С новата ни рубрика „Игромислие“ скачаме направо в дълбокото с един вдъхновяващ (не само за геймърите) диалог между Миглена Николчина и Северина Станкева. Носят ли видеоигрите регионални белези? И как посткомунистическият свят „играе“ и разиграва своите истории и утопии?
Слаба политическа съпротива, негласно институционално съдействие, апатия. Ако се чудите какви са причините за случилото се пред Народния театър на 7 ноември, то това със сигурност са част от тях. Още – в коментара на Емилия Милчева, която беше от онези, които не успяха да влязат в театъра.
От години се водят дебати в научните среди, но най-вече извън тях, може ли прогресът на науката да продължи, ако в нея не се използват експериментални животни. И макар светът да е тръгнал натам, изглежда, че все още не можем да се справим без животните. Анастасия Орманджиева разказва повече.
Възможно ли е да ти плащат 30% по-малко само защото си жена и защото си от Източна Европа? Светла Енчева разказва историята на Мая Донева и обръща внимание на дискриминацията на работното място и погазването на трудовите права.
Докато войната в Украйна взема жертви всеки ден, докато генераторите стигат само за чай и за малко светлина, културата процъфтява. Пишат се книги, отварят се книжарници, билетите за театрите свършват за минути, танцува се. Защо е така – разказва Николета Атанасова.
Няма страшно, Хелоуин е просто забавление, казва Александър Драганов и ни уверява, че и ние имаме своя родна хорър култура, която не бива да пренебрегваме, а да интегрираме в празника, за да стигне до повече хора.
Ще е суперуникално, ако си даваме по-ясна сметка за вървежните думи, които мятаме в комуналната пералня до пълното им обезцветяване. А синонимният речник е мегаяко четиво (дори когато е само в главата ни). Още една епична порция език, поднесена ни от култовата Павлина Върбанова.