Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в настоящия ни свят, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните, слабите, различните, чуждите, другите.
В сърцето на зимата Стефан Иванов посяга право към едно литературно „сърце на мрака", за да ни представи класиката на шведската нобелистка Селма Лагерльоф. Която вместо в ръцете на древногръцкия лодкар ни поверява на един доста особен скандинавски колар.
За срезовете и шевовете между поколенията, за това какви са мечтите на тези, които никога не сбъдват мечтите си, за класовите разделения и за едно класово предопределено детство. Антония Апостолова започва книжната година с роман, отличен с „Гонкур“.
„Просто, но напоително, красиво, но без нито една излишна дума, проникновено, ала без грам претенция.“ Ето така описва Антония Апостолова стила на Елизабет Страут и ни праща за Коледа в чешитския свят на неустоимата и необикновена Олив Китридж.
Стефан Иванов с чудодейната помощ на Марин Бодаков ни разказва за един експериментален текст, в който литературата достроява живота ни и го отваря към неподозирани възможности, докато „колебанието тържествува“.
Главен герой на романа, който ни препоръчва Антония Апостолова, е Европа: застаряващата „дама с история", с чийто повехнал блясък се захранват неуморните двигатели на световния туризъм. Има ли бъдеще тази любима наша европейска идея и мечта, и въобразена общност?
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.