Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
„Просто, но напоително, красиво, но без нито една излишна дума, проникновено, ала без грам претенция.“ Ето така описва Антония Апостолова стила на Елизабет Страут и ни праща за Коледа в чешитския свят на неустоимата и необикновена Олив Китридж.
Стефан Иванов с чудодейната помощ на Марин Бодаков ни разказва за един експериментален текст, в който литературата достроява живота ни и го отваря към неподозирани възможности, докато „колебанието тържествува“.
Главен герой на романа, който ни препоръчва Антония Апостолова, е Европа: застаряващата „дама с история", с чийто повехнал блясък се захранват неуморните двигатели на световния туризъм. Има ли бъдеще тази любима наша европейска идея и мечта, и въобразена общност?
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.
Докато лятото се превръща в спомен, Антония Апостолова ни препоръчва книга за спомените от всекидневието на детството, порастването и една магическа гора, през която всички рано или късно минаваме и наяве, и насън.
„Метафизичен трилър“ от руски емигрант – това е октомврийското предложение на Стефан Иванов. И още: Париж, фланьорстващ студент, изкуство, любов... но и подхлъзваща реалност, двойници, халюцинации и прочее тревоги на идентичността.
На прага на есента Антония Апостолова ни препоръчва книга в „есенния“ жанр на мемоарите – романа на френската нобелистка Ани Ерно. Текст, написан сякаш през погледа на няколко поколения, преживели социалните турбуленции във втората половина на ХХ век.