Статукво на ръба

Ескалацията на напрежението в Судан разруши крехкия политически баланс в страната и обезпокои международната общност. Раздираната от конфликти северноафриканска страна рискува да се превърне в арена на широкомащабна гражданска война. По различни данни, боевете между суданските въоръжени сили Sudanese Armed Forces (SAF) и паравоенната милиция Rapid Support Forces (RSF) до този момент са отнели живота на стотици души.

По оценка на ООН обаче реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок. Хаосът е съпътстван от хуманитарна криза, като голяма част от населението в столицата Хартум и други градове няма достъп до електричество и вода. Има недостиг на хранителни продукти и пособия за нормалното функциониране на болници и други социални учреждения. Цените на храни и продукти от първа необходимост достигат екстремни стойности, а мародерството и плячкосванията допълват общата картина. Нараства броят на вътрешно разселените хора, както и на онези, които търсят сигурно убежище в съседни страни, като Чад, Централноафриканската република, Южен Судан, Египет и Етиопия.

Генерали, милиции и опозиции

Непосредствените актьори са редовната армия на Судан (SAF) начело с генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и паравоенната милиция (RSF) под командването на генерал Мохамед Хамдан Дагало, познат като Хемедти. Макар и доскоро неизвестен за широката публика, Ал-Бурхан има сериозен военен опит и през годините се изкачва в йерархията на суданската армия до позицията на един от най-влиятелните генерали. Участва в гражданската война в Дарфур, преминава през различни военни постове и е повишен в генерал-инспектор на суданската армия. Надзирава и разгръщането на суданските сили в подкрепа на ръководената от Саудитска Арабия коалиция срещу бунтовниците в Йемен.

За разлика от Ал-Бурхан, който произхожда от влиятелните кръгове в Хартум, Хемедти е родом от Дарфур и има много по-голямо влияние в суданската периферия. В миналото ръководи паравоенната организация „Джанджауид“, известна с извършените зверства срещу цивилното население в Дарфур. Отцепници от нея формират ядрото и на създадената през 2013 г. организация RSF начело с Хемедти. Тя също се слави с лошо име след обвиненията за извършени военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Дарфур и Йемен. Хемедти затвърждава позицията си на една от най-влиятелните фигури в Судан през 2017 г., когато използва RSF, за да поеме контрола върху търговията със злато – най-големия експортен бизнес в страната.

Друг ключов, макар и косвен актьор е разнородната по състав коалиция „Сили за свобода и промяна“ – Forces for Freedom and Change (FFC), съставена от опозиционни политически партии, граждански организации, активисти, профсъюзи и бивши бунтовнически групи. Тя се превръща в двигател на протестите срещу бившия президент Омар ал-Башир. FFC е широкоспектърна цивилна опозиция – контрапункт на военните и на влиянието им върху властовите структури, както и на опитите за налагане на ислямистка, недемократична управленска идеология. Участниците в коалицията са различни по произход, профил и идеология. Като главен инициатор за въвеждане на цивилно управление FFC влияе значително върху отношенията между Ал-Бурхан и Хемедти и върху динамиката на политическите отношения в Судан.

Крехка споделена власт

През 2019 г. дългогодишният президент на Судан Омар ал-Башир е свален от власт след най-масовите граждански протести в новата история на страната. Суданците излизат на улицата заради тежките условия на живот, окаяното състояние на икономиката и непосилната инфлация. Ал-Башир произлиза от военните кръгове и след успешен преврат завзема властта през 1989 г. Той е лидер на ислямистката, проарабска политическа формация National Congress Party, управлява по авторитарен модел и затвърждава политико-икономическото влияние на арабските елити. Международният наказателен съд го обвинява в престъпления срещу човечеството и във военни престъпления, извършени по време на войната в Дарфур, въпреки че Судан не е страна по Римския статут.

През април 2019 г. FFC засилва протестния натиск върху Ал-Башир и срещу него се обръщат службите за сигурност, генералите от армията и RSF. Президентът е отстранен на 11 април, с което започва дългото противоборство между цивилните и военните кръгове относно бъдещия модел на управление. Освен кой ще управлява, за враждуващите страни от изключителна важност е как ще се извърши преходът от диктатура към демократична, цивилна форма на управление, каква ще е структурата на армията и службите, каква ще е системата на съдебната власт, доколко военните ще бъде ограничени и подчинени на цивилното правителство и т.н. Военната хунта създава Преходен военен съвет с председател Ал-Бурхан и зам.-председател Хемедти и инициира преговори с FFC.

Предвижда се създаване на преходно правителство с тригодишен мандат до провеждане на избори, законодателно тяло и т.нар. Суверенен съвет с контролни функции върху преходния процес. Според анализ на International Crisis Group споразумението пропада заради разрив сред военните. Това води до поредица от граждански протести, брутално потушени от армията и паравоенните. След нови масови демонстрации и силен международен натиск военните и цивилната опозиция възобновяват преговорите и сключват политическо и конституционно споразумение. Ал-Бурхан и Хемедти са назначени за председател и зам.-председател на Суверенния съвет, а за министър-председател на преходното правителство е избран видният судански икономист Абдала Хамдок. Преходният период трябва да приключи с провеждането на свободни избори 39 месеца след споразумението, подписано на 17 август 2019 г.

На 25 октомври 2021 г. крехкият модел на споделена власт между военните и цивилната опозиция става жертва на нов преврат. Военните свалят Хамдок от власт и арестуват част от министрите и видни представители на цивилните кръгове. В отговор следват нови масови протести, които принуждават Ал-Бурхан да подпише споразумение и да реабилитира Хамдок на премиерския пост. Той обаче подава оставка в началото на 2022 г. заради огромното влияние на армията върху управленските структури, с което военните затвърждават надмощието си в управлението на страната. Статуквото трае до декември, когато Ал-Бурхан, Хемедти и FFC приемат рамково споразумение за създаване на преходно правителство, което да проведе избори и да положи основите на бъдещата цивилна власт.

Колониалното наследство и пътят на реформите

Кое доведе до избухването на въоръжени действия между двамата най-влиятелни генерали няколко месеца след подписването на споразумението? Отговорът се крие в съдържанието на споразумението, което засилва обществените разделения. Първо, преговорната рамка изключва от дебата важни обществени групи – такива например са т.нар. Комитети за съпротива (Resistance Committees), които са твърди застъпници за демокрация, играят ключова роля за организацията на протестите и се обявяват против споразумението и преговорите с военната хунта. Това води до разрив в цивилната опозиция и дистанциране на част от водещите ѝ елементи.

Вторият разрив е между цивилната опозиция и военните по отношение на достъпа до съдебната власт и състава и структурата на институциите за сигурност. Докато Комитетите за съпротива и протестиращите граждани настояват за строго правосъдие спрямо висшите генерали, отговорни за зверствата и престъпленията срещу цивилното население, Ал-Бурхан и Хемедти трудно биха предали контрола върху съдебните органи и службите на независимо правителство. След свалянето на Ал-Башир през 2019 г. страховете от подобен развой съпътстват действията им. Затова подчиняването на армията и службите за сигурност на едно демократично избрано правителство би било трудно осъществимо, без Ал-Бурхан и/или Хемедти да получат водещи постове в сектора и да запазят влиянието си.

Третият разрив е между оглавяваната от Ал-Бурхан редовна суданска армия (SAF) и ръководените от Хемедти паравоенни сили (RSF). Основният проблем се крие в заложената в споразумението реформа, според която RSF трябва да се интегрира в редовната суданска армия. Спорните въпроси тук са три: какъв да е преходният период за извършване на интеграцията, как да се осъществи и кой ще води командването на военните сили по време на интеграционния процес и след приключването му.

С други думи, от реформата зависят бъдещите отношения между Ал-Бурхан и Хемедти – тоест достъпът им до властови, политически, икономически и военни ресурси. Рамковото споразумение обаче не постановява конкретен времеви хоризонт и структура на бъдещото командване. Според последния анализ на International Crisis Group Хемедти и FFC настояват за десетгодишен период на интеграция, докато Ал-Бурхан се застъпва за двугодишна рамка, за да възпре нарастващата мощ на RSF в дългосрочен план. Борбата за надмощие между Ал-Бурхан и Хемедти е сред водещите причини за избухването на конфликта.

Друг важен фактор според доклада е вътрешният натиск върху Ал-Бурхан от армейски генерали, които са против всякакви отстъпки пред Хемедти. Това води до четвърти разрив – между хардлайнерите и умерените крила в армията. Тази вътрешна динамика не е маловажна, защото ограничава възможните ходове на Ал-Бурхан и влияе върху вземането на крайни решения.

Раздорът между Ал-Бурхан и Хемедти назрява в продължение на няколко години. Недоверието между двамата генерали и динамичната конюнктура карат Хемедти да се дистанцира в публични изяви, позиционирайки се като радетел за демокрация и цивилно управление. Така той противопоставя своя образ на този на Ал-Бурхан, който се свързва с авторитарното минало, както и с ислямистките кръгове около бившия президент Омар ал-Башир. От това следва да спечели поне частично доверието на цивилната опозиция и международните актьори. И Хемедти, и Ал-Бурхан обаче трудно ще получат индулгенция от гражданите заради извършените престъпления.

Дълбоките структурни предпоставки за конфликта са свързани с колониалното наследство на Судан – властови, икономически и социални неравенства, които маргинализират големи обществени групи от политическия и икономическия живот на страната. Разломът между столицата Хартум (и централната част на Судан) и суданската периферия по отношение на инфраструктурата и икономическото развитие, както и съсредоточаването на властови ресурси в ръцете на малобройните арабски елити създават нужните условия за нестихващите конфликти след обявяването на суданската независимост през 1956 г.

Опростенческите разделения на расов и религиозен принцип – например между арабския ислямски Север и африканския християнски Юг (преди отцепването на Южен Судан като самостоятелна държава) – не обясняват същността на конфликтите. Етническите, религиозни и племенни разделения не причиняват конфликтите сами по себе си, а ги катализират. Те се използват от различни актьори за мобилизация и консолидация на сили в борбата си за власт, ресурси и влияние.

В този смисъл бившият президент Омар ал-Башир утвърди практиката паравоенни проправителствени милиции като RSF и „Джанджауид“ да бъдат използвани за потушаване на многобройните бунтовнически въстания в периферията. Подходът му доведе до сегашните структурни предизвикателства, защото подобни военни образувания придобиват мощ и ресурси, които им позволяват да се конкурират със силите на редовната армия. Това създава пречки пред евентуалната интеграция на паравоенните в редиците на армията и води до сблъсък на интереси.

За да се върви към устойчив мир, рискът от нова пълномащабна и продължителна гражданска война трябва да премине. Необходимо е примирие, което да върне водещите актьори на масата за преговори, за да се подновят дебатите за преходно правителство, което да адресира наболелите политически въпроси. Международната общност не пести усилия в тази насока. Южносуданският президент Салва Киир успешно посредничи за едноседмично примирие между двете враждуващи страни. От ключово значение ще са и усилията на ООН, регионалните организации Африкански съюз и Междуправителствен орган за развитие (IGAD), както и на четворката посредници – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, САЩ и Великобритания.