В най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова разлиства речниците под липите в Лайпциг, за да проследи началата на думата „книга“. А до нас достига уханието на дървесна кора, прясно напечатана страница и свобода.
Както уж лежерно си пие кафе на един покрив в Маракеш и съзерцава заснежения Атлас, Екатерина Петрова – в добре познатия ни вече стил – го обръща с главата надолу, за да разплете старогръцките и берберските корени на името му. Сипете си и вие по едно кафе и скачайте в приключението Атлас.
От инишеринските буколически ливади, през червения холивудски килим, дузина езици и речници, кабинетите на БАН, та чак до сватбата на Боуи и Иман, Екатерина Петрова (из)следва писъка на банши и неговата културна и лингвистична акустика. На вниманието на киноманите: текстът съдържа спойлери!
Не, не посягайте към ножа и вилицата! Текстът на Екатерина Петрова не е поръсен с орехи и напоен със захарен сироп. Той ни разказва за дума, която е име на град, популярна е сред бойци, пърформъри и протестъри, а отскоро се разхожда по модния подиум и се кани да влезе в лексикалния ни гардероб.
В първото си есе от рубриката „От дума на дума“ Екатерина Петрова изпраща празничния януари с истински етимологически фойерверк. Колко „части“ „чест“, „участ“ и „честота“ се съдържат в сърцевината на думата „честито“? Още един повод да честитим рождения ден на „Тоест“.