Символичният жест на едно писмо и реалната сила на всеки глас

„Влизат в една сладкарница филолог, социолог, психолог и юрист…“ Така, почти на шега, започва историята на Отвореното писмо за 24 май, което само за няколко дни събра огромна подкрепа от над 500 души. Сред тях има много изтъкнати български писатели, поети, преводачи, художници, карикатуристи, режисьори, актьори, музиканти, журналисти, психолози, университетски преподаватели, социолози, културолози, филолози, юристи, лекари, стоматолози, инженери, физици, общественици, правозащитници, спортисти и много други граждани.

Поводът беше ужасът ни от развилата се през последните седмици истерия срещу Стратегията за детето, добре координирана да удави обществения дебат в откровени лъжи, ирационални страхове и антиевропейска реторика точно преди европейските избори. Същата истерия беше дирижирана и миналата година около „джендъра“ и злополучната Истанбулска конвенция. Със сигурност ще избухне отново, по друг повод, във важен за обществото момент. За да го разедини, да създаде измислени конфликти, да нажежи до червено страстите, да запуши устата на разума – и така, малко по малко, да откъсне страната ни от нейния европейски път на развитие. Поради това решихме да атакуваме причината, а не конкретното проявление.

Първоначално идеята беше да се обърнем към хората на духа, чийто глас, макар и значително по-тих от този на кресливите популисти, се чува. Искахме да ги помолим да излязат с обръщение към българските граждани, подобно на онова, отправено от европейските интелектуалци. Направихме списък с имена, към които самите ние изпитваме дълбоко уважение. Но осъзнахме, че времето е твърде кратко, за да стигнем до тях и да ги убедим за колективно действие. Затова написахме писмото сами.

Споделихме текста в по-широка група, обсъждахме, редактирахме. Покрай дигиталната комуникация почти не забелязахме, че една част от групата са хора извън България – Лондон, Будапеща, Карлсруе, Стокхолм, Амстердам. С някои дори не се бяхме виждали на живо. След това започнахме да разпращаме писмото на кръга от познати. Отначало малко плахо, но постепенно все по-уверено започнахме да добавяме имена в списъка. Някои имаха забележки към текста, така че се наложи отново да редактираме и изчистим посланието. В този смисъл писмото е истински колективен труд и принадлежи на много хора, не само на шепата ентусиасти, от които тръгна. На интернет език това се казва краудсорсинг. Искахме поне част от тези имена да са на българи в чужбина, защото в днешния глобален свят не вярваме в твърдите национални граници и знаем, че България е навсякъде, където живее българският дух.

След това се случи чудото. Хора, до които бяхме изпратили писмото, ни питаха дали може да го разпространят нататък. И заваляха имена, които в един момент едва успявахме да запишем. Водехме разговори помежду си и с други хора в няколко паралелни чата. Получавахме въпроси, предложения, откази, но най-вече благодарност за възможността да се присъединят към подобно послание. В последния ден преди разпращането на писмото до медиите поставихме чертата след 525-тото име. Това беше пет пъти повече от първоначално поставената цел. Бяхме удивени и окрилени от огромната подкрепа, която получи нашата инициатива. Решихме да направим Facebook страница, за да следим отразяването в медиите и да оповестим развитието на идеята.

Някои хора ни питаха какъв е смисълът. Смисълът, разбира се, е чисто символичен. Във все по-тягостната и обострена атмосфера на публичното говорене у нас явно много хора се чувстват непредставени и нечути. И едно подобно послание им казва, че не са сами и че в обществото ни все още са останали съпротивителни сили срещу надигащата се антилиберална и антиевропейска вълна. Символичният жест обаче може лесно да бъде трансформиран в конкретно действие, ако достатъчен брой хора откликнат и извършат друг един символичен жест пред урните на 26 май. От този жест ще има много реални последствия за всички нас. Така че всеки един глас, колкото и да е символичен, има реална сила.

Питат ни още какво следва. Нямаме готов отговор на този въпрос. Надяваме се тази инициатива да даде импулс на други хора да търсят обединение около общи идеи и ценности, да бъдат активни граждани и да не се примиряват с това, което не могат да приемат. Готови сме да отразим някои от тези инициативи чрез нашата страница. Искаме също да стимулираме солидарността между различни групи от хора. Подкрепяйте чуждите каузи дори когато не се припознавате напълно в тях. Защото само така ще получите подкрепа един ден, когато самите вие имате страхотна идея. И бъдете смели. След като ние, никому неизвестни филолог, социолог, психолог и юрист, успяхме – и вие можете. Хайде! Действайте!

Емилия Славова, Светла Енчева, Бойко Ценков и Росица Атанасова,
инициатори на писмото

Отворено писмо към българските граждани по повод Празника на българската култура и изборите за Европейския парламент

22.05.2019 г.

Ние сме граждани, обединени от ценностите на либералната демокрация и защитата на човешките права.

В навечерието на 24 май, Празника на българската просвета и култура, и на изборите за Европейски парламент на 26.05.2019 г. се обръщаме към нашите съграждани:

Да се обединим категорично около демократичните принципи и либералните ценности на свободата, равенството, зачитането на гражданските и човешките права, толерантността, солидарността, опазването на околната среда и грижата за всички членове на обществото, залегнали в основните документи на Европейския съюз!

С огромна загриженост отбелязваме все по-голямата поляризация в обществото както у нас, така и в глобален мащаб. Надига се краен национализъм, очертаващ нови фронтови линии. Правят се активни опити да се размие границата между религията и светската държава. Излива се огромен финансов ресурс в подкрепа на ултраконсервативни и популистки движения. Полагат се активни усилия да се върнат назад достиженията в сферата на човешките права и демократичните свободи, постигнати през последните години: отричат се утвърдени научни изследвания и се правят опити да бъдат подменени с пропагандни доктрини; атакуват се неправителствени организации, преподаватели, журналисти, правозащитници и представители на гражданското общество; поставят се под въпрос базисни международни документи за правата на човека и детето, които България отдавна е приела.

Новите медии се използват за манипулиране на общественото мнение, разпространяване на фалшиви новини и всяване на параноични страхове. Армии от тролове и ботове налагат екстремни позиции, маскирани като „глас на гражданското общество“. Подкопава се доверието в авторитети и в основни източници на информация. Общественото пространство се залива с дезинформационни кампании до степен на пълна дезориентация и масови истерии.

В публичния дискурс нарастват уклоните към екстремизъм. Спокойните и рационални гласове се давят в блато от шумни, скандални изказвания, които провокират чисто емоционални реакции. От екрана свободно и необезпокоявано се лее реч на омразата, а от словото до реалното действие крачката понякога е твърде кратка.

България все повече се откъсва от цивилизационния си избор, направен през последните години, от демократичния път на развитие и от проевропейската си ориентация. Парадоксалното е, че именно тези, които най-активно атакуват доверието в общите европейски ценности, са първи в партийните листи за евродепутати и заплашват да разрушат нашия общ европейски дом отвътре.

Всичко това е част от глобален процес, очертан в Отвореното писмо на тридесет световни интелектуалци. Те алармират, че Европа стои пред най-голямата заплаха за съществуването си от 30-те години на XX век насам, и призовават активно да отстояваме принципите на либералната демокрация и европейските ценности.

Присъединяваме се към апела на интелектуалците и призоваваме нашите съграждани: бъдете активни, информирайте се и дайте гласа си за партии и кандидати, които ясно заявяват проевропейска, продемократична и пролиберална ориентация! Нашата европейска идентичност допълва и обогатява, а не се противопоставя на националната ни идентичност. Българската култура винаги е процъфтявала в периоди на отваряне и активен обмен с европейските и световните традиции. А Европейският съюз е най-сигурният гарант, че нашият език и нашата култура ще бъдат съхранени и ще оставят трайна следа в европейското и световното културно наследство.

На всички, които предстои да ни представляват в Европейския парламент през следващия му мандат, напомняме, че той е общност, основана на споделени ценности: зачитане на човешкото достойнство, човешките права, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава. Тези ценности изискват да отстояваме плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността в обществото.

Пълен списък на подписалите писмото >>

Заглавна снимка: maxpixel