За разпада на ДПС и БСП, за избора на нов главен прокурор и за съдбата на следващия от списъка с „агонизиращи динозаври“ (по Боряна Димитрова). Емилия Милчева поглежда към българския политически живот през призмата на един класически философски парадокс.
За политиците с целофан и без целофан, за божествата без имунитет и с доказателствен материал за извършено престъпление, за бъдещия Главен в пантеона и за коалициите, които търсят широка подкрепа през нещо скрито в тесен формат. Анализ на Емилия Милчева.
Колко още мътна вода има да изтече, преди да стане факт и да заработи така жадуваната от всички съдебна реформа? Засега всичко изглежда като кланово противопоставяне, което е на път да се превърне в дълга война.
Не случи тази държава на главни прокурори и това си е! То не бяха „лица в чували“, „плод и зеленчуци“, убийства, атентати... На този фон пушенето на пура от Гешев по време на заседание на ВСС е като разходка в парка. Но е символ за нещо много по-голямо и по-страшно.