Сметанката на Рахал, идеите на ВМРО и шамарите от държавата

Три събития

Башар Рахал оглавява студентската телевизия „Алма матер“ и за да я рекламира, вика стажантка, която му носи кафе и сметанка, а той я заглежда отзад. Според рекламата въпросната дама искала да стане известна. Тоест да я гледат. Ето защо няма против погледите да са от точно този тип.

Паралелно с това ВМРО организира дискусия за фалшивите новини и предлага държавата да може да затваря информационни сайтове.

А междувременно авторитетната организация „Репортери без граници“ в своя позиция, озаглавена „България отново преследва независима медийна група“, констатира, че у нас „всяка опозиционна медия, дръзнала да критикува правителството или проправителствени олигарси, е подложена на атаки“.

„Понякога олигарсите използват таблоиди, новинарски сайтове и телевизионни канали, за да очернят опозиционните медии. Понякога властите прибягват до юридически тормоз, за да заглушат гласовете на независимите медии“, гласи още част от изводите на „Репортери без граници“, за които Йордан Цонев наскоро обясни, че очернят България, а Пеевски пише закони, влизайки в ролята на пиар на държавата срещу Сорос.

На пръв поглед тези случки нямат особено общо помежду си. По-детайлно вглеждане обаче разкрива цялостна кампания, целяща едно:

в България и малкото останала жива журналистика трябва да изчезне.

Ако не сработят ударите от страна на репресивния апарат по издателите на независими медии, то самата държава трябва да има правомощия да затваря изданията, както предлага ВМРО. А за да не се стига до всичко това, е най-добре поколенията журналисти, които раснат в момента, да разбират професията като Big Brother за бедни, като непрестанно телевизионно лайфстайл предаване, което ги прави известни.

Откровено бездарната реклама на студентската телевизия „Алма матер“ скандализира активното общество в социалните мрежи със сексисткия си сюжет. Което, разбира се, е скандално, да не говорим че самото видео е безвкусно. Извън това обаче въпросната медия не е представена като място за учене на занаят, а като платформа за добиване на известност. Което вече е и… жалко.

Защото

телевизията на първо място е средство за информация. И това означава, че в нея трябва да се работи.

Трябва да се задават въпроси, да се поставят теми, да се говори, да се пита, да се коментира, да има мнения и репортажи. Тоест трябва да бъде съвсем като истинска. Тъй като медията прави това. Информира. Развлича едва на следващ етап. Естествено, да се опитваш да информираш качествено в България (а и всъщност не само) има своята цена. Конкретно тук си плащаш, когато физиономията ти бъде провесена в някое от кафявите издания. Ей така – за назидание.

Впрочем вникването във всички тези процеси трябва да става именно в университета. Трябва да се обяснява каква цена се плаща за качествената журналистика и най-вече трябва да се показва как се прави тя. Вместо това телевизия „Алма матер“ предлага на студенти от цяла България да ги прави известни.

А и какво друго да им предложи, когато основните телевизии се занимават с това – да правят известни едни хора. Заради… известност. В родните медии, особено масовите и големите, отдавна има симулация на журналистика, симулация на теми и преструвки от страна на журналистите, че задават въпроси. Което е идеална медийна среда за управляващите и свързаните с тях олигарси.

Ако някой дръзне да ги разобличава, репресивният апарат погва издателите.

И понеже е напълно сигурно, че големите медии ще се правят на недоразбрали казуса, Йордан Цонев изгрява, за да обясни, че ако случайно някоя организация защити издателя, то тя е откъм Сорос. Тук, естествено, за да е пълна шизофренията на публичния ни живот, трябва да се намесят от ВМРО, настоявайки да се затварят сайтове от страна на държавата. Така де, ако не сработят прокуратурата и КПКОНПИ, управлението да има още един механизъм в резерв.

Защо обаче да си създаваме проблеми с всичко това? Може просто следващите журналисти да смятат, че работата им е да носят кафе на шефа, а той да ги пощипва. Така изобщо няма да се налагат никакви крути мерки. А всичко е къде-къде по-лесно, като е со кротце и со благо.

От 2009 г. до момента в България бе подменено разбирането за политически живот.

И централизирането на властта в самата ГЕРБ се отрази на всички партии. Вътрешният им живот през 2018-та изглежда замрял, а единствената им форма на управление е лидерската. От горе-долу същото време започна и подмяна на разбирането за журналистика, като в последните месеци различни шоу програми си приписаха журналистически функции. Всичко това не може да стане и без отказа от страна на поне две поколения журналисти да говорят откровено за работата си и най-вече за „забранените теми“ в нея. Което води до грешното впечатление у зрителите на техните медии (става най-вече дума за националните телевизии), че тя, тая работа, така си се върши – посредствено и отгоре-отгоре, без дълбаене в различни сюжети и най-вече без много да се занимаваме с политика, защото „тя е скучна“.

Подмяната обаче ще стигне и много по-далеч. Журналистите ще избират професията си, защото ще са известни. Тогава „Репортери без граници“ изобщо няма да се занимават с България, която може и да е извън всякакви класации, понеже няма да има какво да ѝ се измерва. Тъй като комисията „Антимафия“ ще е конфискувала всичко на неудобните издатели, а това, което не може да се конфискува, ще бъде затваряно по рецепта на ВМРО. Тогава дори и някой да иска да пита, няма да знае как. Защото в длъжностната му характеристика ще има единствено изискването да бъде известен. Само за това ще е учил.

Заглавна снимка: Стопкадър от рекламния клип на „Алма матер“