На второ четене: „Елине Вере“
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади. В рецензията на Антония Апостолова отекват гласът и позицията и на самата авторка Виолета Златарева.
Имате поща! За това как един на пръв поглед подвеждащо лек, „холивудски“ сюжет може да добие плътност и дълбочина и да ни потопи в бистрите води на японската поезия и култура на емоциите, ни разказва Антония Апостолова.
Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и „урок по стоицизъм, търпение и любов насред всекидневната бруталност“, твърди Стефан Иванов за романа на Хишам Матар.
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.
13 000 км от Варшава до Владивосток – толкова пропътува полският журналист Хуго-Бадер, за да проумее сърцето на съвременна Русия – обикновените хора. А Стефан Иванов мечтае за такива репортажни книги, посветени на България.