Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
Книгата, която е юнският фокус на Антония Апостолова, е и за деца, и за възрастни. Нещо като съвременна басня, в която един слон умира да се катери по високите дървета и да танцува там. И разбира се, да пада. Вие също ли сте като слона?
За да разберем по-добре сегашната геополитическа ситуация в Европа, понякога е нужно да се обърнем към книги, които се занимават с миналото. Затова и Стефан Иванов ни препоръчва един несегашен прочит на Русия и Украйна – поразително актуален.
Остарява ли добрата стара класика, каквато е историята на Харолд и Мод от едноименната книга на Колин Хигинс? Антония Апостолова предлага отговор, като анализира вечно младия дух на героите през бунта им срещу стереотипите и неутолимата жажда за живот.
Свикнали сме да свързваме издателство Scribens най-вече с поезия. Но Стефан Иванов насочва вниманието ни към три книги с проза, споделящи усещането за изтъняваща реалност, в която въпреки всичко има място за уязвимост, нежност, катарзис.
Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава (за пореден път), че няма по-достоверно огледало от литературата – дори когато тя е радикално експериментална.
Рядко се случва (особено в България) писател да открие сродната си писателска душа и да го заяви публично. Точно на това ставаме свидетели в поредната рецензия на Антония Апостолова, която този път ни се разкрива и в амплоато си на автор.
Шекспировият „Крал Лир“, „Тримата мускетари“ на Дюма, „Фермата на животните“ и „1984“ на Оруел, „Ние“ на Замятин, „Живот и съдба“ на Гросман задават литературни кодове, чрез които да четем осъзнато президентските избори в Русия през 1996 г. А защо не и реалността днес, предлага Стефан Иванов.