Терзиев vs. Григорова. Два свята, три извода

През 1978 г. в София се раждат много деца, две от които, вече зрели хора, ще се изправят един срещу друг на балотажа за кмет на столицата на 5 ноември. 45-годишният Васил Терзиев, израснал в идеалния център на София, и 45-годишната Ваня Григорова, чието детство е преминало в населения с роми квартал „Христо Ботев“. 

Първият – развивал се единствено в сферата на частния бизнес, добре образован и успешен инвеститор в софтуерната индустрия, без ярки политически изяви до издигането му за кандидат-кмет. Втората – с биография на човек, преминал през нископлатени работи, синдикалист, антиглобалист, ярък социален популист. И двамата са съзрявали като личности по време на Прехода, разполовил и даже разтроил България, живяла дотогава в привидностите на „равенството и братството“ и на номенклатурната клептокрация. Терзиев стартира с фамилия на високи позиции в системата на бившите тайни служби и като част от алумните на Американския университет в Благоевград. Стартът на Григорова е като на мнозинството обикновени българи, утежнен допълнително от произхода ѝ.

На 45 днес, и двамата слагат начало на политическа кариера – той за кмет (но така и не поведе листата с общински съветници) и може би за премиер след това, тя – за кмет, но и за нова левица. Пълни противоположности са – като южните и северните квартали на София. Терзиев е възпитан и сдържан, Григорова е твърде напориста и емоционална, също и жизнена. 

Зададената като че ли по подразбиране прогноза от социолозите за първите двама в София – Васил Терзиев, кандидат на по-скоро либералната градска общност, срещу номинацията на десноцентристката и консервативна ГЕРБ Антон Хекимян – не се сбъдна. Срещу Терзиев се оказа кандидатът на обединената левица Ваня Григорова. А случващото се в София винаги е сигнализирало за промяна, макар и по-бавна, в останалата част на страната. 

Избирателната активност в столицата, където гласоподавателите са 1,1 млн., е обидно ниска дори и сред разгневилите се заради активното мероприятие с машините софийски избиратели на ПП–ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. В навечерието на вота Държавна агенция „Национална сигурност“ с помощта на парламентарно представени партии – и партньорите, и противниците на ПП–ДБ – гръмна справка, с която пробва да уличи замeстник-министър на ПП–ДБ, ерго самата управляваща коалиция, в манипулация на машинния вот. В резултат на скандала ЦИК отмени гласуването с машини и в София излязоха на протест. 

ДАНСwithme 2023 даде тласък за повече гласове, но въпреки това на предишните местни избори на първия тур за Йорданка Фандъкова гласуваха 161 909 души, а сега Терзиев е подкрепен от близо 119 000. Тогава съперничката на Фандъкова – Мая Манолова, обедини голяма част от анти-ГЕРБ вота и получи 123 714 гласа още на първи тур, а на втори надхвърли този резултат с близо 65 000 гласа. 

По БНР социоложката от „Галъп интернешънъл болкан“ Яница Петкова коментира, че на 29 октомври са излезли да гласуват по-скоро представители на възрастовата група от 30 до 60 години и 

хората с висше образование и по-висок социален статус са решили изборите в столицата. 

За втория тур обаче ще е необходима много по-сериозна мобилизация. Големият въпрос е къде ще отидат гласовете на ГЕРБ и „Възраждане“, чийто кандидат – депутатът Деян Николов, е спечелил близо 29 000 гласа. Дори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да призове своите да подкрепят Терзиев, едва ли всички ще го направят, както не му се подчиниха и за Хекимян, чийто резултат се оказа по-нисък – неизненадващо, – отколкото на общинската листа на ГЕРБ–СДС. 

Предстоящият сблъсък за София, изправил един срещу друг Терзиев и Григорова, налага някои изводи.

Автентичност 

Притежават я и Терзиев, и Григорова – и като личности, и като политическо представителство. Автентичност липсваше на кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, който би могъл да изиграе кандидат на която и да е политическа сила, стига да му бъде поръчано, и до края изглеждаше като дубльор на истински кандидат. Нищо от биографията на журналиста не го свързва с десните консерватори на ГЕРБ – ако не броим репортажите за мъжкото хоро в Тунджа. 

Васил Терзиев е автентичен представител на градските либерали, известни и като градска десница, от които всеки следващ избор отмива дясното. Социологическите данни показват, че митът за „синя София“ е заличен – кандидатът на „Възраждане“ Деян Николов е изпреварил кандидата на старата десница Вили Лилков. Едва 1,3% от гласувалите за ПП–ДБ, където са и десните консерватори от ДСБ, са пуснали бюлетина за Лилков. 

Ваня Григорова също е автентичен ляв човек и нейната кандидатура, обединила БСП, „Левицата“, също „Атака“ и още леви формации, e попадение. Но и отглас от европейските тенденции, където се забелязва радикализиране на лявото в комбинация с национализъм и с „ортодоксален социализъм“ – определение, дадено преди пет години за германското движение „Изправи се“ и проруски настроената му лидерка Сара Вагенкнехт. Григорова, която беше от защитниците на преговори с „Газпром“ след спрените доставки на руски газ миналата година, в кампанията заглуши проруските теми и заложи на идеите си за повече община, срещу лошите частници и още от „късния социализъм“, както ги нарече „Сега“. 

В действителност е все едно какво иска Григорова, защото структурата на СОС е ясна – най-голямата група в него е на ПП–ДБ, следвана от ГЕРБ–СДС, а тази на „БСП за България“ е трета благодарение на мажоритарния избор за Ваня Григорова. 

Двата свята

През резултатите в София може да се чете и „няма ляво, няма дясно“, както при резултатите, които познаваме в цяла България. Изборът на Терзиев и слабият резултат за Вили Лилков показа, че СДС и неговите отломки остават в историята, в столицата има нова генерация избиратели, за които неизвършената лустрация и Държавна сигурност са скелети, които е най-добре да останат в гардероба. А за парите на задграничните дружества не са и чували. 

В търсене на работа и по-добро заплащане към София се стекоха десетки хиляди от вътрешността на страната и социалната стратификация на столицата се промени. Кварталите „спални“ се разраснаха, а вълната от прииждащи в града, в който безработицата е изключително ниска, а средната заплата най-висока, наруши и идейния баланс. Старото дясно се характеризираше с идеологеми, а и нямаше как да бъде иначе, след като все още не беше изградило база, а само антикомунизъм и усилия за разграждане на тоталитарната държава. Новото обаче е бизнес ориентирано.

Изстрелването на Григорова към балотаж ще се отрази и на БСП. Наблюдателни журналисти забелязаха, че в изборната нощ триумфиращата лидерка на социалистите Корнелия Нинова така и не събра сили да назове името на същинската победителка. Дали пък Нинова няма да провали синдикалистката, която заплашва не шефския пост в партията, а съществуването на самата партия в настоящия ѝ вид. Вчера дойде новината за договорена подкрепа с „Има такъв народ“, спечелили близо 12 000 гласа с кандидата си Ивайло Вълчев. Но резервоарът на гласове все пак остават ГЕРБ и „Възраждане“, а партията на Костадин Костадинов се е колаборирала с БСП – подкрепи я за вота на недоверие например, а на няколко пъти вече координират действия.

Ваня Григорова на практика зашлеви Нинова и всичките досегашни подгласници на „Позитано“ 20, типични апаратчици от хайверената левица, за които лявото не е нищо повече от концесия до живот. Фактът обаче, че те стоят зад номинацията ѝ, показва, че вълкът иска да си смени кожата – нищо повече. 

Идеалният кмет

Идеалният кмет на българския град държава София би бил хибрид между технократа с рационален ум и сдържаност Терзиев и Григорова с нейната емпатия и социални умения. Но това е невъзможно, така че изборът на 5 ноември е неизбежен.