Неефективност и разхищение на голям публичен ресурс. Министър Кацаров за досегашното управление на здравната криза

Служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров познава добре системата на здравеопазването – веднъж като лекар, специалист по здравен мениджмънт и юрист, втори път като основател и председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Д-р Кацаров има и богата професионална и политическа биография. Участвал е в управителните органи на няколко лечебни заведения, бил е консултант на Националния омбудсман, хоноруван преподавател по здравен мениджмънт, депутат в 38-мото и 39-тото Народно събрание, областен управител на Софийска област (1997–1999) и зам.-министър на здравеопазването (1999–2001).

Венелина Попова разговаря с министър Кацаров за това как се управлява здравната криза, има ли разхищения и злоупотреби с публичен ресурс при финансиране на мерките за справяне с пандемията от COVID-19 и докога ще продължи извънредното положение в страната.

Министър Кацаров, първите Ви действия като служебен министър, особено даването на приоритет във ваксинирането на възрастни хора и хронично болни, предизвика реакцията на Вашия предшественик. Костадин Ангелов Ви упрекна, че е възможно забавяне, дори проваляне на имунизационния процес. Как приемате тази позиция, при положение че България досега е на последните места в Европа по ваксинация и на първите по смъртност от COVID-19?

Процесът на ваксинация у нас наистина закъсня, но не при служебното правителство, а още преди това. Възрастните хора трябваше да имат предимство още от началото на имунизацията, може би тогава нямаше да починат и толкова много от тях.

По данни на НСИ, през 2020 г. са починали над 107 000 души в пенсионна възраст…

Да, тези данни могат да бъдат засечени по много линии. Само за последните шест месеца са починали 26 000 души повече, отколкото за същия период през всяка от последните 5 години. А 80% от починалите от COVID-19 са хора над 60-годишна възраст. На този етап няма друг доказан начин за намаляване на смъртността, освен ваксинацията. Затова този процес трябва да бъде ускорен. Пунктовете ще работят с удължено работно време, за да се даде възможност на повече хора да се ваксинират и така по-бързо да достигнем необходимите нива за създаването на колективен имунитет.

Разпространението на вируса намалява с наближаване на лятото. Докога ще продължи извънредното положение и ще има ли промяна в организацията на прием и лечение в болниците на заразените?

С повишаване на температурите намалява и броят на новозаразените с коронавирус. Хората все повече излизат и прекарват време на открито, затова и рискът от предаване на заразата в затворени помещения също намалява. Ще предложа на премиера извънредното положение да продължи поне още два месеца, защото иначе няма да е възможно прилагането на нито една от мерките срещу разпространението на вируса, нито упражняването на контрол върху спазването им дори за най-простата от тях, каквато е носенето на маски. Същото важи и за граничния контрол, който е много важен. Сега е въведена забрана за влизане в страната ни на граждани от Индия, Шри Ланка, Бангладеш и други държави от Африка, за да ограничим навлизането на индийския щам на COVID-19.

Колкото до въпроса дали ще продължи да има ковид отделения в болниците, на този етап не мога да отговоря конкретно. Необходим е анализ от специалисти, какъвто вече съм възложил да бъде направен.

Средствата за т.нар. персонал на първа линия бяха раздавани без ясни правила. С единствената цел да няма брожения в гилдията и шум в системата, бившият министър променя няколко пъти методиката за заплащане и пари бяха давани дори на хора, които не са се срещали с болен от COVID-19. Ще продължат ли тези плащания и докога?

Тези плащания за персонала на първа линия са заложени и в Националния рамков договор. Те ще продължат, но не по досегашния начин. Вече съм провел срещи с директора на Националната здравноосигурителна каса, с Българския лекарски съюз и с Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Радвам се, че срещнах разбиране сред колегите, които са съгласни, че правилата трябва да бъдат променени, така че парите да отиват при онези, които наистина работят с болни от COVID-19.

Има ли макар и минимални шансове за краткия си мандат да извадите поне част от злоупотребите със средства от бюджета и от европейските фондове, гласувани и раздадени от кабинета „Борисов 3“ за финансиране на здравните мерки за овладяване на пандемията? И може ли от досегашните си наблюдения и анализи да кажете, че има съразмерност между излетите милиарди в системата и резултатите от тези мерки?

Не, съразмерност няма и това е очевидно. Бяха изхарчени много пари, но неефективно. Не мога да кажа дали има злоупотреби или корупция при изразходването на средствата, защото това трябва да бъде доказано. По-скоро може да се говори за разхищение на голям публичен ресурс. Необходимо е време да бъде проверено как са доставяни лекарства, предпазни средства, тестове, апаратура и пр., без да се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Една такава проверка би могла да осветли злоупотребите или разпиляването на парите в системата на здравеопазването.

При такъв огромен ресурс, отделен за справяне с пандемията, защо тестовете за доказване на COVID-19 не са безплатни за гражданите, както е във Франция например? И как беше калкулирана цена между 90 и 130 лв. за един PCR тест, при положение че директорът на НЗОК д-р Петко Салчев заяви публично, че доставната цена на тези тестове е между 17 и 25 лв.?

Още в началото на пандемията с решение на Министерския съвет беше определена държавна цена за PCR тестовете 130 лв., НЗОК фиксира цена 60 лв., а пазарните цени се движеха в границите между тези две стойности. Но тъй като на практика те не бяха много пазарни, останаха високи. Едва когато влязоха антигенните тестове, касата започна да плаща много повече PCR тестове и цените им паднаха. Но общопрактикуващите лекари получиха право да дават направления за тях едва през декември миналата година. Преди това процедурата беше тежка и за да получи разрешение за такова изследване, един болен трябваше да отговаря на определени критерии, трябваше да има съгласуване с епидемиолог от РЗИ и т.н. Това е един от проблемите на лошото управление на кризата – липсата на масово тестване на хората доведе до разпространение на заразата.

Какво ще стане с огромните количества от препарата „Ремдесивир“, който не доказа особена ефективност при лечение на COVID-19?

Засега разполагаме с количества за два месеца от препарата, който се използва в болниците. Не може да се направи обобщение, че той не е ефективен, при него е важно кога започва прилагането му. Ако е в началото на болестта, той има добро действие върху развитието ѝ. При необходимост ще направим поръчки за нови доставки от „Ремдесивир“.

Приемате ли като достоверни данните от Единния информационен портал за COVID-19? Много често те се разминават с данните от други чужди информационни масиви.

Данните от портала са непълни и неточни. Той трябва да отразява много по-прецизно фактите и затова съм разпоредил цялата медико-статистическа информация, която се събира в Министерството на здравеопазването, да се публикува на страницата на портала за COVID-19.

Как се отчита смъртността у нас, при положение че не се правят аутопсии и точната причина за смъртта на един пациент, заразен с COVID-19, не може да бъде доказана?

Световната здравна организация отчита смъртността от COVID-19 по един и същи начин в цял свят: всеки, който е бил с положителен PCR, се отчита като починал от COVID-19, независимо дали е имал придружаващо заболяване. Статистиката у нас щеше да отчете по-висока смъртност, ако от самото начало на пандемията повече хора си бяха правили тестове. Но ръстът на общата смъртност в страната е достатъчно показателен. Смъртта на тези 26 000 души през последните шест месеца във всички случаи е свързана с COVID-19, независимо дали пряко, или косвено, защото хората не са потърсили лекарска помощ или не са влезли в болница заради страх от зараза.

При силно намален прием на пациенти в лечебните заведения през 2020 г., от справка на НЗОК, предоставена ми по ЗДОИ, се вижда, че в над 50 болници в страната са отчетени 7078 случая на хоспитализации по пътека 20.1, която е с цена от 3319 лв. и с двудневен болничен престой. Тази статистика буди подозрения в контекста на журналистически разследвания като това на Миролюба Бенатова, което доказа фалшиви хоспитализации по тази пътека в столичната болница „Лозенец“. Има ли основания да се съмняваме, че в ситуация на пандемия и в други болници е имало подобни злоупотреби?

Разговарял съм с директора на Здравната каса, която ще извърши проверки на всички болници, за които има сигнали или съмнения за фалшиви хоспитализации. Предстои в най-скоро време да бъде изработено мобилно приложение, което ще сигнализира при отчетена дейност за всеки потребител на системата и това ще предотврати всяка възможност за злоупотреби.

Показа ли ясно пандемията критичните места в здравната ни система?

Показа на тези, които не са ги знаели. Тези, които познават системата отвътре, знаят недостатъците ѝ отдавна и не бяха изненадани от нищо. Помните как пациенти бяха връщани от болниците или умираха по стълбите им, докато чакаха да бъдат приети. Болниците бяха празни, а не можеха да приемат болни, защото законът им забранява да разкриват нови легла, да създават или трансформират отделения. Когато се появи необходимостта от повече легла за пациенти с COVID-19, министърът на здравеопазването използва Закона за извънредното положение и започна форсмажорно да ги разкрива в нарушение на други закони. Но след отмяната на извънредното положение проблемите остават.

Заглавна снимка: © Министерство на здравеопазването