Светът гледа към Индустрия 5.0, България – към самун хляб

Пенсии, заплати и хляб – предизборни „кюфтета“ в кампания, от която е изцедена протестната гражданска енергия, унижават избирателите. Тази най-евтина форма на популизъм не изисква интелектуална енергия и лидерски качества, нито иновации и смислени аргументи. Преди избори разумът е приспан, а политическата шарлатания – необуздана. 

За деветоюнските избори метеори трудно ще изгреят. Протестният вот ще се свие, останалото от него ще се разпръсне. Вместо за първото място, интригата е за второто, третото, че и четвъртото. България подскача по дупките в асфалта, за който един регионален министър беше открил, че е доста „изяден“, и също като магистрала „Струма“, опряла в Кресненското дефиле, не напредва от години. 

Чести смени – къс хоризонт

Честите смени на правителства – редовни и служебни, водят до липса на последователност в политиките и стратегиите, а това пък затруднява дългосрочното планиране и изпълнение на важни реформи. Дори политическото сглобяване се оказа с хоризонт, по-кратък от година, така че никой здравомислещ човек не би очаквал дългосрочни приоритети от подобно управление. Сменящите се управленски екипи променят приоритетите и политиките, което спира започнати проекти или ги променя конюнктурно. (А понякога, като сделката на „Булгаргаз“ с турската компания „Боташ“, обслужва и небългарски интереси.)

Доказателство е Планът за възстановяване и устойчивост, преправян няколко пъти от различни правителства, с така и неизпълнени ключови условия. Резултатът е, че сега България трябваше да работи за последното си четвърто плащане, а е получила само първото – за разлика от останалите държави в ЕС. Служебният кабинет на Димитър Главчев и министърката на финансите Людмила Петкова се опитват да осигурят плащането на втория транш, чието получаване Асен Василев беше обещал за януари-февруари.

Така България ще загуби част от средствата, а с тях и шансовете за трансформация в по-модерна, зелена и дигитална икономика, като същевременно подобри социалната справедливост и качеството на живот на гражданите си. Само така би могла да укрепи своята позиция в Европейския съюз и на глобалната сцена. Но заради политическия си елит, който сега (отново) убеждава избирателите, че иска да направи точно това, което не прави, пропуска тази възможност.

Евтини подаръци

По-високите пенсии и заплати са нискобюджетни подаръци, гузно извинение на фона на ненаказаната корупция, която се шири във всяка сфера, където се изразходват милиарди публични средства – в енергетика, здравеопазване, пътища. Пенсиите са за 2,039 млн. пенсионери, за чиито скромни доходи вървеше срамно наддаване. Кабинетът на Николай Денков ги увеличи с 10% от 1 юли, служебният кабинет на Главчев, сиреч на ГЕРБ, ДПС и президента, вдигна с още 1 процент предизборната „миза“.

Властта раздава и по-високи заплати – за чиновници, полицаи, военни, учители и всички, които бюджетът (тоест данъкоплатците) издържа. За последните 10 години разходите за техните възнаграждения са се увеличили три пъти, каза наскоро финансистът Любомир Дацов. Толкова за „административната реформа“, „края на гишетата“, намаляването на бюрокрацията и обещанията за заплащане съобразно оценката за работата. 

Популистките решения са лесни, не изискват специални умения и се удават на всички политици. За трудните реформи и модернизацията на държавата са нужни лидери с друга закалка. В противен случай властта ще продължава да подхвърля на гражданите малко пари, евтино олио и хляб вместо качествено образование и умения, за да се справят в една модерна икономика на бъдещето. 

Новият свят

Индустрия 5.0, „разказана“ в доклада Industry 5.0 Towards a sustainable, humancentric and resilient European industry на Европейската комисия, звучи като футуристична приказка на фона на българската реалност. Синергия между хората и машините. Вместо да бъдат заменяни хората с роботи и AI, стремежът е да се подобряват човешките способности и производителността чрез сътрудничество. В тази нова индустрия технологии като разширена реалност (AR) и виртуална реалност (VR) ще имат голямо приложение. (Работниците по поддръжката например могат да използват AR очила, за да виждат данни и инструкции в реално време, насложени върху машини. Така ще се намалят грешките и престоят.)

Коботи (роботи за сътрудничество) ще работят заедно с хората, помагайки им в задачи, които изискват прецизност, сила или повтарящи се действия, като оставят място за човешката креативност и вземане на решения. Алгоритмите за изкуствен интелект и машинно обучение ще анализират огромни количества данни, за да се фокусират хората върху стратегическите решения. 

Къде е България в този нов свят със своите над 1 милион граждани в активна възраст, които нито учат, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда? 

Вее руски знамена на връх Шипка и шумно спори защо „Ергенът“ не е избрал нито една от „джукесите“.

Гражданите не искат хляб, нито пасти

През 1992 г. българинът е изяждал средно по 160,4 кг хляб годишно, през 2023 г. тази консумация е спаднала повече от два пъти – 72,5 кг, и продължава да намалява. 

Таванът от 15% за търговската надценка на бял, „Добруджа“ и типов хляб заедно с удължаването на нулевата ставка по ДДС до края на 2024-та (което прави две години) са проформа мерки. От нулевата ставка по ДДС дотук се възползваха (само) производителите на хлебни изделия и търговците. При годишна инфлация от 2,4% през април – доказателство за охлаждане, мярката е показна, не и смислена. Никой от народните представители не се възпротиви срещу въвеждането ѝ – току-виж го обвинили, че не мисли за „хляба на народа“. Освен това е в навечерието на предизборната кампания. 

Оценка на въздействието на тази законодателна промяна обаче липсваше, затова и депутатите сложиха срок за влизане в сила от 1 юли. Тоест може да я има, а може и да я няма, ако я отменят преди това. Но избирателите вече изядоха захарния памук от новината за евтиния хляб. 

Индустрия 5.0? Наред сега е цената на тока.