Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
Свикнали сме да свързваме издателство Scribens най-вече с поезия. Но Стефан Иванов насочва вниманието ни към три книги с проза, споделящи усещането за изтъняваща реалност, в която въпреки всичко има място за уязвимост, нежност, катарзис.
Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава (за пореден път), че няма по-достоверно огледало от литературата – дори когато тя е радикално експериментална.
Рядко се случва (особено в България) писател да открие сродната си писателска душа и да го заяви публично. Точно на това ставаме свидетели в поредната рецензия на Антония Апостолова, която този път ни се разкрива и в амплоато си на автор.
Шекспировият „Крал Лир“, „Тримата мускетари“ на Дюма, „Фермата на животните“ и „1984“ на Оруел, „Ние“ на Замятин, „Живот и съдба“ на Гросман задават литературни кодове, чрез които да четем осъзнато президентските избори в Русия през 1996 г. А защо не и реалността днес, предлага Стефан Иванов.
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в настоящия ни свят, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните, слабите, различните, чуждите, другите.
В сърцето на зимата Стефан Иванов посяга право към едно литературно „сърце на мрака", за да ни представи класиката на шведската нобелистка Селма Лагерльоф. Която вместо в ръцете на древногръцкия лодкар ни поверява на един доста особен скандинавски колар.
За срезовете и шевовете между поколенията, за това какви са мечтите на тези, които никога не сбъдват мечтите си, за класовите разделения и за едно класово предопределено детство. Антония Апостолова започва книжната година с роман, отличен с „Гонкур“.