Каква е разликата между обикновеното строителство и изпълнението на обществени поръчки?

Да кажем, строите собствена къща. Спестявали сте за това години наред или сте изтеглили голям банков кредит, който трябва да изплащате десетилетия с труда си. Логично е тогава да потърсите първо читав майстор или фирма, чийто имидж в сектора ще проучите, преди да ги наемете. Второ – ще се пазарите с тях за цената на строителството и за необходимите материали. Но няма да направите компромис с качеството за сметка на цената. Защото сте наясно, че това по-късно ще ви „излезе през носа“ и ще трябва да се бръкнете в джоба много по-дълбоко, за да отстранявате дефекти от некачествени материали или лошо изпълнение на строителството. Не че у нас това не се случва, напротив. Защото българите, както се знае, често сме „евтини на брашното и скъпи на триците“.

Каква е практиката при строителството, възложено след спечелени обществени поръчки с пари от бюджета или от европейските фондове (все едно, защото всички идват от данъците на гражданите в ЕС)? И без да си правим труда да търсим специално информация по темата, знаем, че

обикновено търговете за пътно строителство се печелят с най-ниска цена в проектните предложения.

Това потвърдиха пред различни медии в последните няколко дни и представители на строителния бизнес. Според тях изграждането на пътища у нас е значително по-евтино, отколкото в много други държави. От което логично следва изводът, че няма как качеството на изпълнение да е високо, или най-малкото – да отговаря на някакви базисни стандарти в сектора. Това се потвърждава всеки ден с произшествията и жертвите по пътищата у нас.

Потърпевши обаче са обикновените граждани, които използват (навъртели милиони километри) автобуси на частни превозвачи или собствените си, най-често стари автомобили. В същото време все повече българи имат възможност да пътуват по света и да сравняват пътищата у нас и в чужбина. И често те са изненадани, че

дори в държави извън ЕС от нашия регион качеството на второ- и третокласните им пътища е несравнимо по-високо от това на родните ни магистрали, гордост на премиера Борисов.

Всичко това, а и множеството журналистически разследвания дават основания на обществото да подозира корупционни практики при избора на изпълнители на пътища у нас и строителството им. То обаче не може да ги докаже, пък и не му е работа. Трудно се разобличава корупцията в сектора дори от медии, които се занимават основно с разследваща журналистика, и последен пример за това е случаят с „Биволъ“ и тяхното разследване срещу „Джи Пи Груп“.

Искането на БСП за изследване на проби от магистралите в България от независими европейски експерти и лаборатории уплаши управляващите и големите играчи в строителния бранш. И тъй като са наясно, че ако опозицията получи силна подкрепа от гражданския и неправителствения сектор, ги очакват разобличителни резултати – реакцията им не закъсня. Изпълнителната и законодателната власт потърсиха законови пречки предложението на социалистите да бъде стопирано, а Строителната камара организира протестния си поход в столицата. В него са участвали богоизбрани компании, като „Джи Пи Груп“, „Главболгарстрой“ (ГБС), „ПСТ Груп“ и др., а за топлата връзка между управляващите и Камарата на строителите в България говори присъствието на представители на компании като „ВДХ“ (бивше „Водстрой 98“), ГБС и „Джи Пи Груп“ в Управителния съвет на Камарата.

От „Демократична България“ коментираха, че „сегашното ръководство на Камарата я е превърнало в присъдружна на властта

чрез подкрепата ѝ в скандалите за ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ в столицата, трагедията край Своге и други“. За това говори и назначаването на бившия почетен председател на Камарата на строителите инж. Светослав Глосов за председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, през която минават всички големи обществени поръчки в сектора.

В свои изяви пред различни медии известни строителни предприемачи се опитаха да защитят честта на своя бизнес и остро реагираха, че ги наричат „строителна мафия“. Но понеже и за най-непредубедената публика е ясно, че става дума за панически страх от разкрития на некачествено строителство и корупционни схеми в сектора, представителите на едрия строителен капитал демонстрираха загриженост какви послания изпращаме към Европа и дали този тип политическо говорене няма да се отрази на конкурентоспособността на нашите фирми. А от Камарата на строителите поискаха законови и нормативни промени, които да гарантират качеството на пътното строителство.

БСП не се забави с отговора си. Корнелия Нинова нарече протеста на строителите „протест на едрия капитал и властта срещу опозицията“.

Лидерката на социалистите призова работниците да не се страхуват за хляба си, защото не са крепостни селяни. А от трибуната на Народното събрание по време на петъчния парламентарен контрол Антон Кутев, зам.-председател на коалиция „БСП за България“, обяви, че Борисов предпочита да даде половината от бюджетния излишък за тази година (близо 1,35 млрд. лв.) за строителството на магистрала „Хемус“, при това без обществени поръчки, но не на пенсионерите например или за други социални плащания, защото оттам не може да се краде. Преди няколко дни Кутев коментира още, че със строителните фирми се договарят едни обеми на сделките, а след това се разплащат със стотици милиони повече. И заяви, че 250 млн. лв. са били разплатени без търг и процедури. А Елена Йончева се позова на Доклада на Държавния департамент на САЩ за инвестиционния климат в България, в който се посочва, че „корупцията е ендемична, особено при реализирането на големите инфраструктурни проекти“.

Какъв ще е изходът от битката между опозицията и едрия строителен бизнес, е трудно да се прогнозира.

Но и без специално да са проучвали корупционните практики в пътното строителство, гражданите знаят, че големите играчи печелят поръчките, а после наемат фирми подизпълнители, на които плащат малко и най-често с голямо закъснение. А те са принудени да търпят и унизителното отношение, и ограбването на труда им. Една проверка би показала, че в много строителни компании инженерите са назначени на щат като обикновени работници, за да ги осигуряват на минимални заплати. А те приемат това точно като крепостни без право на глас, защото алтернативата им е да напуснат страната. Но все повече българи не искат това. Което означава, че или ще продължават да търпят този позор, или ще се опълчат. И изборът е само техен.

Заглавна снимка: © Tiluria

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.