Три въпроса за водата и енергетиката

Екологичната организация „Грийнпийс – България“ излезе в сряда с позиция за запазването на водните ресурси, но в контекста на парламентарните избори. Като посочват, че предстоящият вот ще се проведе в условията на здравна, социална, икономическа и климатична криза, природозащитниците задават на посочените от социолозите политически формации с шансове да влязат в следващото 45-то Народно събрание три въпроса, свързани с водата и използването ѝ в енергетиката. Очакваме реакцията на партиите и коалициите, но междувременно може да погледнем дали в техните предизборни програми се открива част от отговорите.

Защо водата – обяснение дава самата неправителствена организация: защото това е един от най-важните изчерпаеми природни източници, от които зависи животът на планетата, но в настоящата климатична криза достъпът до вода за почти половината европейци вече не е гарантиран. В последните 10 години България използва значителен дял от дългосрочните си водни ресурси, затова първият въпрос към политиците е:

Каква е визията ви за намиране на решения на проблема с недостига на вода в контекста на климатичната криза?

В политическата си програма по тази тема ГЕРБ посочва огромните инвестиции от бюджета и от европейските програми за изграждането на пречиствателни станции и модерна водоснабдителна инфраструктура, за отвеждането и пречистването на отпадните води и пр.

„Създадохме“ и „осигурихме“ са двете ключови думи в програмата на управляващата вече 10 години партия. Например: „Създадохме Национален координационен център в МОСВ…“, „Създадохме Национален контролен орган за язовирите…“, „Осигурихме финансиране за изграждането на 57 пречиствателни станции, а други 24 са в процес на проектиране или изпълнение…“ И още: „Създаден беше „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, който успешно подпомага водните оператори за решаване на натрупани с десетилетия проблеми, запазихме социалната поносимост на цената на водата.“ Изброяват се и още мерки за достъп до чиста питейна вода за всички и за интегрирано управление на водните ресурси, за пестене и повторно използване на водите.

Коалиционният партньор в лицето на ВМРО предлага „контрол по използването и осигуряване на достатъчно водни ресурси за питейни, битови, селскостопански и промишлени нужди“ и с това изчерпва концептуалните си виждания по тази тема.

И в програмата си за управление „Визия за България“, и в предизборната си платформа БСП поставя акцент върху инсталациите за питейни води и разширяването на контрола върху качеството им. Социалистите настояват и за гарантиране на питейно-битовото водоснабдяване, защото според партията в ХХI век все още близо 400 000 български граждани всяко лято са на воден режим. Превенция от наводнения и използване на отпадните води за напояване и за индустрията са други моменти от програмата на партията.

От ДПС, които не спират да твърдят, че имат силна програма за управление и кадри, които да я реализират, посочват като един от основните приоритети в програмната си декларация „устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж, а именно чиста енергия, чиста вода, чист въздух и чиста храна“. И нито дума с какви мерки ще постигнат тези цели. Но това не изглежда странно на фона на изсичането на горите, загубите на подпочвени води и институционалния чадър над фирмите, които извършват тази дейност (някои от тях са свързани с ДПС). Както и при пълната липса на контрол върху този процес от страна на държавата и прокуратурата.

Затова пък в предизборната програма на „Демократична България“ въпросът за недостига на питейна вода е поставен с цялата му острота. В документа пише, че България е сред петте страни в Европа, бедни на водни ресурси, а загубите на питейна вода достигат някъде до 60% (които, разбира се, се калкулират в месечните фактури на гражданите). Затова, за разлика от управляващите, експертите на „Демократична България“ твърдят, че водният сектор у нас не е в добро състояние, тъй като реформите се отлагат с години. Приоритети в сектора в програмата на ДБ са свързани с приемане на ново законодателство и привеждане на нормативната уредба на сектора в съответствие с интегрираното управление на водните ресурси, завършване на процеса за класификация на язовирите в България, динамичен мониторинг и контрол върху тях и реките, опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с гражданските организации и бизнеса.

Коалицията между „Да, България“, „Демократи за силна България“ и „Зелено движение“ залага на поетапното изграждане на устойчива ВиК инфраструктура в ромските квартали и махали, на повишаване на ролята на минералните води в здравеопазването и туризма, на създаване на система от защитени реки и морска акватория и опазване и защитаване на екосистемата на Черно море. Сред мерките особено важни са надеждните оценки на риска от наводняване и засушаване по региони и басейни; създаване на регистър на „критичната водна инфраструктура“; разширяване на националната система за мониторинг на качеството на водите и създаване на прозрачност за реалното им състояние чрез публикуване на протоколите от хидробиологичния и физико-химичния мониторинг на водите; осигуряване на вода за земеделското стопанство чрез иновативни решения с екологични, социални и икономически ползи.

Каква е визията ви за използването на вода в енергийната система за следващите пет-десет години? Необходима ли е трансформация на производството ни на енергия и каква да е тя?

Това е следващото питане на „Грийнпийс – България“ към партиите. Темата е особено важна от гледна точка на т.нар. Зелена сделка на ЕК и със сигурност ще затрудни политическите формации в отговорите им.

В програмата на ГЕРБ е записано, че Зелената сделка и изискванията за намаляване на вредните емисии ще изправят България пред трудности в енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство. „Политиките по декарбонизация ще се отразят на цялата ни икономика, семействата, гражданите и институциите. Това е и риск, който ще превърнем във възможност“, се казва в документа. Но без да е уточнено как, заявеното остава просто едно клише. Управляващите нямат отговор в какви срокове ще извършат трансформацията в енергетиката и каква ще е нейната икономическа и социална цена. В програмата им липсва и визия как ще се използва водата в енергийната система в близко бъдеще.

ВМРО, досегашният коалиционен партньор в правителството, иска преразглеждане на Зелената сделка и максимално запазване на използването на „единствения значим местен енергиен ресурс – въглищата, при спазване на високи екологични норми и прилагане на иновативни методи за намаляването на емисиите на CO₂ чрез „консервиране“ или „трансформиране“, като за това се използват европейските финансови компенсации“.

Основният претендент за властта – „БСП за България“, вижда възможности за изграждане на възобновяеми енергийни източници, като се използва потенциалът на река Дунав. Социалистите залагат на развитието на ядрената енергетика и на внедряването на технологии, които използват водорода. И те като управляващите не смеят да изрекат на глас, че идва краят на въглищната индустрия. Затова пък предлагат комплексът „Марица-изток“ да се превърне в пример за нови зелени инвестиции. И категорично се обявяват за „държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни инфраструктурни проекти, газови връзки и коридори с доказана икономическа ефективност“.

Като отчита отсъствието на политическа воля за модернизиране на енергетиката, монополизма в сектора, липсата на диверсификация на енергийните доставки, лошата правна и институционална среда и абсурдното субсидиране на губещи държавни предприятия, „Демократична България“ дефинира проблемите и предлага списък от необходими решения, неизбежни за осъществяване на успешна трансформация и модернизация на сектора. Но конкретна визия за използването на вода в енергийната система в следващото десетилетие в програмата на партията няма.

Отговор и на третия въпрос на неправителствената организация към политическите партии и коалиции, които ще бъдат представени в следващия парламент, не може да бъде открит в предизборните им програми и платформи. А въпросът е:

Какво е мнението ви относно контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи като ТЕЦ „Бобов дол“ и какви политики планирате в посока подобряване на качеството на водите в близост до такива съоръжения?

Ще бъде интересно дали до датата на изборите „Грийнпийс – България“ ще получи отговори на въпросите си. Защото те са важни не само за десетките хиляди хора, заети в този сектор, които ще трябва поетапно да се преквалифицират, за да намерят място в новите производства на територията на досегашни енергийни комплекси. Политическите решения, свързани със закриването на въглищната индустрия и предлагането на алтернативни екологични производства са важни и за гражданите, които десетилетия наред понасят вредите от дейността на въглищните централи.

България трябва да изпълни ангажиментите си към ЕС и към Парижкото споразумение, но преди да вземат решенията, политиците трябва да чуят експертите. А те смятат, че производството на електроенергия от водород не е нито икономически по-изгодно, нито по-екологично при заместването на добива на ток от изгарянето на въглища. Както и че в атомните и топлоелектрическите централи е необходимо огромно количество вода, а производство на водноелектрическа енергия нарушава естествения воден цикъл в реките и езерата. Затова този проблем е особено важен от гледна точка на увеличеното търсене на вода през последните 50 години в Европа и намаляването на възобновяемите водни ресурси на глава от населението с цели 24%.

Замърсяването на питейните води с огромни количества отпадъци от въглищната индустрията, с пестициди от земеделието и с тежки метали може да доведе до непредвидими последици, а в недалечното бъдеще дори до войни за чиста вода, особено ако не се справим с климатичните промени и повишаването на температурата на Земята. Днес все още не е късно политиците ни да се проявят като държавници и да започнат да гледат отвъд своите мандати. България, макар и драматично закъсняла с националните си планове, може да започне да преструктурира остарялата си индустрия и да хване последния влак за новите индустриални революции. Ако следващото правителство е от партии и политици, които осъзнават цената и смисъла на този преход.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов