За нищо на света не трябва да позволяваме децата да се чувстват добре в училище. Както сме го минали ние и ей ни на – нищо ни няма, така ще го минат и те. Светла Енчева с ироничен коментар върху гласуваните наскоро на първо четене образователни промени.
Двойните стандарти, с които благовидно и почти богоугодно се загъваме в пашкула си, няма да доведат до раждането на красива пеперуда. Те са необходимото обществено обездвижване, за да можем групово да се затътрим към все по-неизбежната авторитарност. За религията в училище – от Светла Енчева.
Вече имаме закон за личния фалит – ура! Ентусиазмът обаче бързо спихва, като си дадем сметка, че и в този случай сме искали да стане хубаво, но е станало както всеки път. Светла Енчева обяснява защо новият закон не е за хора, правейки сравнение с подобно законодателство в Германия.
Може ли държава като България, която уж цели да повиши раждаемостта си, да си позволи да утежнява донорството на яйцеклетки с изисквания, които на практика не съществуват в много други страни? Явно може. Светла Енчева разсъждава по темата и посочва какъв е опитът в Европа и по света.
Без адрес не можеш да имаш лични документи. А без тях нямаш право на образование, здравеопазване, социални помощи... Може само да влезеш в затвора. Вече десетки хиляди граждани без адрес и лични документи могат да поемат глътка въздух. Как се създаде т.нар. служебен адрес, разказва Светла Енчева.
Защо ли се усеща, че с всеки следващ законопроект или предложение за изменение на съществуващо законодателство страната ни е тласкана към държавни и обществени модели, намиращи се в разрив с идеите на евроатлантическата общност, към която уж принадлежим? Коментар на Светла Енчева.
Има ли кой да мръдне кораба, заседнал в плитчините, преди всички пътници окончателно да го напуснат? Засега на хоризонта не се задава силен капитан и волеви екипаж. Толкова по-зле за България. От Емилия Милчева.