Не съм следила фазите на зрелищната атрофия на „Шоуто на Слави“ и пълното изчерпване като креативни възможности на водещия и неговите сценаристи, но е видно с просто око, че шоу отдавна няма. Клиничната му смърт досега беше отлагана единствено от енергията, която Дългия получаваше от свои последователи, привидели в негово лице алтернатива на всички сменящи се във властта партии на статуквото от последните трийсет години. Сега потокът на тази енергия ще спре. Защото за тези хора, голяма част от които са по улиците и площадите в България, е вече ясно, че освен шоу няма да има и каквото и да е политическо животно, което Слави да вкара в парламента.

Шоуменът, който се правеше на войвода на чета, след т.нар. интервюта с премиера и главния прокурор в сряда и четвъртък се превърна в собственото си отрицание. А негови довчерашни фенове изливат гнева си в социалните мрежи: „Слави, ти си срам! От изпълнител на „Нема така държава“ стана герой в нея!“ Тъжно, но факт: медийното зрелище остана последен източник на легитимни публични лица, написа преди време Ивайло Дичев в една своя публикация, посветена на феномена „Слави“.

Година по-късно станахме свидетели на екранната смърт на шоумена, който от яростен критик на властта и „бунтар“ срещу политическата система – която уж искаше да промени чрез допитвания до народа – стана убиец на илюзиите на хиляди, уви, непросветени българи. А властта си изтри подметките върху имиджовия му образ, създаван от цял екип зад кадър близо две десетилетия (на 27 ноември „Шоуто на Слави“ навършва пълнолетие), и по този начин веднъж се възмезди за непрестанното си обругаване в ефира на предаването, втори път използва трибуната му за напълно безплатен кризисен пиар.

Каква роля отредиха на Слави Трифонов?

Няма съмнение за никого, че интервютата с премиера и главния прокурор са отговор на предизвикателствата, които улицата поставя пред техните публични образи и репутация. По простата причина, че бунтът на разгневените млади е насочен точно толкова срещу корупцията и липсата на правосъдие, колкото и срещу високите цени на горивата и качеството на живот в България. Затова нямаше никаква причина Румен Радев да се нареди в шоуто до Бойко Борисов и Сотир Цацаров, а Слави и неговите сценаристи (формални и неформални) сбъркаха с поканата си към държавния глава, отправена единствено за да замаскират истинската цел на планираните телевизионни спектакли. А именно – да се използва трибуната на едно от най-критичните спрямо властта предавания в ефира на една от най-големите телевизии, за да се отпуши натрупаното недоволство и да се „отговори“ на най-тежките въпроси от злободневието в България. И тя беше изпълнена. Или поне така си мислят авторите на идеята.

Трифонов задаваше въпросите почти извинително към двамата си събеседници, седнали на изтърканото диванче в студиото на шоуто. И както уточни в разговора си с Борисов, не от позицията на лидер на бъдеща партия, не дори като журналист, а просто като водещ. И в случая бе все едно дали те идваха от публиката на шоуто, или не, защото, без съмнение, подборът е на Слави и сценаристите му. Може дори да се подозира, че въпросите са им дадени от тези, които поръчаха „зрелището“. А ако човек е гледал интервюто с Борисов ден по-рано в сутрешния блок на bTV, няма как да не е забелязал, че и Хекимян, и Трифонов питаха премиера за почти едни и същи неща. Само че в едното студио Борисов беше видимо неспокоен, докато в другото се държеше самоуверено и с чувство за превъзходство. Подобно излъчване в шоуто имаше и главният прокурор, който видимо се забавляваше в ролята си. А невинното му детско изражение добавяше дори и доза симпатия към образа на държавния обвинител.

Какво (не) попита Слави премиера и главния прокурор?

Горивата и монополът на „Лукойл“, държавният дълг при Борисов и Орешарски, КТБ, „Джи Пи Груп“ и „Юлен“, съдбата на проекта АЕЦ „Белене“ и продажбата на ЧЕЗ, държавната субсидия на партиите и какво иска суверенът – това бяха част от темите и свързаните с тях въпроси към министър-председателя. Слави ги задаваше вяло и беше очевидно неподготвен да ги дискутира. Разговорът между двамата приличаше на пасовете във футболните срещи на „Бистришките тигри“, подавани услужливо към Борисов, за да реализира поредния гол в незащитена врата.

Българският Дон Корлеоне отговаряше, както му беше подсказано, и не се притесняваше да вади от джобовете си листове с опорни точки, а когато нямаше достатъчно такива, отправяше въпросите към прокуратурата, както в случаите с „Джи Пи Груп“ и „Юлен“. Разбира се, ясни отговори те не получиха и в интервюто с главния прокурор. Единственото обещание, което зрителите чуха от устата на премиера, беше отново да постави пред парламента въпроса за размера на партийната субсидия. Която, не скри Борисов, сега ГЕРБ държи в банка и трупа лихви, за да прави щедри дарения на храмове и манастири (неясно на какво законово основание).

Спокойно и без никакво затруднение отговори на всички въпроси към собствената си персона и към прокуратурата като институция и Сотир Цацаров. Той повтори няколко пъти, че не е главен воин, тоест че не съсредоточава в ръцете си цялата репресивна мощ на обвинението. И се опитваше да ни убеди, че не може да следи развитието на всички процеси в страната и да помни имената на много обвиняеми – като тези на шефовете от „Джи Пи Груп“, обвинени в пране на пари. На следващия ден обаче му хрумна да ги съобщи и го направи.

Че помни добре, но избирателно, Цацаров доказа и като цитира по време на предаването съдържанието на записи от разговори между премиера и прокурора Николай Кокинов през 2013 г., предизвикали шумни реакции с репликата „ти си го избра“ на Кокинов към Борисов относно главния прокурор. Държавният обвинител цитира и своя предшественик Никола Филчев, че „когато корупцията е държавна политика, никаква прокуратура не може да я спре“. И без колебания се съгласи с водещия на шоуто, че хората са жадни за справедливост и присъди за лица от високите етажи на властта, като намекна, че е имало политически молби случаят с КТБ да не влиза в съда. Главният прокурор отрече до него да е стигало и евро от 100-те хиляди, които Цветан Василев твърдял, че му изпраща всеки месец. И като един добър играч на тенис на маса отиграваше всяко подаване на топката, свързано с действията или бездействията на прокуратурата в България.

„Не съм всесилен, макар много хора да мислят, че съм. Чист съм пред съвестта си. Правя всичко, за да постигна резултати. Зададохте въпроса #КОЙ, а аз ви отговорих – всички“, защитаваше себе си и мандата си Сотир Цацаров. А за да покаже, че не разпъва чадър над никого, в петък разпореди проверка на финансовия министър Владислав Горанов по сигнал, че от шест години живее безплатно в жилище, предоставено му от бизнесмен. След телевизионната си изява в „Шоуто на Слави“ главният прокурор поиска информация от правителството и за концесионния договор на „Юлен“.

Свободата на словото, автоцензурата и медиите на олигарсите

Фасадната демокрация беше защитена достойно в интервютата с Борисов и Цацаров. Затова темата за медиите и тяхната (не)свобода нямаше как да бъде подмината. Премиерът ѝ отдели подобаващо време с размишленията си за автоцензурата на журналистите, за медийния закон на Пеевски и собствените му издания (с едва 5% пазарен дял, по думите на Борисов) и за това как всеки олигарх в България си прави медии. Неколкократно той попита Слави някой натискал ли е него или екипа му заради това, че прави премиера на маймуна в предаването си всеки път. И му припомни как предишни управляващи са „завирали по дупките“ Дългия и шоуто му. Както и факта, че „за една ехидна усмивка в ефир“ е накарал Антон Тодоров да си тръгне от парламента. Борисов обяви, че е поръчал на Екатерина Захариева да докара няколко еврокомисари у нас и да организира кръгла маса с участието на всички медии, за да обсъдят темата, намерила място и в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за България.

Часове преди гостуването на премиера в „Шоуто на Слави“ Петър Стаматов публикува във Facebook питане до Бойко Борисов по Закона за достъп до обществена информация от името на електронния портал „Еврочикаго“. Един от въпросите в него е колко пъти за последния си мандат премиерът е приел покана за участие в предавания на БНР и какви са причините да отказва интервюта пред националната обществена медия, издържана от данъкоплатците? Българите в Чикаго, пред които преди близо 10 години премиерът говори за качеството на електоралния материал у нас, настояват да получат отговор на въпроса, възникнал по повод предварително потвърденото участие на Борисов в „Шоуто на Слави“.

Съвсем логично и все по-често българите и тук, и зад граница ще си задават въпросите кои медии предпочита властта и от кои бяга? Защото освен през избори, легитимност се добива и чрез силата на телевизионното зрелище. Затова на кого му е притрябвало радио?

Заглавна снимка: Стопкадър от концерта на Слави Трифонов и „Ку-Ку Бенд“ „Има такъв народ“

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.