„Целият граждански сектор е под прицел.“ Разговор с Георги Богданов

Гражданският сектор в България върши незаменима работа в сфери, в които държавата отсъства. В същото време той е обект на множество очернящи кампании. След активното мероприятие срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, примката около неправителствените организации се затегна още повече. Натискът върху тях и представянето им в негативна светлина обаче не са от вчера. Думата „соросоиди“ (по името на основателя на Фондация „Отворено общество“ Джордж Сорос), която е негативно обобщаващо название на представителите на неправителствените организации, циркулира в публичното пространство от поне двайсетина години.

За проблемите, перспективите и потенциала за справяне на гражданския сектор разговаряме с Георги Богданов, който е изпълнителен директор на Националната мрежа за децата (НМД). Тя обединява повече от 130 организации и активисти. В основата ѝ стои убеждението, че детето е човешко същество и има права. „Това е толкова просто, но и много сложно за възприемане“, казва Богданов и пояснява привидното противоречие: „У нас се счита, че детето е малко същество, което трябва да бъде послушно, благодарно и да си знае задълженията. Но животът не е такъв. Ако караме децата ни да слушат и да възхваляват възрастните, ние възпитаваме хора, които в бъдеще няма да са способни да се справят с проблемите си.“

Георги Богданов, както и представителите на 120 граждански организации бяха част от предаването „Властта на гражданите“, което се излъчваше по „Дарик радио“ през последните четири години и се реализираше в рамките на проекта „Какво можем заедно“. 

Невидимите трудности зад видимите успехи

В равносметката на НМД за 2023 г. присъстват над 30 значителни постижения. Но Мрежата има както успехи, така и неуспехи, смята Георги Богданов. Според него един от проблемите пред гражданския сектор е, че в България трудно се разбира естеството на застъпническата работа. „Зад една промяна в законодателството се работи с години, като например последните промени от декември 2023 г. в Семейния кодекс.“ Става дума за поправката, даваща възможност на осиновените хора по-лесно да открият биологичните си родители. Tази промяна, по думите на вносителите, засяга над два милиона души – не само осиновените, осиновителите и биологичните родители, а и техните близки и роднини.

Друга победа е извоювана за по-кратко време, но с не по-малко усилия. Преди две години, когато пандемията от COVID-19 започва да отшумява и противоепидемичните мерки се разхлабват, заведенията и магазините се отварят, но не и училищата. „Тоест децата можеха да се шляят в моловете и да ходят на ресторант, но не и в училище“, припомня Богданов. Тогава от НМД са поканени на пресконференция от тогавашните министри на здравеопазването и на образованието, които нямат обща позиция дали учениците да се върнат в класните стаи. Въпреки че преди това от организацията са провели десетки разговори с двамата поотделно, убеждавайки ги, че България трябва да постъпи като другите европейски страни – да осигури бързи тестове и децата да тръгнат на училище.

„Пресконференцията закъсня с около половин час, но там буквално си крещяхме“, разказва директорът на НМД. Накрая спорещите страни стигат до консенсус и заедно отиват на пресконференцията, където обявяват, че ще се закупят експресно бързи тестове. „И от следващата седмица в училище влязоха над 520 000 деца.“

Причини за кампаниите срещу гражданския сектор

НМД е сред основните обекти на кампаниите срещу НПО сектора, а самият Георги Богданов е „герой“ на не едно и две очернящи мемета. Хейта по свой адрес възприема философски: „Аз съм един от лидерите на най-голямата гражданска организация в страната и е естествено да съм най-атакуван от пропагандата.“ Това не означава, че се примирява с клеветите по свой адрес – напротив, води дела срещу шестима души и една телевизия. Някои от тях печели, други губи. Загубите отдава на обстоятелството, че клеветите в интернет са „изключителна новост“ за българските съдилища – въпреки множеството експертизи, които се извършват в тази област. „Съдебната ни практика е доста ограничена в тази посока, но аз съм въоръжен с търпение и знам, че битката ще е дълга.“

Според изпълнителния директор на НМД обаче по-притеснителното е, че „целият граждански сектор е под прицел, защото той е част от демократичното развитие на страната“. Това превръща НПО-тата в мишена на крайнодесни политически формации и фундаменталистки религиозни организации.

Редица изследвания и журналистически материали показват, че основните ядра на тези идеологически кампании идват от две основни гнезда. Едното е Кремъл, а другото – крайни религиозни организации, базирани в САЩ и Европа. Няма как тези атаки да не достигат до нас, които сме пазители на демокрацията и на съвременните достижения на научната и прогресивна общност. 

Той вярва в плурализма и затова не смята, че е лошо, че едни от най-изявените врагове на НПО-тата също са регистрирани като НПО-та. Изпитва обаче нетърпимост към налагането на страхове в обществото, прибягването до лъжи и „изкривени истини“, създаването на „обществени страшилища“ като „джендъра“, „соросоидите“ или „норвежците“:

Пропагандата и дезинформацията налагат тези глупости, за да насаждат страх, омраза и ненавист към други хора от обществото. Тези НПО-та си имат своите методи на работа. Те са против Стратегията, против „джендъра“, против ваксината, против маската… И като ги запиташ: „Вие за какво сте в крайна сметка, какво искате?“, те нямат ясен отговор.

Друга причина за очернянето на сектора е, че той се застъпва за прозрачност и спира корумпирани или „глупави“, по думите на Богданов, сделки на държавно равнище. Той дава пример с изоставения строеж в двора на Александровска болница, „където щяха да се изхарчат най-малко 100 млн. лв., предназначени за детската болница“.

Последствия от поредицата кампании срещу НПО сектора

Кампаниите срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и Закона за социалните услуги се насложиха една върху друга и по този начин увеличиха ефекта си. „Беше много тежък период за НМД и за нас като секретариат“, признава Георги Богданов, но в същото време вижда и позитивен ефект – днес секторът е много по-подготвен от преди. Неуспехите в началото според него се дължат на това, че нито гражданският сектор, нито журналистите са били подготвени за тези кампании, „а политиците бяха като втрещени и не знаеха какво се случва и откъде идва това“.

Още при първата истерия срещу „джендъра“ Богданов е наясно, че следващите в списъка са детските организации и изобщо правата на децата. „Само след по-малко от година започна атаката срещу Стратегията за детето. Слабият кабинет на Борисов по социалните въпроси не успя да удържи атаката срещу Стратегията за детето, а коалиционният партньор ВМРО се възползва от това. Днес ВМРО ги няма на политическата сцена, но ние вече четвърта година нямаме Стратегия за детето, въпреки че по закон трябва да имаме.“ Що се отнася до Закона за социалните услуги, подложен на атака „от същите тези пропагандни НПО-та“, той още не може да заработи пълноценно, макар да е „един от най-модерните закони в страната ни“.

За НМД няма пряко негативно последствие от пропагандните кампании, смята директорът ѝ, но негативите са за децата и семействата в България – до степен родители да извеждат децата си от училище, за да не ги откраднат. Докато някои хора „продължават да се страхуват някой да не дойде да им вземе децата и да ги занесат към Норвегия или пък да не вземат да им сменят пола в училище, докато са в клас“, се губи ценно време. През което биха могли да се направят далеч по-смислени неща – „да се решават проблеми с бедността, изоставянето, биенето и малтретирането на деца, продължаващото ниско качество на образованието ни, липсата на медицински храни за деца и възрастни и пр.“

Последиците от кампаниите са и цивилизационни. Те отдалечават обществото от достиженията на съвременния свят. „Някои хора у нас са загубили вяра в иновациите, в научните открития на човечеството, знанието и достигнатите общочовешки ценности. Днес се вярва, че ако едно човешко същество има права, то на друго са му отнети, а е доста по-просто. Всеки човек се ражда с права, защото е човешко същество – и точка. Никой на никого не взема нещо. Ако някой човек има права, той ги има, защото просто е човек като всеки друг“, казва Богданов и призовава „да сме много по-активни граждани, да отстояваме правата си, да не се отказваме от тях и да сме политически грамотни“.

Умишленото обезкървяване на гражданския сектор

Гражданският сектор в България е слаб, защото не намира подкрепа и няма среда, в която да се развива, смята Георги Богданов. Според него е необходима държавна регулация, подкрепяща дарителството и доброволчеството, както и намалени данъчни ставки за тези дейности, но това не се случва: 

Ами ние повече от 15 години един Закон за доброволчеството не можем да приемем, който да дава право доброволец да бъде командирован, да има дневни и пр. За промени в данъчните закони да сте чули да се прави нещо за насърчаване на дарителството? Аз лично не съм.

Усилия за намаляване на местните данъци и такси също липсват, но пък „имаме дневни центрове за деца с увреждания, които плащат по 6000 лв. годишна такса смет – колкото един мол.“ Към това се прибавя недостигът на финансиращи програми, а европейските средства се разпределят основно между публичните институции.

„Така този сектор е оставен обезкървен и на колене. И ми кажете – как той би се справил с една очерняща кампания, която е добре финансирана, добре организирана и подготвена да води битка срещу граждански организации, които се грижат за бити жени и деца, за хора с увреждания или за пострадали от онлайн тормоз?“, пита реторично Богданов, а заключението му звучи мрачно: 

Много организации се закриха в страната ни, гражданските активисти са уморени, а като цяло обществото е апатично. И това е целта на политическата класа. Няма грижа за гражданското общество в България.

Проблемът с „Българската Коледа“ като огледало на проблемите на гражданския сектор

Според Георги Богданов положението в България е „доста сбъркано“. Той дава пример с президентската кампания „Българската Коледа“, в рамките на която се събират дарения за финансиране на болнични отделения, деца с увреждания и т.н. Тази кампания е „сбъркана“, тъй като работата на държавата е да се погрижи за тези неща, вместо да кара гражданите си да правят дарения за дейности, които следва да се извършват с парите от техните данъци.

„Очаквам един ден да дойде моят президент на България, който ще сложи край на „Българската Коледа“, размечтава се Богданов. Той е съгласен и с междинен вариант – този бъдещ президент да продължи инициативата, но да я трансформира така, че „да има смисъл за развитието на гражданския сектор, благотворителността или друга кауза, която да развива обществото. А не да даваме пари за болнично отделение. Защото пари за здравеопазване има, но те не се харчат ефективно и целесъобразно“.

Политиците и държавниците следва да осъзнаят, че трябва да подкрепят инициативността и гражданското действие, да дадат възможност на сектора да се развива, вместо да правят псевдокампании, смята директорът на НМД. А това не може да стане без по-добра правна рамка и по-широк достъп до европейско финансиране – гражданските организации не са търговски дружества и се нуждаят от финансиране, защото не работят на печалба.

Само ако са изпълнени тези условия, „гражданският сектор ще изгради своя авторитет и ще има възможност да работи за граждански каузи много по-свободно и целеустремено“.

Проектът „Какво можем заедно“ се изпълнява от Фондация „Дарик“, Фондация „Четиридесет и две“ и Фондация ПАЦЕП с финансова подкрепа, предоставена от Фонд „Активни граждани България“ по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта „Какво можем заедно“ е обществеността да се запознае с хората, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.

Тази статия е публикувана с финансовата подкрепа на Фондация „Дарик“, Фондация „Четиридесет и две“ и Фондация ПАЦЕП в рамките на проекта „Какво можем заедно“.