По едноименната книга на урбаниста Ян Геел, това е рубрика за примери за градско управление или градоустройствено решение, които са променили средата в добра посока. Които са сложили човека в центъра на вниманието. По изключение даваме и примери за тъкмо обратното, но се надяваме, че добрите примери ще преобладават. От февруари 2021 г. в рубриката се включват експерти от Съюза на урбанистите в България.
В България има детски градини от близо век и половина, а в София – от 120 години. Христо Станкушев, Емил Христов и Стелиян Ботев анализират причините за недостига им в столицата и неадекватността им спрямо съвременните стандарти.
На Пловдив не му е нужно да открива топлата вода, а да смени кранчето, смята Калоян Карамитов. Той прави анализ на пробив и съпътстващ ремонт в града, които разсичат квартал „Христо Смирненски“ на две места и не са пример за добро съвременно градоустройство, поставящо хората в центъра.
Ако притежаваме апартамент в жилищен блок, е много вероятно да се оплакваме от начина, по който се управлява етажната собственост. Рядко се сещаме обаче какво можем да направим, за да имаме по-малко поводи за мрънкане. Мартин Димов ни дава някои полезни идеи.
Защо реорганизацията на движението по три столични улици се превърна в такъв голям проблем и какво ни казва всичко това за нас самите и за възможността ни да обитаваме общи пространства? От Светла Енчева
Проблемни градски центрове, нужда от повече качествени жилища, нечувствителност към климатичните промени – това са трите предизвикателства, пред които са изправени американските градове според Анета Василева. Вървим ли и ние по същия път?
Колко километра делят Пловдив от Андалусия? А мечтите от реалността? Не чак толкова, оказва се. Необходими са няколко ефикасни стъпки, немного средства и вглеждане в добрите градоустройствени практики в Европа, за да стане Пловдив повече „град за хората“.
Преди няколко месеца разказах за начина на изработване на изменението на Общия устройствен план на Пловдив – документа, който определя развитието на града...