В последния годишен доклад на Института „Кейто“ за личните, гражданските и икономическите свободи в света Китай заема 126-то място от 162 оценени държави. Правозащитниците в страната са чести обекти на репресии, с най-отчетлив пример Лиу Сяо-бо, който през 2010 г. става Нобелов лауреат за мир, докато е в затвора за „подриване на държавната власт“.
Заглушаването на дисидентските гласове отвътре е една от причините за наличие на особено гласовита китайска дисидентска диаспора, част от която са известни творци като Ай Уей-уей и Ма Дзиен. Сред тях е и Ляо И-у – излежал присъда заради участието си в демонстрациите на площад „Тиенанмън“ през 1989 г., той е сред острите критици на китайския комунистически режим и поддържа виждането, че сегашната политическа система в Китай следва да се нарича не „социализъм с китайски характеристики“, а „капиталистическа диктатура“.
Роден през 1958 г., Ляо добива известност със стихотворението си „Клане“, което написва след насилственото потушаване на демонстрациите на площад „Тиенанмън“. Повечето му книги оттогава са в жанра на литературната хроника, съставени от интервюта с хора от ниските обществени слоеве и от онеправдани групи, като например християнските малцинства в Китай. През 2018 г. получава наградата за смели писатели в опасност „Нарушаване на мира“, връчвана ежегодно от Библиотечна фондация „Вацлав Хавел“.
Като следващо попълнение в поредицата ни „Китай отвътре“ публикуваме превод на негова реч, изнесена на Международния ден на човешките права на 10 декември 2018 г. в Берлин, където в момента живее.
Винаги съм казвал, че смелостта ми и изобщо всичко мое идва от затвора – това е разликата между мен и другите китайски писатели. В затвора изтърпях всякакви мъчения и направих два опита за самоубийство, но започнах да пиша тайно, а един осемдесетгодишен монах ме научи да свиря на флейта, под чиито звуци прозрях, че „свободата идва от душата“. Именно свободната душа на човека е естественият враг на диктатурите и чак тогава – политическите му възгледи. Но най-важното е, че само ако си изпитал ужаса и мъката на несвободата и изтезанията, ще можеш да се отдадеш изцяло на борбата за свободата на другите и да я възприемеш като своя вяра.
Аз се провалям почти във всичко, освен в писането. Например моят приятел, четирикратно осъжданият Лиу Сяо-бо, беше убит в килията си на 13 юли 2017 г. въпреки всичките ни усилия да го спасим. Впоследствие съпругата му Лиу Ся беше пусната да замине за Германия, обаче цената за това беше жестока.
Но всичко скоро ще бъде забравено – Китай продължава да е най-големият капиталистически пазар в света и търговската война със САЩ и непрекъснатите вълнения лека-полека изличават спомена за Лиу Сяо-бо и Лиу Ся. Този профанен и безмилостен свят не се нуждае от мъченик като него, който да прекара живота си в затвора, за да поведе родината си към демокрация. Наясно съм с всичко това. Наясно съм, че макар и вече да има достатъчно много записи, трябва да продължавам да пиша – също както преди повече от две хиляди години Платон записва философския дебат в килията на Сократ преди смъртта му. Ако Платон не беше оставил тези думи, Сократ щеше да бъде заличен от времето, а смъртта му щеше да е една все по-далечна загадка, която нямаше да ни вълнува както сега.
Да, аз написах „Четвърти юни: Моите свидетелства“ и „Куршуми и опиум“, две свързани книги за жертвите на клането на площад „Тиенанмън“, много от които умряха, а още толкова бяха съсипани от затворите – макар и в крайна сметка да излязоха навън, те попаднаха в един по-голям затвор без стени, в който смъртта е за предпочитане пред живота.
„Интернет ще свали диктатурата, маркетизацията ще породи демокрация“ – тези думи на един известен американски политик съвпаднаха с гледището на тогавашния президент Бил Клинтън и така през 2001 г. Китай беше допуснат в Световната търговска организация, при това в режим на най-облагодетелствана нация.
Двайсет години по-късно не интернет свали диктатурата, а диктатурата се възползва безцеремонно от западните интернет технологии, за да установи пълен контрол над Китай – независимо къде се намираш, ако си дисидент, ще бъдеш обект на постоянно подслушване и следене; в хотелите, на гарите и летищата лицето ти ще бъде автоматично разпознавано от компютрите и телефоните на полицията; банковите ти транзакции и публикации в интернет ще бъдат записвани и всичката тази информация по всяко време може да се използва като доказателство за престъпление срещу държавата. Ето така свободният пазар и интернет, измислени и непрекъснато подобрявани от Запада, ефективно помогнаха на диктатурата.
Но всичко това се оказва предизвикателство и пред западната демокрация. В Китай например съществува „огнена стена“, чието прескачане с цел посещение на чуждестранни сайтове е нелегално и се преследва от полицията; в западните държави няма такава защитна стена, но почти всички китайци в чужбина, както и чужденците с интерес към Китай свободно ползват социалните мрежи WeChat и Weibo, телефоните Huawei и т.н., без да са наясно, че по този начин се излагат на следене. Ако направиш някое екстремистко, подигравателно или друго съмнително подривно изказване, администраторите на WeChat ще ти отправят предупреждение за премахване на профила, случва се дори направо да го премахнат – така ти временно изчезваш, а е възможно да навлечеш неприятности и на семейството и приятелите си в Китай. Много дисиденти около мен използват WeChat и неволно приемат контрола на диктатурата.
Диктаторите развяват знамето на международната борба с тероризма, за да извършват насилствено промиване на мозъците на милиони уйгури в концентрационни лагери, и прегръщат интернет технологиите, за да отнемат свободата на свободния свят.
Затова днес аз, един писател сред дисидентите, отказвам да използвам китайски смартфони и да инсталирам китайски софтуер, освен това публикувам произведенията си само в демократичен Тайван и в западните страни. По-важното обаче е да не се свивам, да не замлъквам, да продължавам да се боря за свободата на другите и от тази борба с много загубени битки да черпя ентусиазма, необходим ми за документирането на тази епоха.
Оттук нататък възнамерявам да напиша още книги и в отминаващата история провалът да стане победа.
„1984“ е отчайваща книга, но самото ѝ написване дава надежда.
Съставител на поредицата „Китай отвътре“ и преводач на всички текстове в нея е Стефан Русинов.
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни