Трите четива, които ни предлага Зорница Христова, този път са разнородови и разножанрови – роман, стихосбирка и философско изследване. Но и трите демонстрират различна тяга към автентиката на отношенията помежду ни, на живота ни в настоящето, на историите, от които сме направени.
„Занаят се краде...“, твърди преводачката и издателка Зорница Христова в разказа си за Панаира на детската книга в Болоня. И като „веща в занаята“ препоръчва куп полезни неща, от които би могъл да се възползва книжният сектор у нас.
След няколко пандемични години, които нагнетиха и без това огромния проблем с домашното насилие в българското общество, Стефан Иванов ни връща към една безкрайно полезна книга от 2019 г., посветена на радостите и предизвикателствата на съвременното бащинство.
Вдъхновен отзив на Севда Семер за една наградена книга, с помощта на която деца, родители и учители могат да превърнат музея в изследователски терен и в площадка за игра.
Три стихосбирки – на Хорхе Луис Борхес, на Биньо Иванов и на Галина Николова – са поставени на фокус от Зорница Христова тази седмица. В интерпретацията си тя отива отвъд микропрочита на самите стихотворения и обръща внимание на цялостната концепция на книгите, две от които всъщност са антологични.
Нов и убедителен прочит на последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре.
Този път Зорница Христова поставя на фокус две книги, които разказват истории „от архивите“ и имат и извънкнижно битие: едната – като изложба, другата – като филм. А в добавка, за да ни изтръгне от локалното, ни препоръчва и дългоочакваното изследване на проф. Галин Тиханов „Световна литература“.