Тръмповите червенотиквеничета

Преди САЩ да са изкарали и седмица в преддверието на обещания им от президента Тръмп Златен век, или по-скоро Позлатена епоха (Gilded Age*, последната четвърт на XIX – началото на XX век), мейнстриймът на българската политика бързо се равни по новия стопанин в Белия дом. Политическото представителство на либералната общност ПП–ДБ мълчи, а се оказа, че съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев са в САЩ за инаугурацията, за което Петков се похвали и с пост в социалните мрежи. 

Маршът на авторитарния популизъм

Сега е модерно всички да стават тръмписти, заяви в една от публичните си изяви депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев („Да, България“). Всъщност България, както и някои други европейски държави, се движи отвъд познатите идеологии ляво, дясно, център и т.н. към доминиращия хибриден политически стил, който от Университета на Калифорния, Бъркли, определят като „авторитарен популизъм“. 

Институтът има цялостно изследване по темата, за да се разберат политиката и случващото се в света отвъд ляво-дясната парадигма. В него авторитарният популизъм е описан като политическа стратегия, при която лидерите култивират и експлоатират страха от промени и от „другите“ (често дефинирани на расова, етническа, религиозна или кастова основа), за да оправдаят практики, ограничаващи политическата конкуренция и прозрачност. Същевременно твърдят, че защитават версия на демокрацията, която приоритизира мнозинството пред правата на малцинствата.

Познато, нали? Но Европа е изпреварила Тръмп с политици като Марин Льо Пен, унгарския премиер Орбан, турския президент Ердоган, италианската премиерка Джорджа Мелони – единствения лидер от ЕС с лична покана от Тръмп на церемонията по встъпването му в длъжност. Българската политика изобилства със значително по-умалени и по-меки балкански версии на американския Първи – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, олигарха Делян Пеевски, президента Румен Радев, Слави Трифонов, Костадин Костадинов… Разликите между тях са формални, противопоставянето един срещу друг – ситуативно. 

Всички те в крайна сметка печелят (повече или по-малко) симпатии заради флирта с избирателите „Аз съм един от вас. Прост съм и вие сте прости, затова се разбираме“; защото залагат на националната гордост и защита на „традиционните ценности“, а антиелитаризмът им не е просто културна революция. И разбира се, до един харесват Тръмп. 

Политическата нестабилност работи за този модел партии и „Възраждане“, ИТН и „Величие“ спечелиха влияние като реакция срещу корупцията, неефективността и бюрокрацията на традиционните политически партии.

Либерализмът е сирак в България

Либерализмът винаги трудно е вирял в България и това има (и) своите исторически основания – липсата на традиции. Още след Освобождението политическите елити са се ориентирали към авторитарни модели. Част от зараждащата се българска буржоазия намира своето политическо представителство в Народната и Демократичната партия, но самите те страдат от вътрешни разцепления. А и периодът между Освобождението и 1944 г. за една България с преобладаващо селско население е белязан от политическа нестабилност, преврати и доминация на популистки или националистически партии.

Социализмът стъпква всеки либерален кълн и макар и да създава свои елити в лицето на партийната номенклатура, прикрива властовата си концентрация с евфемистичното понятие „власт на народа“. Липсата на свободен пазар, частна инициатива и политически плурализъм, както и култът към колективизма създават устойчиво недоверие към идеите за индивидуалните права, инициативи и свободи. 

Съвпадение или не, но значителна част от българските тръмпомани са свързани по един или друг начин с върхушката от времената на тоталитарната държава и бившите тайни служби. Онзи режим се е възпроизвел в най-уродливите си проявления, допълнително подсилени от възможностите за промиване на мозъци, които предоставят новите технологии, включително социалните мрежи.

Българите свързват либерализма с непопулярни политики, като икономическата либерализация, която винят за социалните неравенства и за обедняването в годините на Прехода. Доминираният от „червените мобифони“ и бившата ДС Преход наред с трудно преодолимата кремълска орбита успяха да насадят в главите на хората не стремеж към върховенство на закона и възмущение от липсата му, а неприязън към западния модел. Не уважение към индивидуалните права, а носталгия по колективната бедност и уравниловка. 

В България либералната общност е възприемана като „eлитарна“, а и самата тя се възприема до голяма степен като такава, откъсната от „обикновения човек“. Това допринася и за лошата организационна структура, а и за софиоцентричността – една от характеристиките ѝ, която проличава особено в резултатите от изборите. 

Така че авторитарният популизъм в България, чийто предвестник всъщност е „човекът от народа“ Тодор Живков, е продукт както на исторически предпоставки, така и на съвременни глобални тенденции. Българските президенти с по два мандата са в различна степен представители на този тип политика. Въпросът сега, в деветата година от мандата на Румен Радев, е кой ще го наследи на „Дондуков“ 2 след изборите догодина.

Не е трудно да се изчисли профилът на този бъдещ президент, а подозренията към Бойко Борисов, че ще се кандидатира на изборите, растат. Но който и авторитарен популист да е, не Тръмп ще е виновен за избора му. 

„Дори слънцето ще свети различно…“

За най-радикалните авторитарни популисти миграцията, културните промени и влиянието на Европейския съюз (ЕС) са представяни като основни врагове. Това подхранва недоверието към Брюксел, срещу чието „външно влияние“ те парадоксално обещават да защитят гражданите на ЕС. А след победата на Тръмп обещават и нов Брюксел като Орбан:

След само няколко часа дори слънцето ще свети различно в Брюксел. Нов президент в САЩ, голяма фракция патриоти в Брюксел, огромен ентусиазъм… Така че великата атака може да започне. С това поставям началото на втората фаза на офанзивата, целяща „да окупира“ Брюксел. Ние в Унгария сме опозицията на системата в Брюксел, който е окупиран от ляволиберална олигархия.

Но не са единствената опозиция, след като партията на Орбан ФИДЕС, допреди време част от ЕНП, и други десни партии основаха парламентарната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент. Начело е френският „Национален сбор“ на Льо Пен. А Мелони втвърди тона срещу мигрантите, след като премина в лагера на Тръмп малко преди преизбирането му. 

На следващия ден след като американският президент се закле, българският – освен че говори като руски президент на Софийския икономически форум, отдаде и „за пооочест“ на Тръмп. Също така подкрепи идеята му да се заделят повече средства за отбрана. „Войната в Украйна зависи от дронове, Starlink [спътниковия интернет доставчик на милиардера предприемач и съратник на Тръмп Илoн Мъск – б.а.], киберсигурност, Космос“, каза държавният глава, чиито служебни правителства, а и самият той оказваха съпротива срещу помощта за Украйна. 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

Лидерът на „Възраждане“ също приветства Тръмп като гробокопача на неолиберализма. Костадинов подкрепи позицията на Тръмп за Канада и вдъхновен от него, заяви, че Северна Македония трябва да стане част от България, което определя като „логично и справедливо“. Неприкосновеността на националните граници не значи нищо и за неговия вдъхновител Путин, а и раздухването на несекващото напрежение между София и Скопие е печеливш похват. 

През цялото това време, докато на неприлично висок глас се пеят хорови и солови алилуи за Тръмп, българските либерали не издават и звук. Докато Радев търси сметка от европейските лидери за войната в Украйна и възхвалява Тръмп, докато антиевропейците ръкопляскат, че мъжете са мъже, а жените – жени И ТОЛКОЗ!, Европа е слаба и сега ще им се разкаже играта на соросоидите…

Какво очакват онези българи, които вярват в европейската принадлежност на България и в ценностите, които Европа е създала – универсалните човешки права? Очакват тя да защити тези права, а след това е добре да спрат с балонизирането си и да създадат свой устойчив разказ. Може да се окаже, че появата на политици като Тръмп, подкрепяни не просто от най-богатите, а от най-могъщите в света, ще извади либерализма от самодоволството му. Или пък ще го остави да загине, както се случи с хайверените социалисти.

Либерализмът не може да остане в интелектуални кулоари и виртуални платформи, докато в реалния свят тръмпоподобните авторитарни популисти окупират полето на емоцията, страха и идентичността. Освен ако не знае каква разбираема и свързана с живота на хората надежда да им предложи. 

Иначе единствените, които ще печелят от апатията и пораженчеството на либерализма, ще са продавачите на фалшива простота. 

* Gilded Age – името е от заглавието на роман от 1873 г., чиито автори са Марк Твен и Чарлз Дъдли Уорнър. В произведението тези времена се осмиват заради грубия материализъм и показната демонстрация на богатство. От друга страна, тогава се слага началото на съвременна Америка с индустриализацията и градското общество.