти, и БСП и трудно скрепената коалиция. 

Всички те се надяват на участие в едно бъдещо управление, където им се привиждат властови позиции и порции. По-далечни стратегии засега няма, само опити да е още от същото.