Уча се да уча
Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка Дойчева-Попова тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание.
Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как? Веднъж месечно в тази рубрика на Донка Дойчева-Попова ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.
Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка Дойчева-Попова тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание.
Първият текст от рубриката ни „Възможното образование“ е за традициите. Какво е „традиционно“ в нашата образователна система и защо традициите не бива да са пречка да погледнем към настоящето и бъдещето. От Донка Дойчева-Попова.