Светът на финтех. Разговор с Георги Пенев – директор на Българската финтех асоциация

В четвъртата част от поредицата ни за бизнеса ще разгледаме една не съвсем позната, но все по-важна част от българската икономика – финтех. Какво значи финтех, какви проблеми решават финтех компаниите и с какви предизвикателства се сблъскват? Отговорите ще потърсим с Георги Пенев, директор на Българската финтех асоциация. 

Георги, може ли да обясните накратко какво стои зад понятието финтех? 

Терминът е съчетание от думите финанси и технологии. Финтех се отнася за компаниите, които прилагат технологии за улесняване, дигитализиране и автоматизиране на финансовите услуги. Може би най-известният пример за технологии във финансите е банкоматът. В най-общ смисъл обаче финтех обхваща иновациите във финансовия сектор, които конкурират традиционните финансови процеси и институции, като банките например.

Как се развива секторът у нас през годините?

Историята всъщност е много интересна. Ровейки се из различни източници, открих, че през 1968 г. Българската народна банка (БНБ) започва да използва компютър – колкото стая, за изчисляване на сметки. Затова може да приемем тази година за отправна точка. Финтех всъщност започва от банките. Първата финтех компания след падането на тоталитарния режим у нас е добре познатата на всички „Борика“, в която участие има и държавата. 

С технологичния бум обаче тежестта постепенно се измества към услуги, сходни на банковите и предлагани от малки и средни предприятия, но с по-високо качество от гледна точка на бързина, достъпност и цена. Днес финансите на всеки от нас са на само няколко клика разстояние през телефона. А разплащанията, кредитите и застраховките например са само част от широката гама от услуги и продукти, които обхваща финтех индустрията. 

Имате ли данни колко голяма всъщност е финтех индустрията в България и какъв дял представлява от икономиката ни?

В България оперират 156 финтех компании, без да броим банките, а заетите наброяват приблизително 12 000 души. По данни на годишните ни отчети приблизително 44% от служителите в сектора са жени. За сравнение, заетите във Великобритания жени в нашата сфера са едва 30%. Средната брутна заплата на работещите пък надхвърля 3000 лв. Редно е да отбележим, че извадката за данните е от 22 компании. Над 80% от финтех компаниите в България са малки и средни предприятия. И не са само български – на нашия пазар оперират около 60 чуждестранни компании с българските си дружества или с офиси у нас.

Бихте ли ни разказал как технологиите променят финансовия свят? 

С развитието на компютърните и информационните технологии финансовият свят става все по-достъпен за все повече хора. Процесът на financial inclusion, или включването на повече хора във финансовия свят, се ускори драстично през последните години. Необходимостта да посещаваме физически банкови офиси например става все по-малка. С едно обаждане можем да решаваме финансови въпроси, а с електронна идентификация през телефона можем да изпълним административни задачи бързо и лесно.

Всяка страна върви по този път, адаптирайки се към собствените си особености и развитие. Страните от Африка също търсят креативни решения и модернизация на финансовия сектор въпреки лошата си инфраструктура и условия. Хората в Кения например имат възможност за банкиране чрез SMS система, известна като M-PESA, която улеснява трансфера на средства, предоставяйки значителна сигурност на потребителите. 

С какво финтех е ценен за българската икономика? 

Компаниите в сектора са предимно малки и средни предприятия, които играят ключова роля във финансовия сектор, без да имат банков лиценз. Тоест те не оперират като банки, но предлагат сходни услуги и продукти по много по-лесен и удобен начин. В същото време финтех компаниите не подлежат на всички тежки финансови регулации като банките, което ги прави много по-гъвкави. 

Финтех практически съществува, защото финансовите иновации, технологии и дигитализацията изпреварват съществуващото законодателство, което трябва да ги регулира. А това води до няколко важни предимства за пазара.

Четири от пет компании в сектора са с реализиран висок експортен потенциал и са около четири пъти по-добре позиционирани на чуждестранните пазари от средното за българските фирми. 

Българската финтех асоциация работи за най-добро позициониране на страната ни на европейско и световно ниво. Добрият имидж и подготвените ИТ кадри у нас носят изключителна добавена стойност на страната ни, защото привличат ключови чуждестранни инвестиции и предприемачи. Немската Commerzbank например разкри отдела си за дигитална трансформация от около 300 души именно в България. 

Сама по себе си финтех индустрията произведе малко над 1,5 млрд. лв. приходи за 2021 г. И макар да е все още малка като дял от брутния вътрешен продукт, финтех нишата придобива все по-ключово значение за българската икономика заради високата конкурентоспособност на компаниите на европейските и глобалните пазари.

А с какви предизвикателства се сблъсква развитието на финтех средата?

Освен финтех компаниите, екосистемата обхваща множество други компании и хора с подпомагащи функции, например специалисти по киберсигурност, адвокати и кантори, специализирани в сферата, и др. За да продължи да се развива финтех екосистемата, е нужно засилено взаимодействие както с държавата, така и с академичните среди. 

Предизвикателствата пред сектора са свързани най-вече със създаването на устойчиви връзки между бизнеса и институциите. Преди всичко е нужно да се обясни важността на сектора както от икономическа, така и от чисто практическа перспектива за потребителите. БНБ като висш надзорен орган и Комисията за финансов надзор (КФН) като регулатор все още не третират финтех компаниите с нужното внимание. Липсата на надзор обаче крие рискове и създава условия за злоупотреби. 

Същевременно БНБ няма дългосрочна стратегия за развитието на финансовия сектор у нас, което води до липса на сигурност и предвидимост за компаниите. Затова е нужно спешно осъвременяване на работата на надзорните органи и регулаторите, за да посрещат изискванията на динамичната финансова среда.

Какви са конкретните стъпки за осъвременяването им?

Преди всичко трябва да се подобри комуникационната инфраструктура между институциите и бизнеса. Това може да стане чрез въвеждане на т.нар. иновационни фасилитатори. Те представляват единна централизирана точка за комуникация между БНБ, регулаторите и бизнеса. Може да звучи сложно, но всъщност става въпрос за създаване на обикновени канали за комуникация, като телефонна връзка и имейл, чрез които компаниите да имат постоянен достъп до експертност от БНБ, КФН и Комисията за защита на личните данни. 

Идеята е финтех компаниите и предприемачите в сектора да могат да предоставят своите идеи и план за развитие (pitch deck), да разберат дали са приложими спрямо местното законодателство, да научат на какви регулации трябва да отговарят, за да установят бизнеса си, трябва ли им определен лиценз и т.н. Въпреки че информацията, предоставена от органите, няма как да е законово обвързваща – тоест не можеш да се позоваваш на нея в съда например, – тя би била изключително ценна за компаниите, защото идва от най-висша инстанция. Такива иновационни фасилитатори действат успешно в прибалтийските държави. Само за миналата година в Естония са постъпили близо 300 запитвания към финансовия регулатор относно правенето на финтех бизнес в страната, 70% от които на английски език. Това свидетелства за огромния интерес към разгръщане на чужди бизнеси на територията на страната.

С какво могат да допринесат политиците? 

Липсата на адекватно законодателство към момента крие както рискове, така и възможности. Политиците могат да отключат солиден потенциал за развитие с правилните промени, от което да спечелим всички ние като граждани. Ето и един важен пример. Всеки от нас плаща данъци. Това става дигитално с карта или на установените физически локации. Законът досега не позволява транзакциите да се извършват през финтех платформи.

Проблемът тук е, че при всяко картово разплащане държавата плаща на съответната банка такса под формата на процент от сумата. Финтех компаниите могат да предоставят същата услуга, но на много по-ниска цена – таксите могат да бъдат намалени с поне 50%, което по наши изчисления би спестило на държавата и данъкоплатеца десетки милиони левове годишно. 

В по-глобален мащаб политиците ни трябва да издигнат развитието на финансовия сектор и иновациите като приоритет. Друга постсоциалистическа страна, като Литва, вече има над 200 финтех компании. Това в голяма степен е резултат от обявената през 2016 г. национална цел литовците да станат стартъп нация. Точно заради държавната подкрепа една от най-популярните финтех компании – Revolut, получи банков лиценз точно от Литва. Лиценз, който използва из целия Европейски съюз.

Ако погледнем към образованието, Финтех асоциацията е известна и с тясното си сътрудничество с академичните среди. Как си взаимодействате с учебните заведения? 

В колаборация със Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подкрепяме магистърска програма по финанси, инвестиции и финтех с преподаватели и практици от частния сектор. Заедно провеждаме ежегодно и финтех хакатон – From Zero to Fintech, с идеята да дадем възможност на студентите да създадат собствена финтех компания. В рамките на семинарите и уъркшопите участниците имат възможност да развият бизнес модела си, да тестват продукта си и да предоставят решение на реален финтех казус.

Освен на ниво висше образование подкрепяме въвеждането на образователни програми за финансова грамотност сред учениците. Целта е да се запознаят с функционирането на финансовия свят и да придобият чисто практически знания за традиционните и алтернативните финансови услуги и продукти, за положителните им страни и рисковете, които крият.