След местните избори – нищо не е както преди, но всичко е същото

Какво показва политическата реалност след изборите за местна власт? Котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива.

След пет месеца управление, в което правителството с мандат на втората политическа сила – ПП–ДБ, се подкрепя от първата – ГЕРБ, лидерът ѝ Бойко Борисов настойчиво иска смени на министри преди договорената ротация през март. Тогава настоящата вицепремиерка Мария Габриел ще оглави кабинета. Бабаитлъкът на Борисов е игра за пред избирателите на ГЕРБ, недоволни от подкрепата за т.нар. сглобка, която не се монетизира за тях. „Продължаваме промяната“ се възпротивяват категорично на каквито и да било промени – нито сега, нито непосредствено преди ротацията. 

И за двете страни това напрежение е удобно и имиджово – демонстрира борбеност и непримиримост и потвърждава публичните изявления на лидерите колко трудни са политическите компромиси. В ГЕРБ са наясно, че министърът на финансите Асен Василев няма да бъде оттеглен, защото това означава разпадане на правителството, в ПП–ДБ – че ще отстъпят по ключови предложения при гласуване на данъчните закони и бюджета, тъй като не могат да си осигурят мнозинство, ако ГЕРБ и ДПС откажат подкрепа. 

Приоритетите не се променят: Шенген, еврозоната, правосъдната реформа. Развръзката за Шенген ще е известна след близо четири седмици – на последното заседание на Европейския съвет за тази година. Вече има спекулации, че Румъния може да бъде разделена от България и да получи шанс за присъединяване. Обвързани с Шенген са и конституционните промени, с които са се заели ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС. Въпреки заявената цел – 1 януари 2025 г., еврозоната се отдалечава с попадането на България в т.нар. сив списък на държави, в които прането на пари е на високо ниво според оценката на специалната група за финансови действия (FATF). 

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви тази седмица, че сегашното управление няма алтернатива, макар и участието в него да носи негативи и за ГЕРБ, и за ПП–ДБ. Ще трябва да се научим да се договаряме, в добрия смисъл на думата, каза той, но не беше разговорлив ще има ли коалиционно споразумение. Няма алтернатива и предвид нуждата от политическа стабилност заради войната в Украйна – индулгенция за слабостите и грешките на властта.

На фона на тази безалтернативност ДПС се оказа без председател, тъй като Мустафа Карадайъ подаде предизвестена оставка. Почетният председател на ДПС Ахмед Доган съобщи, че лично се заема с управлението, след като досега дърпаше конците от Сараите и оранжерията си за биозеленчуци в парк „Росенец“. Близки до Движението коментатори тутакси обявиха, че партията поема курс към „модернизация“. Предвид известното – че ДПС, въпреки либералното семейство на АЛДЕ, в което членува, е като Китайската комунистическа партия – модернизация може да означава и повече авторитарност.

Никой от застрашилите или оспорили неограничената власт на Доган със свои решения не е останал в ДПС – като се почне от първите години и фигурата на Яшар Шабан, после Гюнер Тахир, Касим Дал, Корман Исмаилов, Мехмед Дикме, Лютви Местан, а сега и Карадайъ и свързаните с него. Модернизация на ДПС, която е контролирана от Доган и от санкционирания заради корупция по закона „Магнитски“ олигарх Делян Пеевски, е евфемизъм, но показва здравината на бизнес отношенията между двамата. 

Картината след местния вот

Не всичко, ненавсякъде и ненаведнъж – ГЕРБ вече не са толкова големи. „Възраждане“ не са така страшни – секна досегашният им възход. ДПС печелят повече съветници, но се свиват като подкрепа. ПП–ДБ за малко да изгубят София, което щеше да означава обратно броене за управляващата коалиция. След „кръвопреливането“, наречено Ваня Григорова, БСП показа признаци на живот. „Има такъв народ“ успя да се запише с кмет и по няколко съветници тук-там – същата ИТН, която преди две години се опитваше да направи свой кабинет. 

Общините ще се управляват от множество местни съюзи, сглобени от две-три-пет политически сили не поради геополитическа необходимост, а на база местни бизнес интереси. Разликата с предишни мандати е в броя на формациите, които ще търсят общото си кратно.

Изборите бяха оцапани от манипулации, някои от които се видяха чрез камерите в секциите – дописване, задраскване и нагло подправяне на вота на избирателите от членове на комисии, които не показаха угризения, нито срам. Кандидати за общински съветници присъстваха в изборни секции, а членове на комисии фалшифицираха протоколи в тяхна полза. Самите протоколи заприличаха на халваджийски тефтери с вересии, но пък нали затова квичаха партиите от „хартиената коалиция“, успели да изхвърлят машините от първия тур на изборите със скалъпения от ДАНС „Кодгейт“. Накратко, който гласувал – гласувал, други му „избират“. Дали активните борци от ДАНС и прокуратурата ще видят нарушения на политическите права на гражданите и избирателното право, иначе инкриминирани в Наказателния кодекс?

Ние сме си наши ’ора. Да помогнем на Мартин, примерно – има 1 и му е празно, да се попълни 102… Чичо Цено, кой номер си?

Ако числата бяха политика

Статистически погледнато, победители са ГЕРБ със своите 1499 общински съветници, но са загубили други триста (и осем областни центъра). Следва ДПС – единствена от старите партии, която увеличава броя на съветниците си с още 48 спрямо 2019 г., и те ще са 964. БСП също сваля от 1020 на 740 избраните общински съветници, макар лидерката Корнелия Нинова да оцени представянето на социалистите като „изключителен успех“. Четвърти се оказаха управляващите от ПП–ДБ, спечелили 396 места в общинските съвети. 

От 265 кметове 136 взеха ГЕРБ. Техни кандидати ще управляват в 14 области срещу четири на ПП–ДБ с трудни победи в София, Благоевград, Пазарджик и Варна. В последните два областни центъра гласуването беше „всички срещу ГЕРБ“, след като в Пазарджик партията на Борисов подкрепи управлявалия четири мандата кмет Тодор Попов, а във Варна не се отказа от съпартиеца си Иван Портних, номиниран за четвърти мандат. Срещу Портних бяха дори и варненски икономически групировки, и стартиралата от Варна русофилско-националистическа „Възраждане“, което обяснява и факта, че на втория тур конкурентът му от ПП–ДБ Благомир Коцев удвои резултата си от първия до 45 000 гласа.

Въпреки това ГЕРБ и ПП–ДБ имат по четирима съветници в Общинския съвет на Пазарджик, а са равни по брой и в местния варненски парламент, където имат по 8.

„Възраждане“ с негативен тренд

Резултатите от местните избори пресякоха амбициите на „Възраждане“ да стане втора политическа сила, въпреки че се сдоби с общински съветници на много места: във Варна например са седем, в София – осем. Избирателите на „Възраждане“ не подкрепиха Ваня Григорова в София – малка част от тях гласуваха за нея на втория тур, докато над 60% от електората на ГЕРБ избраха Григорова на балотажа. 

Всъщност най-големият губещ от Григорова не е Васил Терзиев, който успя да я задмине с по-малко от 5000 гласа, а Костадин Костадинов и формацията му. Двамата се конкурират за един и същи електорат, но Григорова има потенциал да привлече по-широк кръг избиратели. „Профайлърите“, уцелили с кандидатурата на Румен Радев за президент, са преценили добре качествата и възможностите на синдикалистката, зад която се наредиха същите проруски и националистически сили – освен БСП, и свързаната с бившия президент Георги Първанов АБВ, Мая Манолова и „Изправи се БГ“, „Атака“ на Волен Сидеров и „Нова зора“, както и русофилите на санкционирания по „Магнитски“ Николай Малинов. 

Жена – тоест уязвимост и нежност, без партийна принадлежност – също като Румен Радев, с обикновено потекло като на голяма част от българите – също като Радев, синдикалистка не от казионния КНСБ. Фигурата на боркинята за социална справедливост, тръгнала от низините, беше удачно активирана – никога досега неравенството в България не е било изваждано на преден план като актив за избори. Григорова бележи началото на края за Костадинов. А самата тя спечели, че не спечели – позицията на кмет в община, в която подкрепящите я политически нямат мнозинство в Столичния общинския съвет (СОС), щеше да я натовари с повече негативи. 

За Терзиев перспективата за политическа кариера не е така розова. Изборите показаха, че потенциалът му да печели гласове е ограничен, въпреки сериозните ресурси, вложени в кампанията. Пред камерите Васил Терзиев сподели нещо любопитно – че през 2019 г. е бил поканен от Христо Иванов за кмет на София, което означава, че няма как родословното му дърво да не е било известно на ДБ и ПП при подновената покана. В понеделник, 13 ноември, му предстои да положи клетва като кмет на София и да се изправи пред първото препятствие – избор на председател на СОС. Никоя политическа сила няма мнозинство в съвета, а ПП–ДБ е пред избора да се колаборира с ГЕРБ или с БСП, за да си осигури мнозинство от минимум 31 гласа за избора на Борис Бонев от „Спаси София“ за председател на СОС.

Пред клетвата на Васил Терзиев има и едно препятствие – загубилата балотажа Григорова обжалва в Административния съд на София-град резултатите от вота и иска спиране на предварителното изпълнение на решението за избора му. Жалбата означава, че едва ли ПП–ДБ ще търсят подкрепа за избор на председател на СОС от съветниците на БСП, сред които е и Григорова – остава партньорът от сглобката ГЕРБ.

Очевидно и този пост ще се договаря през уикенда, в който Бойко Борисов и активът на партията му ще решават дали да останат в същата тази сглобка. 

Или по-скоро – срещу какво.