Вече не се доверявам на хартията,
лъжа я.
Тя също се прави, че ме изслушва,
но не ми вярва и тя.
Свикнах да мълча, да дълбая дупки
навътре, където заравям
несериозни хрумвания, неизговорени
впечатления след глупав филм,
неразказани случки, непроведени
разговори, незабравени гледки.
Накъдето и да дълбая обаче,
стигам до теб.
Никой друг не знае за това –
така и трябва.
Откъде го знае хартията?
Кристин Димитрова
Кристин Димитрова (р. 1963, София) е писателка, поетеса и преводачка. Авторка е на двайсет книги с поезия, най-новата от които е „Уважаеми пътници“ (2018), два романа – „Сабазий“ (2007) и „Ще се върна за теб“ (2022), и три сборника с разкази: „Любов и смърт под кривите круши“ (2004), „Тайният път на мастилото“ (2011), „Като пристигнеш, обади се“ (2017). Носителка на седем награди за поезия, четири за проза и две за превод на поезия. Нейни текстове са публикувани в 38 държави на 28 езика.
Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.
„Тоест“ се издържа единствено от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни