Как така бизнесмен като Пламен Бобоков, който с няколко SMS-а може да „задвижи“ премиер и президент да му свършат работа, се оказа клиент на прокуратурата? Вероятна хипотеза е, че падна жертва на съперничеството между двамата, тъй като е по-близо до държавния глава. Българската прокуратура ще трябва да се потруди по уплътняване на обвиненията. Засега се оказва източник на толкова много първи новини в емисии, че Васил Божков ще трябва да представи нещо по-интересно от досегашното „Българско лято“, за да я конкурира.
Вероятността управляващите да преследват бизнесмени, финансиращи техни политически противници, е плашеща. Но нека си спомним онези фрази от записа с гласа, досущ като на Бойко Борисов. „Корнела и Радев са големи сладури… Навсякъде приказват, че ти си им основният гръб. Не е приятно.“ „Ти“ евентуално е председателят на Контролния съвет на „Лукойл“ Валентин Златев.
Жанрът „SMS-и“ vs. жанра „Записи“
Засега жанрът „SMS-и“ води пред жанра „Записи“. Защото записите-с-глас-като-на-Борисов не изненадват никого. Дирижира медии – наясно сме. Унижава съпартийци – известно е. С президента са политически съперници – ама разбира се. Вулгарен е – някой съмнявал ли се е? Егото му е голямо – това новина ли е!
Какво обаче да си мислим за премиера на България, когато един от бизнесмените с репутация и особено голям бизнес се обръща към него с „бос“? В разкритите пред bTV тази седмица SMS-и от Пламен Бобоков същият пише на Борисов: „Добро утро, бос! Задава се голям проблем с Либия! Моля те да се видим за 10 мин и ти ще си прецениш!“
От обясненията на Бобоков се разбра, че Борисов си е преценил: обадил се на премиера Файез Сарадж, последвали са и срещи на външната министърка Екатерина Захариева с либийския ѝ колега. Въпреки това разследването за ябълката на раздора – танкера „Бадр“, бе удължено за пети път тази пролет, плавателният съд така и не е върнат на Либия, а досега собствеността му се е сменила поне три пъти.
Излиза, че няма как да развиваш голям бизнес в България, ако нямаш телефонния номер на Бойко Борисов. Но не само неговия. В телефона на Бобоков се оказа и номерът на президентски съветник, и на президента, че и на съпругата на президента. (За вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов се подразбира, защото му е съгражданин от Русе, кум и кръстник на децата му.) Президентът Радев призова прокуратурата да публикува незабавно цялата му чат кореспонденция с Бобоков, тъй като селекцията на обвинението „създава внушения за нещо скрито и нередно“.
Извън опитите да лобира за прокурор, да уреди помилване или българско гражданство, воден от „граждански дълг“ да помага на „стойностни хора“, една основна тема обвързва SMS-ите на Бобоков и до премиер, и до президент – Либия, или по-скоро либийският петрол.
Либийската връзка
Независимо от твърденията на бизнесмена колко добри са отношенията между България и Либия, нещата не стоят точно така. Не само заради делото срещу българските медици в Либия, при което те прекараха повече от 8 години в либийски затвори, обвинени в заговор срещу джамахирията и умишлено заразяване със СПИН на над 400 либийски деца. От времената на социализма между двете държави остават достатъчно неуредени въпроси и проблемът с „Бадр“ е още едно доказателство.
Случаят е достатъчно сложен, но… мирише на петрол. Либия дължи на българската фирма „Булгаргеомин“ милиони заради търговски отношения, възникнали през 80-те години на миналия век покрай две 25-годишни концесии за добив на петрол. Българската държава е инвестирала близо 200 млн. долара, но в крайна сметка не е получила гарантираните по договор 15% от добития нефт. Работата е замразена през 1993 г. Днес „Булгаргеомин“ е вече приватизирана (в орбитата на „Титан“), но дълговете остават – и стават основание за задържането на „Бадр“ в бургаското пристанище.
Правата за концесиите пък се местеха от „Булгаргеомин“ към „Проучване и добив на нефт и газ“ (днес в състава на „Химимпорт“). Най-накрая изтекоха през 2005 г., а българската държава проигра и възможностите да ги продаде. Но през 2011 г. премиерът Бойко Борисов изведнъж обяви, че България ще поиска възстановяване на изгубените концесии за добив на нефт – или получаване на съответните компенсации, „след като се стабилизира положението в джамахирията“. Материалният интерес на България в концесиите се оценяваше преди години на близо 600 млн. долара. Евентуално развитие на сагата с концесиите днес би означавало вече не държавата България да е страна, а частни инвеститори.
От 2011 г. насам обаче Либия е дестабилизирана от гражданска война и засега не е ясно кога окончателно ще приключи конфликтът, в който се включиха и руските наемници от „Вагнер“, и турски сили, изпратени от президента Ердоган. „Вагнеровците“ се бият на страната на ген. Халифа Хафтар, Анкара подкрепя т.нар. правителство на националното съгласие на Сарадж, което е и международно признато. Продължаващият конфликт обаче влияе върху най-важния източник на приходи – добива и износа на нефт, въпреки усилията на шефа на Националната петролна компания Мустафа Санала, известен като един от най-влиятелните хора в Либия. В доклад от февруари 2019 г. на Оксфордския институт за енергийни изследвания е отчетена неговата значимост, но авторите също така отбелязват, че това е и уязвимост за нефтения и газов сектор на Либия – фактът, че възстановяването му трябваше да зависи толкова много от един човек.
Накратко, стабилност в Либия би означавало петрол и приходи за инвеститори. Стабилност обаче скоро няма да има, но в мътни води се лови най-много риба. „Какво ще изгубите Вие?“, запитаха по bTV Бобоков по повод развитието на случая с „Бадр“ и опитите му да повлияе в името на добрите междудържавни отношения (по неговите думи). „Губя възможности“, отговори предприемачът, без да поясни какви. Можем да направим предположения единствено от изречението в SMS-а му: „Либия има 100 пъти по-голям потенциал от Азербайджан (голям износител на нефт и газ – б.р.) например!“
Петролът е необходим за бизнеса на Бобокови, тръгнал от малка държавна рафинерия в Русе, произвеждаща масла. Затова и Пламен Бобоков влага усилия да се сдобие с решение на ВАС още преди публикуването му, да повлияе на развитието на случая с танкера „Бадр“, да пита дали ще се уреди въпросът с българския паспорт за либиец – и изобщо да стане разпознаваема за Триполи фигура. Освен това братя Бобокови имат и други инвестиции в Северна Африка.
Какво прави президентът
А SMS-ите, публикувани от прокуратурата, добавиха нов опозиционен щрих в говоренето на президента. Този път заради сблъсък с БНТ.
Според Президентството в новинарски емисии „По света и у нас“ не е представена пълната позиция на институцията, а само част от нея, при това интерпретирана „манипулативно и с внушения“. Поводът е разпространената на 30 юни от прокуратурата нова серия SMS-и, в които се коментира помилване на затворника Петър Ненов. От „Дондуков“ 2 са възмутени, че БНТ спестила информацията, че „в президентската институция няма и не се е провеждала процедура за помилване на лицето Петър Ненов“. От БНТ отговориха, че имат свободата да избират реда и начина на представяне на новините, водени „единствено от професионалните си критерии“.
Така Румен Радев, който преди две години призова за „повече светлина“ заради тъмното в държавата, консолидира опозиционното говорене. По отношение на кризата от COVID-19 влиза в обувките на БСП, определяйки мерките като неадекватни; по отношение на прокуратурата – че политическото ѝ заиграване е несъвместимо с демокрацията, президентът е досущ като „Демократична България“; критиките му към авторитарния и диктаторски стил на Борисов напомнят тези на Слави Трифонов. Това прави ли го говорител на опозицията, част от която няма парламентарно представителство, а тази, която има, е заета предимно със себе си? Да не забравяме, че както на партиите им предстоят парламентарни избори идната пролет, избори очакват най-вероятно и Радев – идната есен. Резултатът на първите ще предопредели до голяма степен и този на вторите. Въпросът за финансирането на предстоящите политически кампании е от съществено значение.
А обещани срещи като тази с президента на Либерия – бившия професионален футболист Джордж Уеа, няма да помогнат за рейтинг. Може би за финансиране… Един от SMS-ите, изпратени от Бобоков на Prezident – Rumen Radev, гласи: „Привет от Монровия! Сенатът гласува вчера нашата концесия и Приста Порт е вече официален концесионер на пристанище Бюкянън в следващите 25 години! Президент Джордж Уеа много би се радвал да се види и запознае с теб! Ето защо е необходимо и сериозно назначаване на посланик в Нигерия с акредитация в Либерия!“
Бягане с препятствия
Според условията на концесията основният ѝ приоритет е износът на желязо – заради бизнеса в Либерия на най-големия в света производител ArcelorMittal. Освен това правителството получава приходи от 0,25 долара за метричен тон товари и корпоративни данъци за около 145 млн. долара. „Приста Порт Бюканън“ се ангажира да разкрие и 1000 работни места.
Писмо на евродепутатката от БСП Цветелина Пенкова от февруари т.г. обаче разкрива, че са възникнали препятствия при изпълнението на концесионния договор. (Пенкова е най-младият евродепутат на левицата, представител на клуб „Милениум“.) Тя пише до ръководителката на делегацията на ЕС в Либерия Елен Каве за „некоректно и противозаконно третиране“ на европейски инвеститор от либерийските власти и администрация. Според българската евродепутатка, въпреки одобрения концесионен договор, администрацията все още не е предоставила на „Приста Порт Бюканън“ правото да упражнява функциите си на концесионер и да изпълнява инвестиционния проект. „Приста“ има основателни опасения и доказателства, че служители от администрацията на Либерия са замесени в опит да отменят законно проведената процедура, се посочва в писмото.
През декември 2019 г. и Чери Блеър, съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър, която представлява законните интереси на „Приста Порт“ според информация в либерийска медия, призова президента Уеа за намеса „поради очевиден застой в Камарата на представителите“. Изглежда, че застоят продължава – поради заплахите на ArcelorMittal, че ще ограничи инвестиционните си намерения в Либерия, тъй като има съмнения, че сделката за „Приста Порт“ е нарушила негови концесионни права на пристанище „Бюканън“.
„Вие наистина ли сте толкова наивен, за да си мислите, че нещата [в България] се случват „по закон“? Чували ли сте, че стават с връзки“, запита Пламен Бобоков водещия на сутрешния блок на bTV Антон Хекимян. А как стават в Либерия – по закон или с връзки? Защото ако са ги направили по закон, излиза, че са големи наивници – макар Либерия да не е България.
„Направо ми е страшно да си помисля какво изпитва обикновеният гражданин в България. Ако нямаш на кого да се обадиш и кой да те препоръча – умираш прав“, каза още Бобоков. Така си е. Босът не вдига на всеки.
Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Пламен Бобоков в „Денят с Веселин Дремджиев“
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни