Адв. Стефан Левашки: „Малко граждани разбират, че от една добре работеща правосъдна система зависи техният личен просперитет и живот“

Стефан Левашки е уважаван юрист и доскорошен председател на Адвокатската колегия в Пловдив. На форума „Върховенството на правосъдието и справедливостта“ в София през 2018 г. той получава наградата „Адвокат правозащитник“ за това, че поема безплатно защитата на Любомир Данчев – бездомника, обвинен в умишлен палеж на пловдивския тютюнев склад през лятото на 2017 г. Венелина Попова разговаря с адвоката за избора на Иван Гешев за главен прокурор и за това необходима ли е промяна в Конституцията и в прокуратурата като част от съдебната система.

Г-н Левашки, Вие бяхте един от първите юристи в страната, обявили се публично срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. Сега, след подписването на указа за назначаването му от президента, как очаквате да се развият събитията в държавата? Означава ли това край на протестите и на всяка надежда за промяна в правосъдната ни система?

Очакванията ми са, че немноголюдните протести в столицата и почти епизодичните тук-там в страната ще заглъхнат. Нашето общество, за съжаление, се интересува повече от това коя е новата мис България, отколкото кой ще е главен прокурор в следващите седем години. Много малко граждани разбират, че от една добре работеща правосъдна система зависят не само демократичните процеси, но и техният личен просперитет и живот. Една малка част от адвокатската общност и от съдийското съсловие няма да изостави надеждата за промяна в правосъдната система, но за членовете на обществото ни искрено се надявам, че няма да стигнат до протести чак след личен сблъсък с репресивните органи на държавата.

От гледна точка на върховенството на закона наистина ли държавният глава нямаше друг полезен ход и защо не отговори на очакванията на обществото да поиска тълкувание от Конституционния съд за избора на първите трима в съдебната ни система? Мислите ли, че той е бил подложен на натиск и заплаха от импийчмънт, ако не подпише указа за Гешев?

Президентът Радев имаше полезен ход още при първоначалното връщане във Висшия съдебен съвет на кандидатурата на Гешев за главен прокурор, сезирайки Конституционния съд с питане по отношение на процедурата за избора му, тъй като законът не е достатъчно ясен в тази му част. Не съм политолог и не мога да отговоря какви са причините президентът да не го направи. Не знам дали е бил заплашван с импийчмънт и дали му е оказван натиск. Знам само, че двама бивши български президенти нарушиха вече някои процедури и по този начин повлияха на съответните обществени процеси – президентът Стоянов с отказа си да връчи мандат за съставяне на правителство на БСП в лицето на покойния Николай Добрев* и президентът Плевнелиев при избора на Венета Марковска за конституционен съдия.

Кресливо малцинство ли са хората, които протестираха месеци наред срещу кандидатурата на Иван Гешев? И защо тази кауза не събра повече обществена енергия?

Не бих нарекъл елита на българската юридическа общност кресливо малцинство. Малцинство – за съжаление, да, но по-скоро немълчаливо, а не кресливо. За разлика от дирижираната и оказвана под строй и по списък подкрепа за единствената кандидатура за главен прокурор от страна на многобройните прокурорски и полицейски трудови колективи, издържана в най-добрия стил от едни други, уж вече позабравени времена, протестиращите мои колеги юристи, а и присъединилите се към тях граждани спореха аргументирано, изказваха различни тези и критични мнения, а не спуснати опорни точки. За съжаление, неразбирането на изключително важната роля, която изпълнява фигурата на главния прокурор, на неограничените му правомощия, пълна безотчетност и липса на всякакъв контрол върху дейността му води и до липсата на обществен интерес към този избор.

Румен Радев заяви публично, че ще започне широка дискусия за промяна на Конституцията. Имаме ли нужда от нов модел, от нова идея за устройство на държавата и обществото, или само от някои промени в основния закон на страната? И най-важното: готово ли е обществото ни за това?

За съжаление, очаквам, че публично заявената от президента Радев широка дискусия за промяна на Конституцията, доколкото въобще се състои, ще се превърне в поредната говорилня без реални резултати. Няма как истински промени в Конституцията, нов модел за устройството на държавата и обществото да се осъществят без избор на Велико Народно събрание, а в момента не личи да има политическа воля и готовност за свикването му сред водещите политически партии в страната. Обществото ни категорично нито е подготвено, нито има какъвто и да е интерес към сериозни промени в държавното устройство.

С назначаването на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ и на Иван Гешев за главен прокурор гарантирана ли е недосегаемостта на политическия елит от правосъдие?

На пръв поглед изглежда гарантирана с тези назначения. Общото мнение е, че за още седем години се бетонира невъзможността за наказателно преследване за различните престъпления, извършени по време на Прехода, с оглед изтичането на давността им. Мисля си обаче, че е напълно възможно, почувствали се недосегаеми и работещи в добър тандем, Гешев и Цацаров да се еманципират и да се обърнат срещу сегашните си покровители или поне срещу някои от тях. Помним отношението на прокуратурата към водещи фигури от ПП ГЕРБ за краткото време, през което не бяха на власт.

Да вземем за пример „Апартаментгейт“. Всички данъчни проверки, извършени по имотния скандал, са приключили и са докладвани на прокуратурата, но тя мълчи. Защо? Както изглежда, и този скандал няма да завърши с повдигане на обвинения срещу лица от високите етажи на властта…

Аферата „Апартаментгейт“ послужи по-скоро за вътрешнопартийно разчистване на сметки в управляващата партия. Прокуратурата явно не съзира съставомерни по смисъла на Наказателния кодекс действия на основните участници в нея и едва ли ще се стигне до наказателно преследване.

В България няма баланс между властите, но по въпроса за това, че прокуратурата трябва да е извън изпълнителната власт, има консенсус. Но и сега държавното обвинение е под контрола на онези, които избират главния прокурор, а прокуратурата продължава да работи по съветски модел, като силно централизирана и пирамидална структура. Възможно ли е да бъдат променени организацията и дейността на държавното обвинение така, че да бъде гарантирана неговата независимост от политически и други влияния?

Въпросът за мястото и ролята на прокуратурата е твърде многопластов, за да се отговори еднозначно. Познати са различни модели. Моето мнение е, че държавното обвинение трябва да бъде изведено извън съдебната власт. Защото при сегашния модел, взет от съветското право, прокуратурата не е доказала, че е напълно еманципирана от изпълнителната власт и от политическите партии в страната, както по закон би следвало да бъде.

* Всъщност президентът Петър Стоянов връчи проучвателен мандат на БСП за съставяне на правителство, като декларира, че се надява този мандат да не бъде изпълнен. Но когато на 4 февруари 1997 г. все пак БСП състави проектокабинет, той не го внесе за гласуване от Народното събрание (където социалистите имаха мнозинство), а вместо това свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), където след преговори и натиск от всички останали политически сили БСП оттеглиха предложението си и върнаха мандата – б.р.