Смяната на турско-арабските имена на местности – популистко мероприятие или общинска некадърност? 

На 31 май 2018 г. с гласовете на 39 съветници местният парламент в Стара Загора реши и смени турско-арабските имена на 838 местности в общината. Това предложение за смяна на топонимиите има дълга предистория и е внасяно и отхвърляно няколко пъти от мнозинството в Общинския съвет. През 2014 г. вносителите от ВМРО и „Атака“ успяват да получат подкрепа, а през 2017 г. е създадена временната комисия за смяната на имената.

Какво е нивото на експертност на тази комисия, която навлиза в дебрите на ономастиката, могат да се произнесат специалистите езиковеди. От Общинския съвет в Стара Загора твърдят, че са ползвали услугите на университетски преподаватели османисти. Част от старите имена са преведени буквално, други – по аналогия, а трети, при които такъв подход е невъзможен, са заменени с напълно нови. Списъците със сменените имена вече са раздадени на кметовете на 50-те села в общината.

Областната управителка Гергана Микова (по собствените ѝ думи) е сред вносителите на предложението, в тогавашното си качество на общински съветник от НФСБ. Понастоящем, като представител на държавата, тя коментира, че това решение на Общинския съвет е напълно законно и полезно и не възнамерява да го спира.

Стара Загора не е първият град в България, който провежда това преименуване на местности. Преди няколко години първа беше община Бургас, после – Варна, а в началото на тази седмица и в Общинския съвет на Шумен бе внесено същото предложение, отново от общински съветник от „Атака“.

Политическият отзвук

„Нов възродителен процес.“ Така нарече решението на старозагорските старейшини Главното мюфтийство в своя декларация. В нея се посочва, че това е нахлуване в естествената територия на езика, което ще има негативни последици върху етническата толерантност и религиозна търпимост в обществото ни. Партиите ДОСТ и НПСД също се обявиха срещу решението на Община Стара Загора. Последва остра реакция и в турски медии, а на българската страница на Турското радио и телевизия това решение бе определено като „расистко и фашистко“.

В същото време представители на 7 неправителствени организации от мюсюлманския сектор в България са изпратили обща позиция до турския Дианет (Министерството на мюсюлманското вероизповедание в Турция). В нея те протестират остро срещу декларациите на Главното мюфтийство, ДОСТ и НПСД. Защото нито по закон, нито по устав, нито дори по шериата вероизповеданието има функции на патронаж върху недвижимите имоти, бивша собственост на падишаха и Османската империя, коментира пред „Тоест“ Мендерес Кунгюн – политолог, председател на сдружението „Национално турско обединение в България“ и координатор на общата позиция до Дианет. Той разказва, че мюсюлмани от села в общините Казанлък и Павел баня са били учудени, когато ходжите в джамиите ги карали да се подписват под декларация на областния мюфтия срещу смяната на имената на местности в Старозагорско. Вдигали учудено рамене и питали защо, след като нито знаели как се казват досега тези местности, нито това ги засяга по какъвто и да е начин.

Кунгюн не отрича правото на държавата да извърши тази смяна на турско-арабски имена с български. Дори припомня стореното през 1934 г. от правителството на Кимон Георгиев, дошло на власт след Деветнайсетомайския преврат. Тогава за по-малко от половин година то променя имената на повече от 1800 местности и на 14 града. Обаче сега зад случая в Стара Загора Мендерес Кунгюн вижда сянката на Путин и методите на руската пропагандна хибридна война на Балканите. Според него това е популистка акция с политически цели на националистите, които с помощта на етническите партии у нас взаимно си стягат електората преди местните избори догодина. Правозащитникът не изключва това да предизвика международен скандал, да забие клин в българо-турските отношения и да противопостави мюсюлманите срещу управлението на ГЕРБ и т.нар. Патриоти, защото общността им за пореден път е употребена в ущърб на техните интереси с политически цели. „ГЕРБ не се усетиха как ги качиха на шейната и ги изпързаляха силно към пропастта“, образно описва ситуацията Кунгюн.

Историческата гледна точка

Заиграване с етническата карта вижда в решението на старозагорския Общински съвет и историкът Янко Гочев. В специален коментар за „Тоест“ той нарича турската карта продаваема и експлоатирана за какви ли не цели, особено преди избори. Като уточнява, че не знае какъв е бил подходът на работната комисия, той предупреждава, че в тази тема не трябва да се влиза слепешката. И посочва практиката в Турция и Гърция, където топонимията е системна политика, а у нас – заиграване, което бързо отминава и отшумява.

От историческа гледна точка той дава примера с промяната на имената в Южна Добруджа след подписването на Крайовската спогодба през 1940 г. Тогава започват да наричат села и местности на известни и неоспорими личности, но не посягат на имената на селата Кочмар и Карапелит, свързани с две победи на Първа конна дивизия по време на Първата световна война срещу румънската армия. Историкът определя като по-правилна политиката на превратаджиите деветнайсетомайци, които тогава действат държавнически, макар и без санкцията на парламент, какъвто по време на кабинета на Кимон Георгиев през 1934 г. няма. А твърденията на Главното мюфтийство и на някои турски медии, че в България започва „нов възродителен процес“, Янко Гочев нарече смешни и отново се върна към унищожената българска топонимия в Турция и Гърция. В района на Ксанти са били засегнати дори българите мюсюлмани от помашката общност.

Дали политическият отзвук от решението на старозагорския Общински съвет, което ще бъде последвано най-вероятно и от шуменския, а може би и на други места в страната, ще предизвика и дипломатическа реакция от страна на Турция и ново напрежение, на този етап не може да се прогнозира със сигурност. Засега има само един проведен телефонен разговор между турския консул в Пловдив и Таньо Брайков, в качеството му на председател на местния парламент в Стара Загора. Той отхвърли твърденията в някои медии за оказан натиск върху него, нарече разговора им приятелски и въпреки че консулът очевидно не бил съгласен с решението на старозагорските съветници, изразил позицията си с определено дипломатичен тон.

Законосъобразно ли е решението и как засяга то интересите на гражданите?

От експертна гледна точка най-важното е как това решение ще рефлектира върху правата на собствениците на земи в местностите с нови имена. Председателят на Общинския съвет Таньо Брайков заяви, че цялото решение със сменените имена на местностите ще бъде изпратено в Областната служба по геодезия, картография и кадастър в Стара Загора. Оттам според него вече ще издават кадастралните схеми с новите имена, а в скоби ще изписват и старите. Като юрист той е категоричен, че издадените досега нотариални актове няма да бъдат променяни.

Това е мнението на местната власт. Така ли мисли и държавната? С този въпрос се обърнахме към инж. Диана Балева, директор на Областната служба по кадастъра. В годините назад тя е имала няколко срещи по темата с общински съветници – вносители на предложението, и неофициален разговор с председателя Брайков. Преди време  е изпратила и писменото си становище като директор на държавната служба към Изпълнителната агенция „Геодезия, картография и кадастър“. Питала е какво ще последва от това решение за институциите, най-вече за кадастъра, на което ѝ отговорили, че няма да има кардинални промени в базата данни на Службата, а във вече издадените документи на хората имената на местностите нямало да се променят. Опитала се да обясни, че когато се направят промените, в идентификатора ще излизат скици, които няма да кореспондират с документите на гражданите, защото имената на местностите в тях ще са други.

Инженер Балева уточнява, че понеже става дума за земеделски земи, за да се обезпечи възможността за продажбата им, от Кадастралната служба издават, освен скица, и характеристика на имота. И на двете места фигурира местността. Двата документа може и да се различават, но само ако има удостоверение за идентичност. На този етап няма алгоритъм как ще се работи и коя институция ще поеме задължението да издава тези удостоверения, а Кадастралната служба изпълнява закона точка по точка, той не позволява никакви самоинициативи. Инженер Балева направи аналогия с административните адреси на улиците. Когато имената на някои от тях бяха променени, Община Стара Загора започна да издава удостоверенията за идентичност, без които е невъзможно узаконяването от нотариус на продажбата на имоти.

Странна е позицията на Общинския съвет, който очаква инж. Балева да изпълни решението им. Само че държавната институция не е в подчинена позиция на местната власт. Затова най-вероятно сега ще започне една дълга кореспонденция, която няма да улесни, а ще затрудни работата на институциите. На този етап директорката на Службата по кадастър не е сигурна дали ще са необходими промени в кадастралната карта, което става с нейна заповед и се извършва от правоспособно лице, което трябва да изтегли старата база данни и да нанесе корекциите в тях. За това е необходимо издаването на заповед, която е административен акт, който по АПК подлежи на съобщаване. Възниква съответно въпросът как ще стане това – лично на заинтересованото лице с обратна разписка или в Държавен вестник? И още по-важният въпрос е какво ще се случи със скиците на гражданите. Защото ако промяната на имената на местностите се приеме за обстоятелство, заради което скицата на един имот също трябва да бъде променена, хората трябва да платят държавната такса за това. Ако Общината им издаде удостоверение за идентичност, те ще могат да продадат своя имот и със старата си скица, а нотариусът да впише новата местност, но всичко това е един алгоритъм, с който са свързани няколко институции, които не са координирали своите действия. „Най-важното е да знам каква визия имат общинарите за бъдещето и как тя ще засегне нашата работа и интересите на собствениците“, коментира пред „Тоест“ инж. Балева.

Можеше ли всичко да стане по друг, по-лесен и законосъобразен начин?

Да, ако институциите работеха в диалог, категорична е директорката на Кадастралната служба. Необходимо е да се изчистят всички детайли, които липсват в законовата уредба. И това можеше да се случи, ако преди да приеме своето решение, Общинският съвет беше организирал среща на пряко заинтересованите от промените институции – Общината, Службата по кадастър, нотариата и съда, – на която можеше да бъде обсъден и приет алгоритъмът за работа. Защо това не се е случило – заради високомерието на местната власт, която се изживява едва ли не като феодална структура, или заради липсата на достатъчно експертност в Общинския съвет? Или и заради двете? И как кметът Живко Тодоров поема публично ангажимент пред своите избиратели, че те няма да платят от джоба си за популистките и недомислени решения на своите управници?

Засега тези въпроси остават без отговор.

Заглавна снимка: Изглед към с. Остра могила, обл. Стара Загора, от Уикимедия. В това село със 123 жители са преименувани 19 местности.