В живия живот няма време за сълзи. Светът на миналото си отива и някак трябва да изберем пътя, по който ще вървим, за да намерим своето място в това, което предстои да дойде. А то не е краят на света. Поне не засега. Йоанна Елми коментира резултатите от изборите в САЩ.
Валентин Вълканов с анализ на случилото се преди, по време и след шестите парламентарни избори за последните три години. „Акциите“ на МВР, сринатото обществено доверие, купуването на гласове, медийните димки и агиткаджийската природа на политическото животно.
Моделът „Пеевски“ е моделът „Кой“. На мястото на „Кой“ може да стои произволно име. Истината е, че тези имена са повече от едно. За някои се сещаме бързо, други не ги и знаем. Лошото е обаче, че не се сещаме за имена на смели лидери, които могат да се противопоставят на „Кой“. От Емилия Милчева.
Равноотдалечен премиер, коалиции, условия, споразумения, ултиматуми... Часове преди поредните избори има от всичко по много. Само дето на гласуващите пак не им е ясно какво точно значи това. За непредставителността на демокрацията и безкрайността на технологиите на властта от Емилия Милчева.
Отива ли си ерата на политическите титани, или просто чакаме да паднат настоящите, за да си произведем следващите? Без здравословен парламентаризъм сме обречени на „титани“, които ползват българската политика за лична изгодa. От Емилия Милчева.
Може ли да бъдем изненадани с редовно правителство след изборите на 27 октомври? Напълно възможно е според Емилия Милчева. С уговорката, че макар и хубаво на картинка, досущ като есенно цвете, това коалиционно правителство ще е доста неустойчиво.
Въпреки полярните политически позиции американците са склонни да се обединят по най-важните въпроси, независимо от партийните си пристрастия. Ще има ли обаче кой да изпълни желанията им за промяна? Анализ на Йоанна Елми.